Има книги, които прекосяват граници и успяват да ни докоснат истински. Такъв е романът на Георги Господинов “Градинарят и смъртта”, история за паметта и онова, което продължава да живее след нас, с който писателят добави още един международен успех за творчеството си и за съвременната българска литература.
“Градинарят и смъртта“ спечели Международната литературна награда на Kulturhuset Stadsteatern в Стокхолм за 2026 г. Тази година наградата се присъжда съвместно на автора и преводачката на книгата, Хана Сандборг, в рамките на десетото юбилейно издание на културния център за произведения, преведени на шведски език, и ще бъде връчена на церемония в Стокхолм на 19 януари 2027.
Романът печели публиката със споделената лична история и откровения разказ на един син за раздялата му с баща си, за спомена, болката, градината, отминалото време и любовта, която се превръща в международно послание. Едно от нещата, които го отличават, е деликатният, но и в същото време въздействащ и дълбоко човешки начин, по който той разглежда раздялата. “Градинарят и смъртта” докосва толкова силно, защото всеки читател може да открие частица от живота си в него – своето детство, своя дом, семейство и спомени. Книгата не е просто разказ за загубата и смъртта, а и за живота, както и едно своеобразно убежище за тъгата ни, което ни показва, че ако пазим паметта за любимите хора, те остават част от нас, въпреки неизбежността на смъртта.
Успехът в Стокхолм не е изолиран случай, а трета международна награда, която авторът получава за романа си. През септември 2026 г. „Градинарят и смъртта“ спечели френската награда “Жан Моне“ за европейска литература, която бе връчена и за цялостно творчество. Книгата получи признание и в Италия, където беше отличена с националната награда “Parco Majella” за литература, свързана с природата. Тези отличия затвърждават универсалните послания, които творчеството му носи и го правят един от най-разпознаваемите съвременни български писатели.
