Букараманга, Колумбия, Астрид Суарес и Рехина Гарсия Кано
от Асошиейтед прес
Хиляди колумбийци протестират в цялата страна срещу
правителството, което според тях дълго време ингнорира нуждите
им, не предприема никакви мерки срещу ширещата се корупция и е
толкова откъснато от реалността, че е предложило повишаване на
данъците по време на пандемията от коронавируса.
Въпреки правилата на анти-ковидния локдаун протестиращи
излизат на улицата в повече от половината общини на Колумбия от
миналата седмица на предимно мирни протести срещу правителството на президента Иван Дуке.
Насилие по време на някои демонстрации обаче доведе до 26 убити, включително един полицай, и повече от 800 ранени, според данни на правителството.
Правозащитни организации осъдиха многобройните случаи на
полицейско насилие и привеждат данни за повече убити, а
международната общност призовава за диалог.
ЗА КАКВО ПРОТЕСТИРАТ ХОРАТА?
Протестите започнаха на 28 април заради предложеното
повишаване на данъците върху обществените услуги, горивата,
заплатите и пенсиите, но прераснаха в по-общи искания
правителството да се издължи към трайно пренебрегваните
най-уязвими слоеве на обществото, като коренното население и
хората с африкански произход. Макар че властите оттеглиха
плановете за данъчна реформа, протестите продължават и се
разрастват, след като се появиха съобщения за полицейско
насилие, убийства и изчезнали хора.
Активисти виждат връзка между сегашните протести и
демонстрациите през ноември 2019 г., свързани с редица въпроси:
предишното повишаване на данъците, убийствата на обществени
лидери, корупцията в администрацията, неравенството и спазването
на мирното споразумение, което доведе през 2019 г. до
демобилизацията на Революционните въоръжени сили на Колумбия.
Недоволството, изразено през 2019 г., тлееше през цялата
пандемия от коронавирус, след като хората усетиха, че губят
поминъка си, техни приятели и близки умираха от КОВИД-19, а
правителството се опитваше да се справи със ситуацията. Техният
гняв сега отново се изля на улиците.
Понякога протестиращите издигат прегради по пътищата, които
според представители на властите водят до недостиг на храни,
пречат на доставката на ваксини и блокират линейки.
КАК РЕАГИРА ПРАВИТЕЛСТВОТО?
Министърът на отбраната Диего Молано каза, че силите за
сигурност се опитват да предпазят тези, които протестират мирно,
както и онези, които избират да си останат у дома.
Армията понякога се присъединява към полицията, откакто на 1
май Дуке даде одобрението си за участието на въоръжените сили,
докато “актовете на сериозно нарушаване на обществения ред
престанат”. Това позволява на кметовете да поискат присъствието
на армията в градските райони – ход, оспорен от правозащитни
активисти.
“Международните стандарти (в областта на човешките права)
изискват ограничаване до възможно най-малка степен на
използването (на армията) за контролиране на вътрешни безредици.
Войниците са обучавани за въоръжен конфликт, а не да осигуряват
безопасността на гражданите“, каза Хосе Мигел Виванко, директор
за двете Америки на “Хюман райтс уоч”.
Дуке покани профсъюзни лидери за разговори. Не е ясно обаче
колко далеч може да стигне диалогът, след като общественото
разочарование от правителството предхожда вече оттеглената
данъчна реформа.
ЗАЩО НЯКОИ ПРОТЕСТИ ПРЕРАСНАХА В НАСИЛИЕ?
Властите твърдят, че бунтовнически групи са се внедрили сред
протестиращите, а демонстрациите са финансирани от трафиканти на жнаркотици. Дуке дори окачестви действията на протестиращите
като “тлеещ тероризъм”.
Лидерите на протестите обаче твърдят, че силите за сигурност
прибягват към прекомерна употреба на сила, а правителството
демонизира протестиращите.
Епицентърът на демонстрациите, както и на насилието е
югозападният град Кали, където се сливат протестните движения на
селяните и на коренните жители и хората от афролатински
произход. В Кали е налице “историческо натрупване на обществено
недоволство, гняв и бунтовнически настроения”, каза социологът
Росемберт Ариса от Националния университет на Колумбия.
“Това е град, чието население има политическа култура, и може
да прозвучи нелогично, но проявите на насилие не са нищо друго,
освен реакция на насилието, което се упражнява върху тях“,
добави социологът.
Най-малко 500 души бяха арестувани при протестите, според
представители на властите.
КАКВА Е СИТУАЦИЯТА С ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА?
Международни наблюдатели призоваха правителството на Дуке да
спазва човешките права и да гарантира правото на хората на
протест.
Марта Уртадо, говорителка на Върховния комисар на ООН за
човешките права, каза, че организацията е “дълбоко
разтревожена”, защото е получила информация, че в Кали
“полицията е открила огън по протестиращи срещу данъчната
реформа, като е убила и ранила няколко души“.
Колумбийската служба за наблюдение на спазването на човешките
права съобщи в четвъртък, че при протестите са били убити 26
души, включително един полицай. Службата не уточни броя на
убитите по вина на полицията. По-рано службата предположи, че
полицията е отговорна за дузина убийства.
Междувременно канцеларията на кметицата на колумбийската
столица Богота съобщи, че миналия вторник протестиращи “са се
опитали да изгорят живи” десет полицаи.
Със съдействието на БТА.
