Раду Купча*, в. “Адевърул”, Букурещ.
В двустранните отношения през последните 20 години
официалните представители на Букурещ изтъкват в посланията си
необходимостта от динамизиране на сътрудничеството със Сърбия на
всички нива, но най-вече що се отнася до подобряване на
положението на румънското малцинство в съседната държава.
От другата страна – официалните лица в Белград изразиха
открито интерес към развитие на проекти от регионално значение в
различни сектори, като енергетика, икономика, търговия, туризъм
и транспорт, без да възприемат сериозно лишените от жизненост
искания на румънската страна по отношение на защитата на
етническите румънци на цялата територия на Сърбия.
Дълга поредица от
антирумънски жестове
Въпреки взаимните уверения в приятелство (вижте посещението
на Виктор Понта в Белград през октомври 2012 г. или срещата на
Александър Вучич с Клаус Йоханис през март 2018 г. в Котрочени),
сръбските власти не са престанали да действат брутално спрямо
румънската общност в долината на река Тимок. През 2010 г. те
разследваха над 300 румънци от зоната. Белград постоянно създава
пречки на дейността на Румънската православна църква в Тимок и
отказа да въведе часове по румънски език в училищата в
населените места, в които етническите румънци са мнозинство.
Друг възмутителен случай от сталинистки тип стана факт на 24
януари 2012 г. (точно в деня, на който се празнува обединението
на румънските княжества в Молдова с княжество Румъния) с
джирото на сръбските партии и индиректно на властите в Белград –
“влашкият език” бе признат за официален език на
румънците/власите в Тимок с така наречената “влашка азбука” с 35
кирилски букви, приета посредством Националния съвет на
румънското малцинство по съветския модел на “молдовски език с
кирилска азбука”.
Чрез пасивност и липса на адекватност властите в Букурещ
станаха свидетели на нетърпим процес на денационализация.
Единственият случай, в който румънската страна действа
решително, бе през февруари 2012 г., когато изрази съпротива
срещу започването на преговори по присъединяване на Сърбия към
ЕС, настоявайки за ясни гаранции за отношението към над 200-те
хиляди души, говорещи румънски език южно от река Дунав.
Блокадата бе преодоляна, но след това почти нищо не последва, а
легендата, според която Сърбия и Румъния били най-добрите
съседи, пак се появи в устата на нашите политици.
Последната тухла в “стената от провокации по адрес на
Румъния”, която бе сложена без никакви угризения от сръбските
власти, бе назначаването на Зоран Милошевич – антирумънски
активист и разпространител на националистически и ксенофобски
фалшиви новини, на длъжността председател на Научния съвет към
Националния сръбски институт за политически науки – официална
институция в Белград.
За какво става дума и защо властите в Букурещ би трябвало да
се чувстват обидени от това назначение? Ще се опитаме да
обясним тук значението на този ход.
Конспирацията “Румънците и
романизирането на сърбите”
Господин Милошевич е известен теоретик на конспирацията в
Сърбия, който често пропагандира квазиисторически антирумънски
идеи и разпространява омраза към румънците в своите публикации и
публични изяви. Той е публикувал многобройни статии, в които
интерпретира средновековната история на румънските земи,
обвинява румънските власти от периода между двете световни войни
в “геноцид към славянските народи”, “експанзионизъм” и
“империализъм”, и отправя и други многобройни неоснователни
обвинения, които са добре известни на публиката у нас от
страниците на съветската пропаганда.
Конспиративната теория, която застъпва сръбският автор – че
румънците са романизирани от Запада сърби, подхранва
съдържанието на две книги, които Милошевич публикува през 2017
г. и 2018 г. Първата, озаглавена “Анатомия на румънската
политика”, е сборник, изготвен под негова координация, съдържащ
многобройни статии, натъпкани с измислици с претенции за научни
аргументи. Авторите в книгата интерпретират исторически събития
и се нахвърлят тенденциозно върху румънския народ, подхващайки
всякакъв род исторически теми. Ето и някои от заглавията в
книгата: Михаил Борисович Смолин – “Идеология на месианистичния
експанзионизъм на Румъния през Втората световна война”; Тамара
Семьонова Гузенкова – “Международният статут и претенциите на
външната политика на Румъния”; Вячеслав Анатолиевич Содол –
“Експанзионистичната политика на Румънската православна църква
на територията на бившите съветски републики в края на 20-и век
и началото на 21-и век”; Саня Сулягич – “Анулиране на
националната идентичност на Балканския полуостров през 19-и век
със специално внимание към Румъния”.
Втората книга, озаглавена “Румънците и романизирането на
сърбите”, би могла да бъде сметната за скандална, ако съдържаше
поне няколко логични идеи в съдържанието си. Цялото писание
съдържа измислици в националистически делириум, подхранен от
антирумънската съветска пропаганда. Авторът не се свени да се
обърне към сталинистката измислица за две нации – румънска и
молдовска, за да постави след това въпроса “откъде е дошъл
румънският народ на славянска територия?”, забравяйки за
теорията за “молдовски народ”, използвана от съветската
пропаганда през 20-те години, за да бъде оспорено обединението
на Бесарабия с Румъния.
На пръв поглед творбата на Милошевич изглежда чудесна книга
за народна история с всичките й противоречия и всякакъв вид
конспирации в нея. Но след като пропуснеш пасажите, в които се
казва, че “под държавното инженерство на Румънската империя,
Римокатолическата и Протестантската църква, Хабсбургската
монархия, Франция и Германия е било обусловено създаването на
румънския народ”, вече няма как да издържиш и ще я затвориш.
Сред най-духовитите аргументи фигурира и препратка към
“молдовския вариант на румънския език, който използва и днес
кирилска азбука” и това, че “влашките жени имат изключителен
капацитет да романизират мъжете”.
В книгата, написана от Милошевич, за романизирането на
сърбите на територията на Румъния се посочва и че “днес са
останали само около 19 000 сърби в Румъния”. Авторът твърди, че
“на сегашната територия на Румъния и Молдова, където са живеели
сърби, йезуитите са ги превърнали в румънци, като единият начин
бил система от принуждения, при която онези сърби, които не
искали да преминат към румънците, плащали 18 пъти по-високи
данъци. Прилагането на различни репресивни действия и плащането
на толкова големи данъци накарали сърбите да се откажат толкова
бързо от православната си вяра и своя етнос”. Абсурд!
Кой е Зоран Милошевич?
На сайта на Института за политически науки в Белград (научна
институция под юрисдикцията на сръбското министерство на
образованието и науката) той е представен като изследовател,
доктор по социология, член на редакционния комитет на списание
“Политичка ревия”, автор и редактор на многобройни компилации,
посветени на международните отношения. В справка за автора на
сайта на института разбираме още, че той има публикации и в
Руската федерация, по-специално в публикации на Руската академия
на науките и на Брянския държавен университет. Същевременно
сайтовете, в които сръбският изследовател публикува и
пропагандира антирумънските си конспиративни статии, го
представят като професор по теоретична социология и директор на
Център за академични изследвания(www.carsa.rs).
Какво цели Милошевич чрез своята кампания за
фалшификация на историята на румънците?
В регион с най-голяма гъстота на етноси на квадратен
километър, с реваншистки мисли, скрити в главите на повечето
политически лидери, с много корупция и специфичен за всяка
държавна единица баланс между Изтока и Запада, Сърбия играе на
няколко терена и подхранва агресията на подобни националисти и
иредентисти с надеждата, че те ще анонсират желанията на Белград
без от властите да бъде търсена отговорност. Така си обясняваме
факта, че в институция като Института за политически науки в
Белград ще намерим достойни учени, но и скандалджии от типа на
този Милошевич.
Политиката на сръбските власти спрямо румънската общност в
долината на река Тимок е да я разрушат и асимилират тотално
впоследствие. Действията, извършвани от персонажи като Зоран
Милошевич, имат за цел да измислят нов народ и да измислят нов
етногенезис на власите в източна Сърбия. Залогът е фалшифициране
на историята на румънците, дискредитиране на Румъния като
родина-майка, захранване на сръбските националисти с теории,
базиращи се на неоснователни предположения, които не могат да
бъдат сметнати за доказателства, но могат да послужат като мотив
за етнически спорове, използвайки два безотказни инструмента за
тази цел: фалшификация и дестабилизация.
Сърбия – приятел или неприятел на Балканите?
За съжаление, властите в Букурещ никога не уцелват момента,
в който да навлязат в същината на този проблем и да се намесят
чрез многобройните дипломатически инструменти, които имат на
разположение. Ние се преструваме, че ситуацията е стабилна, а
официалните сръбски лица се преструват, както те много добре
умеят, че са ни приятели. Реалността е друга. Положението на
румънците в долината на Тимок е много тежко, а повечето
официални представители и голяма част от сръбските учени не са
ни приятели.
*Раду Купча е изследовател в Института за политически науки и
международни отношения на Румънската академия и докторант на
Букурещкия университет.
Със съдействието на БТА.
