Седмично 09.окт – 15.окт. Седем дена в три теми (за да е 21, разбира се)
Протестът на „пътищарите“.
Странен протест. Огромни чисти нови камиони, паркирани на жълтите павета. Работници, които би трябвало да работят на трудови договори в частни компании, но си искат парите от „държавата“. Криещи се собственици на частните компании. Частни компании, които са под-изпълнители на под-изпълнителите на под-изпълнителите на държавна компания, раздаваща милиарди. Всичко това без нито една процедура за обществена поръчка. НОИ твърди, че няма данни за забавени заплати. Частните компании се държат, сякаш разпределението на публични ресурси в тяхна полза е задължително. Странен протест.
Имаше и лек ироничен елемент. Пътищни строители се заканват да протестират „до дупка“. Което на много места в България ще е ужасно кратък протест.
Преизбиране на Борислав Михайлов начело на Българския футболен съюз.
Старото трудно си тръгва. Новото трудно пробива. Остават тежки съмнения за проблеми при кампанията преди избора, при самото броене, при получената подкрепа. Да, правилата трябва да се спазват. Но ако правилата целенасочено са направени така, че да облагодетелстват една групировка, то трябва ли да се спазват? Това важи не само за футбола.
Засилващата ковид-пандемия.
И този министър на здравеопазването отказва да направи активна кампания за ваксинация. „Не съм против, но всеки сам „си преценя““ става национален слоган. Лекарският съюз призовава за затваряне на бизнеси, но не и за ваксиниране на лекарите и учителите поне. Което щеше да е добро начало. Пишат се поредни глави от учебника „Какво да не правим по време на криза“.
А в това време продължаваме да имаме смъртност като в някоя изостанала държава.
А в това време някои медии продължават да трупат трафик, като публикуват конспиративни теории.
А в това време политици се заиграват със страховете на хората, само и само да получат някой глас в повече.
Срамно.
Това са 7 дена в три теми.
Хубав уикенд!
