София, Нора Чолакова от БТА.
Безпрецедентна кратка дипломатическа криза възникна миналата
седмица в Турция. Проблемът бе следният: десет западни посланици
призоваха за освобождаването на известен турски филантроп,
който от четири години се намира в затвора без присъда. Последва
естествената защитна реакция на често безкомпромисния турски
лидер Реджеп Тайип Ердоган, който издаде нареждане за прогонване
на окачествените от него като “нагли” посланици, тъй като нямат
право да се бъркат във вътрешните работи на Турция.
Дипломатическият скандал се разрази заради стария познайник
на Ердоган – интелектуалеца Осман Кавала, известен с близките си
връзки с Джордж Сорос, както и с много други известни
представителите на западни страни. Посолствата на десетте
западни страни разпространиха в социалните мрежи изявление, в
което призоваха за освобождаването на Кавала, като посочиха, че
продължаващият процес срещу него и арестът му хвърлят сянка
върху демокрацията и върховенството на закона в Турция. Някои
западни медии нарекоха филантропа “турския Навални”.
И така Турция се оказа в ситуация, в каквато досега на
практика никога не бе попадала, макар да е имала остри
конфронтации с най-различни страни по всякакви казуси. Имаше
вероятност от прекъсване на дипломатическите отношения с десет
водещи западни страни, сред които мегасилите САЩ, Германия,
Франция. Светът и цяла Турция тръпнеха в очакване какво ще
последва след гневната закана на Ердоган.
Западните страни естествено критикуваха нареждането на
Ердоган и същевременно изразиха недоумение от случващото се.
Някои държави пък бяха сдържани в оценките си.
За броени дни обаче се стигна до деескалация на напрежението,
като в понеделник посолството на САЩ и още девет дипломатически
мисии публикуваха изявление, в което посочиха, че се придържат
към дипломатическата конвенция за ненамеса във вътрешните работи
на страната домакин, а в същото време Ердоган заяви, че
посланиците са направили крачка назад и ще бъдат по-внимателни в
своите изявления.
“Защо имаше нужда да се стига до всичко това?“, писа в
заглавие турският вестник “Карар”, който същевременно приветства
края на кризата и констатира, че “здравият разум е излязъл
победител в няколкодневната криза с посланиците“.
На практика всички проправителствени турски вестници
окачествиха промяната на позицията на Ердоган към западните
посланици като “дипломатически успех” и коментираха, че Ердоган
е дал “исторически урок” на “несдържаните посланици” и на
техните приятели.
“Защо имаше нужда да се стига до всичко това?“, обаче се
запитаха и куп критици на правителството и представители на
западните страни.
Критици на президента на Ероган казват, че искането му за
изгонване на посланиците е бил странен опит за отвличане на
вниманието от икономическите проблеми на страната.
Дипломатическата криза съвпадна с притесненията на инвеститорите
за поредния рекорден срив на турската лира. В страната има и
висока безработица, особено сред младите хора. Същевременно се
наблюдава сериозен отлив на поддръжниците на Ердоган. Последните
проучвания показват, че управляващата Партия на справедливостта
и развитието все повече губи подкрепа.
БиБиСи информира, че самият Кавала пък е казал наскоро, че
се чувства като “инструмент, с помощта на който Ердоган опитва
да представи опозиционерите като чуждестранни агенти”.
КОЙ ВСЪЩНОСТ Е ОСМАН КАВАЛА?\
Осман Кавала, който стои зад една от най-големите
дипломатически кризи между Турция и Запада, е изключително
известен човек. Той е създател на многобройни неправителствени
организации още през 90-те години. Кавала е предприемач и
правозащитик, основател на културния фонд “Анадолу Кюлтюр”,
който се е занимавал с проекти за подпомагане на етническите и
религиозните малцинства. Реализирал е най-различни проекти,
включително за борба с унищожаването на горите и ерозията на
почвата, а също така се е занимавал с популяризиране в чужбина
на турското изкуство и културно наследство. Той призовава за
помирение между Турция и Армения, както и за мирно разрешаване
на кюрдския въпрос. Също така е известен като щедър спонсор на
правозащитната организация “Амнести интернешънъл” (“Amnesty
International”), сътрудничил е с института “Гьоте”, с Френския
институт в Турция, с генералното консулство на Швеция в
Истанбул, с посолството на Нидерландия.
През 2020 г. Кавала, бидейки в затвора, получи престижната
Международна награда на името на убития през 2007 г. в Истанбул
турски журналист от арменски произход Хрант Динк, която се
връчва за постижения, свързани със защитата на човешките права.
От четири години Кавала е в затвора без присъда, въпреки че
освобождаването му беше разпоредено с решение на Европейския съд
за правата на човека през декември 2019 г. Правозащитникът беше
задържан във връзка с протестите за парка Гези през 2013 г.
По-късно обвиненията срещу него бяха разширени и сега включват
шпионаж и опит за сваляне на правителството по време на опита за
преврат през 2016 г.
Междувременно миналия месец Съветът на Европа, в който Турция
членува, заяви, че ще започне процедура срещу Анкара, ако
Кавала не бъде освободен преди следващата среща на Комитета на
министрите на Съвета на Европа.
ПОЗИЦИЯТА НА ЕРДОГАН
Очевидно турският лидер е убеден в истинността на
обвиненията, че Кавала е участвал във финансиране на протестите
за парка Гези през 2013 г. и че има намеса в опита за преврат
през 2016 г. Не трябва да се забравя, че отношенията между
Турция и Армения и кюрдският въпрос са болезнени теми за Анкара
и явно всичко това е допринесло за крайната реакция от миналата
седмица на президента Ердоган на призива на посланиците, довела
до острата конфронтация със западните страни.
Трябва да се отбележи, че Ердоган и Кавала имат разногласия
от много време. Кавала най-вероятно е започнал да “дразни”
турския лидер още през 90-те години, когато Ердоган е бил кмет
на Истанбул. А след като през 2003 г. Ердоган оглавява
правителството, проблемите с Кавала стават все по-сериозни с
всяка изминала година. Той е бил задържан десетки пъти от
полицията и се е изправял пред съда по различни обвинения.
Междувременно куп поддръжници на Ердоган изразиха в
социалните мрежи гръмката си подкрепа за действията на
президента, като някои дори сравниха действията на посланиците с
“опит за преврат” и обявиха, че Кавала трябва да си получи
заслуженото.
РЕАКЦИЯТА НА ОПОЗИЦИЯТА
Лидерът на основната опозиционна Народнорепубликанска партия
Кемал Кълъчдароглу заяви, че причините за реакциите на Ердоган
“не са защита на националните интереси, а създаване на фалшиви
причини за сриването на икономика“.
“Гледали сме този филм и преди. Трябва веднъж завинаги да се
върнем към реалния дневен ред и фундаменталния проблем на тази
държава – икономическата криза“, заяви заместник-председателят
на опозиционната “Добра партия” Явуз Агиралиоглу.
Представителите на опозицията единодушно твърдят, че Ердоган
търси всякакви нови способи да остане на власт на фона на спада
на рейтинга му. А президентските и парламентарни избори в
страната предстоят сравнително скоро – през 2023 г. Критиците на
президента постоянно твърдят, че той прави гръмки изявления и
понякога има целенасочени провокативни действия с цел да отвлече
вниманието на гражданите от икономическите проблеми на
страната. Една от запомнящите се провокации тази година бе
случаят, известен като “Диван гейт”, когато нямаше стол за
председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен при срещата й с
Ердоган по време на посещението й в Турция заедно с председателя
на Европейския съвет Шарл Мишел.
Междувременно и бившият турски президент Абдуллах Гюл,
някогашен съратник на Ердоган, критикува нареждането на
президента за посланиците.
“Ако това действително се случи, ще бъдат предизвикани нови,
още по-големи кризи, които ще навредят още повече на Турция”,
предупреди Гюл.
ДЕЕСКАЛАЦИЯ НА НАПРЕЖЕНИЕТО
В крайна сметка, както коментираха турските вестници
“здравият разум надделя” (очевидно при всички) и се стигна до
деескалация на напрежението. Освен това и преди Ердоган не е
изпълнявал своите заплахи. През 2018 г. той заяви, че Турция ще
бойкотира стоки от САЩ заради спор с Вашингтон, но продажбите на
стоки не бяха засегнати. Миналата година турският президент
призова турците да бойкотират френски стоки заради
“антиислямския” дневен ред на президента Еманюел Макрон, но това
също не се случи.
Възможно е деескалацията на напрежението при кризата с
посланиците да се дължи на факта, че всичко това стана в много
неподходящо време, тъй като предстоят среща на върха на Г-20 в
Рим и конференция на ООН за промяната на климата в Глазгоу. На
практика не можеше да се предвиди колко тежки ще бъдат
последиците за Турция в политически и икономически план (ако бе
изпълнена заканата за прогонване на посланиците). Самият Ердоган
обяви в сряда, че ще се срещне с американския президент Джо
Байдън в Глазгоу.
