Великият английски философ Сър Пелам Гренвил Уудхаус е казал – каквото и да се случва, всичко е за добро.
Насо е резко спуснато от Космоса извънземно, и дори има мисия – да ни обясни какво е “артист”, в огромното значение на тази дума; да ни преподаде някой урок по свобода и да ни докаже, че “как изглеждаш” е смразяващо важно. Важно е и да си когнитивно извисен над всички около теб (муахаха?), да си джентълмен във всяка тъпа ситуация и да помниш, че “хората са толкова зли, колкото са нещастни” (по Моъм).
- Когато танцувам, съм безоблачно щастлив. Препоръчвам го на всеки, изпаднал в депресия. Не ти трябва сцена, клуб или компания, можеш сам вкъщи и няма значение дали „умееш“ да танцуваш, всеки може, не трябва да си професионален танцьор, за да се движиш в хармония със звука. Когато човек танцува, той няма време да е гад.
- Музиката е нещо, без което не мога. Освен че сам пиша песни и текстове, и обичам работата в студио, аз съм и луд фен, и ценител. Най-щастлив съм на сцената, I just Love performing и знам, че за това съм поставен на тази земя. Музиката ми е спасявала живота безброй пъти.
- Силв е моята голяма любов и муза, във всяко едно отношение. She’s my soulmate. Не знам какво бих правил без нея.
- Чарли е най-добрият ми приятел. По принцип съм благословен с невероятни приятели и не зная с какво съм го заслужил, но с него сме заедно от 1991 – като артисти и изобщо. I would do anything to defend him.
- Старите филми на ужасите и всичко свързано с тях. От плакатите до самите ленти, от Носферату до комедийни сериали като Addams Family и The Munsters, с които съм израснал. Както казва Винсънт Прайс: „Ако не можеш да се посмееш на един хорър филм, то той не си струва времето.“
- Винсънт Прайс – дори само гласът му ме праща в нирвана.
- Lovers who are free of what they try to be – това е част от мой текст за Les Animaux Sauvages и моята „философия“ за Любовта. Без любов е безсмислено да се живее, но без да си напълно отворен и честен с партньора си също.
- Bowler hats/cravats/pocket squares etc. Бомбето е шапка, която стои добре на всякакъв вид глава. В това отношение цилиндърът е по-различен, тъй като – особено в днешно време – той е свързан със социалния статут, докато бомбето е универсално. Всякакъв вид фишу, шалчета и подобни неща безотказно ме хвърлят в щастливо вълнение. Най-обичам да разглеждам хастарите на шапки и костюми. Наложница съм на полковник Сандърс от дете до ден днешен. Силв твърди, че каквото и да става аз изглеждам най-щастлив тогава, когато влизам в KFC хахах! And, yes, I know I’m going to chicken hell.
- Kelp forests. Не знам как точно се наричат на български, но това са подводни гори от водорасли – потресаващо великолепни и красиви, мога да ги гледам с часове.
- Отмъстителите. Не супер героите, а сериалът от 60-те. Патрик Макний ми е еталон за стил и облекло, а в Даяна Риг бях влюбен като малък и се бях заклел, че когато порасна, тя ще ми бъде гадже.
- Blade Runner. Всичко свързано с него и особено музиката и цялостния звуков пейзаж. Любимото ми парче музика изобщо е онова в края на филма, “Tears in Rain”.
- Поезията на имажистите от началото на 20-ти век. Или така-наречената „образна“ поезия. Първата им стихосбирка ме омагьоса със своята несложна, но изобретателна описателност и факта, че нямаше по двайсет и пет обяснителни бележки на всяка страница, с препратки към латинския език или древногръцката митология.
- Идиотските шеги. Да говоря пълни глупости и да си правя идиотски шеги с познати и приятели е едно от най-любимите ми занимания. Сам си се смея на идиотщините и то с пълен глас, като често лежа в леглото и се кикотя неконтролируемо. Чарли обикновено ме порицава, докато Силв ме насърчава и затова ги обичам и двамата.
- Les Animaux Sauvages. Настоящата ми група, в която съм заедно със сродни души и страхотни артисти.
- Аналният секс. Някои хора се плашат или гнусят, но ако попаднеш на подходящия партньор и знаеш кое и как, можеш да си прекараш доста добре. Not for everyone, but definitely for me.
- Neon makes me happy. Това е заглавието на една песен на Les Animaux Sauvages, в която съм засвидетелствал своята обич към неона – като арт форма и като символ на нощния живот и алтернативните форми на забавление.
- Arsenal. Вярно е, че понякога съм бил и нещастен покрай отдеността си на този клуб, но в един момент разбираш, че футболните резултати са второстепенни. Истински ценни са приятелствата, които завързваш покрай футбола. За мен Арсенал вече не е толкова отбор на терена, колкото хората, които познавам покрай него, с които сме ходили заедно на стотици мачове и с които сме гледали още толкова по телевизията.
- Отмъщението. Когато става въпрос за истински гадове, не смятам, че заслужават благородния и великодушен подход. Вярвам и в карма, и си понасям последствията от недостойни мои действия с пълното съзнание, че ги заслужавам. Не говоря и за омраза, понеже когато мразиш, ти най-много нараняваш самият себе си. But it’s really nice to see a bully or abuser get a taste of his own medicine.
- Самолечение с вода, Димитър А. Станев. Книга със силно оригинален стил, нещо като лечителски български Даниил Хармс. Дори само корицата си заслужава вниманието. Не за всеки, хахах!
