За последните три години деветнайсет училища у нас са успели да повишат средния си успех на държавните зрелостни изпити по български език и литература с повече от една единица. Това показва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), изготвен въз основа на официалните данни от Регионалните управления на образованието (РУО).
Интересното е, че подобрението не е концентрирано само в елитните гимназии в големите градове – напротив, сред училищата с най-сериозен напредък попадат както институции в областни центрове, така и в малки градове и села. В списъка са СУ „Любен Каравелов“ в Добрич, Спортно училище „Васил Левски“ в Кюстендил, 117-о СУ в София, СУ „Асен Златаров“ в Шабла, училището в село Коларово, община Петрич, както и учебни заведения в Банско, Дупница, Копривщица и Хитрино.
Според директорите на училищата ръстът не е случаен, а е резултат от последователна работа на ръководствата и педагогическите екипи. Основните фактори за успеха са въвеждането на повече дисциплина и контрол по време на учебния процес, индивидуалната работа с учениците – особено в годината преди матурите, както и активното участие във външни проекти и партньорства. Немалка роля играе и разнообразяването на учебната среда чрез нови специалности и занимания, които поддържат мотивацията и вниманието на тийнейджърите в час.
Въпреки позитивните примери анализът очертава и сериозни предизвикателства. Експертите подчертават, че училища с по-малко от петима зрелостници не могат да бъдат надежден обект на комплексно изследване. При тях резултатите се влияят силно от представянето на един или двама ученици, което често изкривява общата картина. Това води до подвеждащи данни в статистиката и затруднява изготвянето на реалистичен план за действие. В същото време множеството малки училища поставят под въпрос и ефективността на системата – доколко е оправдано да се поддържат институции, които на практика не успяват да осигурят качествено средно образование.
Според авторите на доклада на ИПИ, за да се запази позитивната тенденция и успехът да продължи да расте, е необходимо спазването на няколко ключови мерки. На първо място те поставят системното преструктуриране и закриването на училища с трайно слаби резултати – особено на много малките институции. По думите им те не само не предлагат качествено образование, но и задълбочават социалната изолация на цели общности, оставяйки учениците без реална перспектива. Закриването обаче трябва да бъде съпроводено с осигуряване на алтернативен достъп до образование – чрез удобен транспорт, обединяване с по-големи училища или създаване на регионални центрове, които предоставят по-богата социална и академична среда.
