Вече преминахме границата, отвъд която сме повече отколкото планетата ни може да подслони.
Тъжната истина е, че вече сме прекалено много. Има твърде много хора на планетата. Това е коренът на бъдещите ни големи проблеми.
Простете, банално е, но пластмасата е проблем. Голям проблем. Пластмасата не е само отпадък, но е и енергия. За да създадем найлоновата торбичка консумираме гориво и отделяме енергия. За да рециклираме същата тази торбичка отново отделяме енергия.
Проблемът с пластмасата е, че тя не се разгражда и под формата на малки парченца пластмаса, и т.нар. микропастмаса попада в хранителните вериги, в това число в човешкия организъм. Според изследователи количеството пластмаси, които поглъщаме на година може да достигне 250 грама.
Пластмасата не е единственият проблем. Когато отиваме на работа ползваме гориво, превозни средства и консумативи за тях. Тях също първо трябва да произведем с гориво т.е. енергия, а после отново трябва да рециклираме отново като ползваме гориво.
Каквото и да правим – да учим, да работим, да пием бира, пътуваме, дори и когато четем този текст – освобождаваме енергия. Под каквато и да е форма. Това е физиката на нашия свят. И колкото по-технологично напреднала е цивилизацията, толкова повече енергия се изразходва и освобождава от всеки индивид. С една дума напредъкът на цивилизацията е съпроводено с повече отделяне на енергия и отпадъци.
И сега през 2021г. се сблъскахме с простия факт, че газ, петрол и енергия за всички на планетата няма. За разлика от 18-ти век средният китаец, индиец и африканец също иска да кара кола, да има електричество, да пътува и да потребява. За всичко това обаче се изисква енергия и суровини, които за съжаление, на планетата ни се изчерпаеми източници.
Какви са решенията на проблема.
Първото решение е да се върнем към начина си на живот от Тринадесети век. Без фабрики, без самолети, без железници. Ядем само това, което обществото ни може да произведе. Няма ток, пластмаса, стъкло и компютри. Информацията си я предаваме само устно, най-много на хартия. За телефони, интернет и компютри забравяме. Наричам подобно решение „регресивна утопия“. Утопия, защото подобно „решение“ не е решение. По този сценарии могат да бъдат изхранени максимум 500 – 600 милиона души, но не и 6-7 милиарда човека на планетата. Освен това никой не желае да живее така.
Така че, всъщност, има само едно решение на нашия проблем. Да намалим населението на Земята. И то да го намалим в такъв обем, че планетата да може да поема и да обработва боклуците ни.
Мнозина патриоти и националисти ни плашат с прогнози как населението на страната ни намалява, как се стопяваме и прочие. Нека да се замислим дали е толкова зле да има място за всеки от нас в собствената му страна. Да има място къде да разпънем хавлията си на плажа и къде да останем сами в парка. От предимство, многочисленото население е на път да се превърне в проблем за много страни. Липсата на достатъчна жилищна площ, на спокойна градска среда и на опазена околна среда ще става по-скоро бреме на бъдещите общества. Свръхнаселението води не само до екологични проблеми, но до социално напрежение и спадане качеството на живот.
Всяка страна по света трябва да изгради ясни демографски планове – колко население може да си позволи. Десетилетия наред икономисти и историци ни учеха, че нарастването на населението и урбанизацията му е от основните фактори за икономическия ръст. Изправени обаче сме пред нова реалност – прекомерното нарастване на населението води преди всичко на спадане на качеството на живот на същото това население и до трудно поправими щети за цялата планета. Затова смятам, че щастливото бъдеще се крие в умерена деурбанизация съчетана с интелигентен контрол на числеността на населението. Инак всички рано или късно ще се озовем в положението на Бангладеш.
П.П. Бангладеш (около 144 хил.кв.км.) е страна с площ съпоставима с площта на България (110 993 кв.км). Населението на страната възлиза на малко над 170 милиона души.
