- Отиди на винен тур, дори и да не разбираш от вино. Важното е да кимаш спокойноумно, дори, по някое време да изтърсиш: „нотките на черен шоколад малко ми се смесват с таниновите въглищни нюанси“. Купи бутилка за приятел.
- Събирай жълъди и кестени, но вместо да ги държиш в джеба си – сложи ги в купа у дома. Успокоява. Обгради се с много тикви, но никога не си пускай бандата Helloween. Заложи на Чет Бейкър, или поне на Ленърд Коен.
- Купи си ново палто, но леко. Есента е сезонът на оправданията: „Трябва ми нещо по-топло“. Студ вече няма да има (почти официално минаваме в “по-екваториален” пояс), така че може и по италианскому – пухенка без ръкави. Ако кесийката ти позволява, купи си и малко моторче.
- Разхождай се в парковете около дома ти и се престори, че разбираш от фотография. Листата с цвят на бърбън ще свършат работата, вместо теб. После ги разпечатай и рамкирай в нещо от IKEA. Ще имаш чуден и евтин подарък, за Нова Година. Ако имаш смислени приятели – ще го оценят.
- Подари си хубав дъждобран. Не заради практичноста, а защото изглежда като модна стратегия. Още помня версачето – бонус в един стар брой на Vogue. А и, ако ще ходиш на Роби в неделя, ще ти потрябва.
- Наречи го „кино маратон на одеяло“ (нещо като “излизаме на дюшеци” в “Кръстникът”) с класически черно-бели филми. Клише е, но може да подремваш в по-скучнодългите сцени. Скъпо малцово би те държало до край, ако човекът до теб гледа с възхищение.
- Пак е клише, но гарантирано работи. Сподели зимнината си от село („всички сме от село“) с приятел и му сложи хартиено писмо, с послание. Почеркът ти е част от опасния ти чар.
- Запиши курс. Всъщност, винаги ходи на курсове. Това е най-добрата инвестиция след пътуването и здравето (в частност – зъболекаря). За да остарееш всестранно развит, с много спомени и красива усмивка. “Как да приготвим греяно вино и да съблазняваме със звездовидни подправки”, “Тантра за интровертни”, “Креативно рязане на ябълки”, “BDSM за любители на плетени шалове”, “Еротично четене на класически есенни стихове”, “Курс по bodypainting с кал и листа”…
Есента е сезонът на фалшивото, самоуверено: „започвам нещо ново“. - Приготви чай от билки, купени от бутиков селски базар, и го изпий бавно, сякаш всяка глътка е тайна, която времето нашепва само на теб. Капни му мед от бял трън. Ще облекчи черното ти дробче след неистовото натоварване, по тайните, екзотични плажовете това лято.
- Върви в мъглата и си позволи да не следваш пътя. Понякога несигурността е форма на свобода. Веднъж (пиян) се изтърколих в една канавка, в Южния парк, и от мъглата ми подаде ръка … Део. Тогава ми беше съсед, но знае ли се… Какви ли не холивудски селебритита се моткат напоследък из София. Ако беше Скарлет, щяхме да се целуваме до пълно Уудсток каляне.
- Посади луковица в саксия и гледай как ще се събуди напролет, като писмо от бъдещето. Стига да нямаш котка Бижу, която ще му види сметката за миг. Вече дори и кактусите не виреят. Осинови си котка, впрочем.
- Сготви супа и я поднеси на някого, когото не познаваш добре – в споделената топлина се раждат приятелства. Дори и да е на тревата, на пейка или детска площадка. Гъбена, тиквена, леща – всичко е ок, особено с домашно приготвен от теб хляб.
- Излез навън, в най-дъждовния ден, и танцувай на Underworld, докато дрехите ти натежат като спомени. Дъждът изпира душата, а и за секунда ще се почувстваш като пича в „Изкуплението Шоушенк“, когато излезе от лайняната клоака на шибания свят, в който живеем. Ако позволяваш тази метафора.
- Купи си книга на нечетен от теб автор и я разгръщай така, сякаш е писана специално за теб. Пази се от клишари като Бакман, Спарк, Зюсак.
- Изнамери и си купи стар часовник и го остави да спре – понякога вечността започва в миг на тишина. Имам 3 такива. Но и трансценденталната медитация помага.
- Събуди се по изгрев и гледай как светът отново се ражда, сякаш никога не е имало нощ (освен ако не си „подпалил“ някой сериал). Или пък: „Докторе, всичко сутрин ме боли. Докторът: Ами спи до обяд“.
- Винаги носи със себе си ябълка. Не за да я изядеш, а за да помниш, че всичко узрява и после си тръгва. Веднъж, в болница, доктор носеше, на визитация, чудесна, хрускава, медена ябълка в ръка. Мислех да му я открадна с насилие (все пак не е като да гепиш монети от очите на мъртвец), защото бях откачил за нещо влажно и сладко. Не, де. Не е това което си помисли, хаха. Иначе, обожавам стриди.
- Отдели ден, в който да не говориш с никого – и ще чуеш как тишината разказва истории. И пляска с една ръка, помним от Селинджър (например).
- Вземи влак за малък град и се престори, че си тамошен жител от години. Просто не носи оувърсайз тишърти, кадифени сака и кецовете на Кание.
- Жестоко клише, но тотално надбългарско. Усмихни се на непознат на улицата – понякога най-простият жест е чудо, което променя деня ти. И още ще помня очите ѝ – цяло синьо небе. Хакуна матата.
- Изпълни поне три от тези микро-микро-микро идеи. Останалите ще чакат зимата, мамка му.
*Графитът на Лили Иванова е дело на Ваня Кръстева от Горна Оряховица. Намира се на ул. Казбек. Снимката е моя.
