Равил Мустафин, в. Независимая газета
Премиерите на две арабски държави се отбиха едновременно в
края на миналата седмица в Москва, за да преговарят с руското
ръководство. Първо посещение в Русия като глава на формираното
наскоро в Либия преходно Правителство на националното единство
(ПНЕ) направи Абдел Хамид Дбейба. От Ливан пристигна Саад
Харири, назначен още през октомври 2020 г., но неуспял все още
да договори съставянето на нов кабинет на реформите с президента
Мишел Аун. И двамата политици разговаряха по телефона с
президента Владимир Путин, имаха срещи с министър-председателя
Михаил Мишустин и с шефа на външното министерство Сергей Лавров.
Либийската делегация освен това бе приета от министъра на
отбраната Сергей Шойгу и от председателя на Съвета за сигурност
Николай Патрушев.
Москва посрещна Харири и Дбейба в много трудни времена за
съдбите на страните им. Ливан се приближи досами ръба на
пропастта. В страната не достигат храни и стоки от първа
необходимост, електроснабдяването прекъсва. Курсът на ливанската лира се срина до немай-къде. Реален е рискът от социална експлозия и чуждестранна намеса във вътрешните работи на Ливан.
Политиците не могат да се разберат за ново правителство на
реформите, съставено от технократи. Без такъв кабинет обаче
ливанците няма да получат финансова помощ от Запада.
Харири дойде в Москва, за да помоли за политическа подкрепа
и спешна икономическа помощ, а също и за да обсъди подготовката
на условия за връщане в родината на близо 1,5 милиона сирийски
бежанци. Най-вероятно не е пестил и оплаквания от президента Аун
заради неговата несговорчивост по формирането на правителство,
нито опити да убеди Кремъл да упражни натиск върху ливанския
държавен глава.
Колкото до политическата подкрепа, с нея нямаше никакви
проблеми. В Москва звучаха като рефрен и почти заклинание към
двете делегации думите на Путин и Мишустин, че Русия зачита
независимостта, териториалната цялост, суверенитета на тези
страни. Конкретно във връзка с Ливан руските лидери подкрепиха
усилията за възможно по-бързо създаване на ново правителство.
Нещо повече, редица ливански медии съобщиха, че Москва споделя
становището на Харири, според когото са необходими министри
технократи, и гледа с лошо око идеята в кабинета да се формира
т. нар. блокираща квота – една трета от министрите да бъдат
назначени от Аун. Това би осигурило на президента и съюзниците
му право на вето и би ограничило пълномощията на премиера
Харири.
Изглежда че Москва, предпочитайки да действа със силата на
убеждението, едва ли има нагласата да се меси в тъй фини материи
като разногласията между Харири и Аун и изобщо между
многобройните политически сили в Ливан – още по-малко да
прокарва със сила, да натрапва гледището си на своите партньори.
А тъкмо груб подход към решаването на болезнените ливански
проблеми бе демонстриран от американците тези дни.
Докато Харири бе на преговори в Москва, в Ливан гостува
заместник-държавният секретар на САЩ Дейвид Хейл. Щом срещата му с Аун влезе в задънена улица (обсъждаха се проблеми, свързани
не само с вътрешнополитическата обстановка, но и с опитите да
бъдат съживени ливанско-израелските преговори за демаркация на
морските граници), той връхлетя с обвинения политици, които
нарече “врагове на реформите“. Хейл ги заплаши с всевъзможни
санкции и посочи начело в черния списък Хизбула и Мишел Аун.
Призивите на Харири да се инвестира в бездействащата
ливанска икономика явно няма да намерят желания отклик сред
руските бизнесмени. Бизнесът, както знаем, обича да има покой,
стабилност, предсказуемост. Нищо такова няма сега в Ливан и не
се знае кога ще има. Думите на Харири трябва да се разглеждат
по-скоро като последна надежда на Ливан за помощ, опит да се
спаси, хващайки се за сламка, или като насочени към бъдещето
предложения да се влагат средства в строежа на инфраструктурни
обекти, включително електроцентрали. А и Русия днес не е в
най-добра форма заради наложените ѝ по-строги санкции. Харири
навярно може да разчита най-много на известно количество
безплатни руски ваксини срещу КОВИД-19, колкото да се маркират
поне символично взаимните симпатии между страните ни. След
Харири Москва ще очаква и други ливански политици. Не е
изключено да видим едва ли не главния му политически противник –
лидера на партията Свободно патриотично движение Джебран Басил,зет на президента Аун.
В богатата на въглеводороди Либия има, от една страна,
изобилие от работа по възстановяване на икономиката. От друга –
неяснота и нестабилност. Неслучайно Мишустин заяви направо, че
либийците трябва първо да гарантират сигурност на руските
инвестиции. Всъщност либийците правят на Русия същото
предложение, каквото направиха на Турция, Франция, Германия и
Италия – страните, излезли “най-чевръсти” участници в
конкурентната борба за парчета от либийската баница. При все
това визитата на Дбейба, придружен от министъра на петрола и
газа Мухамад Аун, първата в историята на Либия жена външен
министър Наджла Мангуш и шефа на генщаба Мохамад Хадад, показва, че той преследва и други цели. Те безспорно може да
заинтересоват Москва и така да засилят подкрепата на Кремъл за
новото ПНЕ.
Както информира, например, сайтът Defense Post, руският
министър на отбраната Шойгу вижда в посещението на либийската
делегация първа стъпка към възстановяване на пълномащабното
сътрудничество между военните ведомства на двете страни.
Очертават се възможни доставки на бойна техника и командироване
на руски военни специалисти за обучение на местни кадри в Либия
или пък за подготовка на либийски военни в Русия. Освен това на
срещата на либийците с Николай Патрушев бяха обсъдени теми,
засягащи съвместната борба срещу терористични организации като
“Ислямска държава” и Ал Каида.
Със съдействието на БТА.
