Не знам как му работи главата. Нито как му идват идеите. Много бих искал да мога като него. Но няма как.
Та, това са моите любими 21 книги на Тери Пратчет:
- Малки богове – „Гравитацията е навик, от който е трудно да се откажеш“ + „Времето е наркотик, в големи дози убива.“
- Стражите! Стражите! – „Единствената причина, поради която човек не можеше да каже, че Ноби е съвсем близо до животинския свят, беше, че животинският свят щеше да се вдигне и да си замине.“
- Захапи за врата – „Единствено хората, които са здраво стъпили на земята, успяват да градят въздушни кули.“
- Пощоряване – „Никога недей да забравяш, че тълпата, която днес ръкопляска на коронацията ти, е същата тълпа, която утре ще ръкопляска на обезглавяването ти. Хората обичат да има шоу.“
- Автентичната котка – „Истинските котки не са просто хладнокръвни. Нито пък са просто
невротични. Те са и двете едновременно, досущ като истинските хора.“ - Пирамиди – „Всички убийци имат огледала в цял ръст в стаите си, защото е ужасяващо обидно да убиеш някого, когато си зле облечен.“
- Дядо Прас – „Колкото и далече да избягашe, човек винаги се настигаше.“
- Маскарад – „Коефициентът на интелигентност на разгневената тълпа е равен на коефициента на интелигентност на най-тъпия от гъмжилото разделен на броя на участниците.“
- Цветът на магията – „Всичко си вървеше много добре около чистата логика и начина, по който вселената се управляваше от логиката и хармонията на числата, но беше очевиден простият факт, че Дискът явно прекосява пространството на гърба на гигантска костенурка, а боговете имаха навика да наобикалят къщите на атеистите и да им трошат прозорците.“
- Нощна стража – „Никъде нямаше Вселена, в която Сам Ваймс да отстъпи, защото повече нямаше да бъде Сам Ваймс.“
- Шовинист – „Дай на човека огън и той ще се топли цял ден, подпали му чергата и ще те помни за цял живот.“
- Жътварят – „АМИ ДА. НЕ БИВА ДА СИ ПРАХОСВАМЕ ВРЕМЕТО! – Смърт донагласи седлото. – И щом вече го имате, какво ще го правите? – ЩЕ ГО ПРОПИЛЕЯ!“
- Истината – „Лъжата може да обиколи света, преди истината да си обуе ботушите.”
- Глинени крака – „- Ваймс, наистина ли си ударил с юмрук по носа президента на Гилдията на убийците? – Да, сър. – Защо? – Защото нямах подръка кинжал, сър.“
- Господари и господарки – „Не е важно какво имаш, а как го имаш.“
- Музика на душата – „Най-бързият начин да стигнеш до някъде е да си вече там.“
- Посестрими в занаята – „Нещата, които се опитват да приличат на други неща, често пъти приличат на нещата повече от самите неща.“
- Последният континент – „Хаосът се намира в изобилие тъкмо там, където някой се опитва да въведе ред. И хаосът винаги надмогва реда, защото е по-способен организатор.“
- Чудовищна команда – „Всичко е лъжи. Просто някои са по-хубави от другите, това е всичко. Хората виждат онова, което си мислят, че виждат. Дори аз съм една лъжа. Но успявам да я пробутам.“
- Фантастична светлина – „Варварският вожд попита: – Кои са най-великите неща, които човек може да намери в живота? Гостът мисли дълго и после каза предпазливо: – Топла вода, добра зъболекарска помощ и мекичка тоалетна хартия…“
- Интересни времена – „Последните думи в живота на мнозина някогашни владетели са били: „Не можеш да ме убиеш, защото имам магическа… Аааргх!“
Да, липсват някои. Няма място, не стигат точките. А и последните са предимно тъжни и сякаш за сбогуване. Особено „Под пара“, където успява да спомене почти всички герои. И особено „Овчарската корона“…
Благодаря, сър Тери! Дай едно захарче на Бинки…
