Лондон, Марк Тревелян от Ройтерс.
Придвижването на руски войски по границата с Украйна
предизвика опасения в Киев и САЩ, че Москва може да обмисля
нападение срещу съседа си. Ето някои от въпросите, които поражда
сегашната ситуация:
КАКВО КАЗВАТ ДВЕТЕ СТРАНИ ЗА ОПАСНОСТТА ОТ КОНФЛИКТ?
Русия отрича да заплашва когото и да било и заявява, че може
да разполага войски на своя територия където и когато си
пожелае. Тя обвини Украйна и НАТО, че разпалват напрежение, и
допусна, че Киев може да се готви да опита да си върне двете
източни украински области, контролирани от 2014 г. от проруски
сепаратисти.
Тази седмица руското външно разузнаване сравни сегашната
ситуация с тази в навечерието на войната през 2008 г., когато
руските войски разгромиха тези на съседна Грузия.
Украйна отрича да планира подобна офанзива и казва, че Русия
е струпала по границата й над 92 000 войници за възможно
нападение.
КОЛКО ВЕРОЯТНО Е РУСКО НАХЛУВАНЕ?
Ройтерс разговаря с над десетина източника, включително
представители на западни разузнавания и руснаци, запознати с
мисленето на Кремъл; почти всички те се обединиха около
мнението, че непосредствена инвазия е малко вероятна.
По-правдоподобният сценарий според тях е президентът Владимир
Путин да използва достоверна заплаха за употреба на военна сила,
за да даде знак, че Русия е сериозна за защитата на своите
“червени линии” по отношение Украйна. През последните седмици тя
многократно заявяви, че не е готова да приеме НАТО да снабдява
Киев с оръжие, нито алиансът да има каквото и да било военно
присъствие на украинска земя, да не говорим за възможността
Украйна да стане член на Северноатлантическия пакт. Путин,
добавят същите източници, е умел в това да изостри дадена криза
и после да намали напрежението – както направи през пролетта,
когато по границата с Украйна бяха струпани над 100 хиляди руски
войници, които впоследствие се изтеглиха. По този начин той
оставя на противниците на Русия възможност само да гадаят какви
са намеренията му и напомня на Запада, че Москва е сила, с която
всеки трябва да се съобразява.
АКО СЕ СТИГНЕ ДО ВОЙНА, КАКВА ТОЧНО МОЖЕ ДА Е ТЯ?
Руските въоръжени сили разполагат с личен състав от 900 000
души на действителна военна служба, а украинските – с 209 000;
това прави превъзходство от над четири към едно, според
Международния институт за стратегически изследвания (МИСИ).
Самир Пури, експерт в МИСИ по хибридните войни, обаче каза, че
истинското предимство на Русия се състои в това, че тя разполага
със сили, които вече воюват от нейно име в сепаратистката война
в Източна Украйна, което й дава възможност да се съедини с тях
и да разшири зоната под техен контрол. Ако се стигне до
по-голяма инвазия, заяви Пури, тя може да обмисли атака от север
(от своята територия и от тази на съюзника си Беларус), от
изток или от юг (през Крим, който Русия отне от Украйна през
2014 г.); с атака по море срещу градовете Одеса и Мариупол.
ДОКОЛКО ПОДГОТВЕНА Е УКРАЙНА ДА СЕ ЗАЩИТАВА?
Украйна разполага със значително по-силна армия отколкото
през 2014 г., когато Русия й отне Крим без бой. Киев разполага с
усъвършенствани противотанкови ракети, доставени от Вашингтон,
и може да се възползва от американска разузнавателна информация.
Но така или иначе тя ще се изправи срещу непосилен за нея
противник – при бойните танкове, например, превъзходството на
Русия е повече от трикратно.
“От гледна точка на Украйна, въпросът е. . . да се
съпротивлява възможно най-дълго, да се моли Западът да й окаже
подкрепа и в един момент да контраатакува“, каза Матийо Булег,
изследовател от лондонския мозъчен тръст “Чатъм Хаус”. “Ако
Русия предприеме пълномащабна инвазия, това, което остава на
Киев, е да води партизански тип война, за да направи цената на
нахлуването огромна за Русия.”
КАКВО ДРУГО БИ МОГЛО ДА ВЪЗПРЕ МОСКВА?
Западът наложи санкции на Русия след превземането на Крим и
може да прибави към тях още болезнени мерки, като например й
попречи да доставя газ по новопостроения тръбопровод “Северен
поток 2″ към Германия. Ако нахлуе, Путин рискува пълен разрив в
отношенията със Запада. Не е ясно до каква степен НАТО ще се
притече на помощ на Украйна – нещо, което по принцип крие много
рискове и за двете страни. Украйна не е член на алианса, но ако
той не предприеме нищо, ще започне да изглежда като организация,
която е загубила значението си.
“Това е игра на ръба на риска. И в (централата на) НАТО в
Брюксел, и в Москва ще има сметки докъде може да доведат
стъпките за изостряне на обстановката. Ако НАТО се разгърне за
бой, руснаците ще възприемат това като невероятно изостряне на
обстановката“, каза Пури. “Дали (Украйна) ще се превърне в бойно
поле, мисля, че е малко вероятно – но в действителност това е
въпросът, заради който е сегашното напрежение между Русия и НАТО
във връзка с Украйна.”
Със съдействието на БТА.
