Том Елис, в. “Катимерини”, Атина.
Оттеглянето на Бенямин Нетаняху, след като беше премиер на
Израел през изминалите 12 години (той също така оглавяваше
правителството от 1996-99 г., което го прави най-дългогодишният
премиер в историята на страната с общо 15 години на поста) няма
да засегне гръцко-израелските отношения, които придобиха
съществена дълбочина на двустранно ниво и са част от една
по-широка геополитическа обстановка, която стои над
политическите развития във всяка от страните.
Както в Гърция, така и в Израел в целия политически спектър има
силна подкрепа за близко сътрудничество на различни нива между
двете страни. С времето тази подкрепа се е превърнала в
стратегически избор.
Кризата в израелско-турските отношения, която започна през 2010
г. и беше изострена от цялостната позиция на турския президент,
може индиректно да е помогнала за оформянето на различен климат
между Израел и Гърция, но с годините отношенията придобиха
динамика, която има свой собствен живот и стои над конкретните
лидери и правителства, и дори идеологии – както пролича по време
на управлението на СИРИЗА, когато двустранното и тристранното
(с Кипър) сътрудничество се придвижи бързо напред, с много
положителни резултати, въпреки сериозните резерви в началото на
редица израелски дипломати и правителствени представители.
Също както отношенията се подобриха от гръцка страна по време
на Георгиос Папандреу и продължиха по същия път по време на
Андонис Самарас, Алексис Ципрас и сега при Кириакос Мицотакис,
това няма да се промени и при ново правителство от израелска
страна.
Подкрепата към отношенията също така се вижда и от факта, че
почти всеки високопоставен представител в новото израелско
правителство е участвал в подсилване на рамката на
сътрудничество с Гърция, включително премиерът и министрите на
външните работи, отбраната и финансите.
Новият премиер Нафтали Бенет беше началник на щаба на Нетаняху
и присъстваше по време на развитието на двустранните отношения с
Гърция, а също така беше критичен към Турция, както и външният
му министър Яир Лапид, който ще поеме премиерския пост през
втората половина от мандата на правителството, ако крехката
коалиция, която го подкрепя, се задържи.
Същият е случаят и с министъра на отбраната и бивш ръководител
на въоръжените сили Бени Ганц, който остава на поста, а пък
твърдолинейният Авигдор Либерман, който сега е финансов
министър, насърчаваше съвместните военни учения, както и други
инициативи, по време на мандатите си като министър на външните
работи и на отбраната.
Близките връзки между двете страни допълнително се потвърждават
от присъствието на 12 израелски компании и на Департамента за
международно сътрудничество в отбраната на израелското
министерство на отбраната на Изложението в областта на отбраната
в Атина следващия месец.
Така че с встъпването в длъжност на новото правителство в
Ерусалим изглежда можем смело да кажем, че връзката с Атина,
която представлява стожер на стабилността в един нестабилен
регион – от специален интерес за Съединените щати и Европейския
съюз – ще бъде дефинирана от приемственост и постоянство, които
са в интерес и на двете страни.
Със съдействието на БТА.
