Великият английски философ Сър Пелам Гренвил Уудхаус е казал – каквото и да се случва, всичко е за добро.
Деница е прекрасна, мъдра и остроумна жена. Запознахме се в някакъв форум на dir.bg, в пред-соцмрежи ерата, а после се срещнахме в едно кафе на бензиностанция (но пихме бира). Пишеше и коментираше по начин, който не познавах. После започна да пише и книги, което хич не ме изненада. Помня, че имаше малка дъщеря – Леда, която беше кръстена на Led Zeppelin, което ме очарова безмерно. Леда, ако четеш това и не знаеше, че си кръстена на най-великата рок група, сори.
- Гледайте да имате хубаво детство, но то най-вероятно вече е минало и ви остава да се погрижите децата около вас да имат хубаво детство. Споменът за хубавото детство има магията да променя изхода от днешните ни битки.
- Извън семейството ви, на никого не му пука за вас. Тази мисъл помага в случаи, когато ни е срам от нещо. Няма от какво, наистина никой не ви „бръсне“, изложил сте се само в собствената си глава.
- Колкото повече интереси имаш, толкова по-добре. Никога не ти е скучно, винаги на нечий фронт нещо се случва. Все още извън интелектуалните ми занимания, се интересувам от футбол и съпреживявам изгряването на новата звезда Холанд.
- Уди Алън казва, преди си мислех, че да се проваля е нещо кой знае колко лошо. Оказа се, че нищо не се случва като се провалиш. Също така и като успееш в нещо. Всичко е мимолетно и нищожно.
- Научете се да се прехвърляте от яхта в малка лодка. Ако се питате защо, гледайте Белият лотос.
- Цялото ми време, прекарано в интернет е време, в което сигурно щях да направя нещо хубаво. За жалост, то вече е пропиляно.
- Не се офлянквайте! Офлянкването е отлагане на нещо, което трябва и вероятно ще свършим, независимо дали искаме. Аз много се офлянквам и това е най-големият ми недостатък. Винаги всичко правя в последния момент и разбира се резултатът е супер стрес на финала, за каквото и да е. Това не е мързел, колкото някаква тъпа игра – какво ще стане, ако не го направя веднага, какво ако го направя утре или в последния момент? Това е доста глупаво, но го правя все още.
- Храната е много важна, особено когато я няма. Прочетох чудесен съвет за хора с наднормено тегло. Не ядеш торта в 3 през нощта, защото си самотен, депресиран или гладен. Ядеш, защото си си я купил.
- Повече сюрреализъм, забелязвайте и се радвайте на странните включвания около вас. Веднъж стоях на едно кръстовище, чаках да пресека, бях доста тъжна, обвита в някаква мъгла, без да имам нищо общо със света навън. И точно тогава покрай мен премина жълт училищен автобус, от който децата ми махаха с ръка. Такива щастливи физиономии имаха, когато им помахах и аз. Ако не забелязвам тези неща и не ги ценя, да съм се разпаднала досега.
- Котките в живота ми са много, но настоящата ми котка се е превърнала в нещо като дрога, олтар, мое продължение. Пея й песни, целувам я, имам нужда от непрекъснат контакт с нея, а тя ме мрази. Велико е!
- Не гледам филми за войната, трагични сюжети, филми, в които умират деца, филми с животни, тъй като някъде напред в сюжета вероятно ще страдат. Тази година ставам на 50 и смятам, че съм гледала достатъчно.
- Не винаги хората, които си харесал по една причина, споделят твоите виждания по всеки въпрос. Не ги зачерквайте заради това.
- Когато съм в дупка, гледам картини на Матис, Гоген и Ван Гог, също така порцеланови сервизи, черно-бяла ретро фотография, ретро автомобили и луксозни жилища по света.
- Ако пия алкохол, ям повече, защото освен, че съм се нахранила и „замезвам“. Ако можете да не пиете всяка вечер, нищо няма да ви стане.
- Съжалявам за всички телевизионни предавания, в които отказах да гостувам – например в това на Милен Цветков. Виках си, той си е там, няма да избяга.
- Радостта за чуждия успех според мен е висша форма на изпитание, за това колко си зрял, колко обичаш хората и живота, колко заслужаваш самият ти другите да се радват заедно с теб.
- Така и не разбрах, защо трябва да се изпреварва на пътя. Защо не си караме един след друг?
- Когато си мисля, че ми е трудно и имам проблеми гледам една снимка на Фрида Кало как рисува в леглото, очевидно вече не може да става, гримирана е и цялата в бижута. Хваща ме срам и се мобилизирам.
- Избягвам да се сърдя на когото и да е по-дълго от десет минути.
- Не се конкурирам с никого, всеки си следва пътя и собствената съдба. Състезанието добавя негативна нотка, в това което правите и донякъде спъва вдъхновението. Силата ви трябва да идва отвътре, от вас, а не отвън провокирана от другите. По този начин можете да творите до безкрай, а не да търсите стимул от нечия конкуренция.
- Някои неща ги оставих за следващ живот – плуване, шофиране, не съм имала и куче. Иначе няма да се преродя и ще си вися надменно в астрала, докато купонът на Земята се вихри.
Новата ѝ книга се зове “Себеподобните” и е издание на Сиела. 16 лв.
