Истанбул, Специално за БТА от Нахиде Дениз.
Ще развали ли Ердоган коалиционния съюз с Девлет Бахчели или
ще жертват вътрешния министър Сюлейман Сойлу?
Ако попитате някой турчин какво гледат най-много през
последните три седмици в интернет, сигурно ще ви отговори, че
това са видеоклиповете, които считаният за един от главатарите
на турската мафия утранационалист Седат Пекер публикува в Ютуб и
в които обвинява политици и “силни на деня” личности, че са
замесени в убийства, изнасилвания, търговия с дрога, незаконни
търгове, злоупотреба с власт и други.
По данни на социалните медии над 61 млн. пъти са гледани
излъчените до момента 7 клипа, с което те надминаха рейтингите и
на най-гледаните турски сериали.
В първите видеа се съдържаха основно обвинения срещу
настоящия вътрешен министър Сюлейман Сойлу, който, както се
твърди, бил осигурил полицейска охрана на Пекер и го предупредил
да избяга, когато започнало разследване срещу него /през 2020
г./.
Но Пекер не спря дотук. Последваха обвинения срещу бившия
вътрешен министър Мехмет Агар и сина му, срещу близката до
управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/
формация “Пеликан”, считана за инициатор за отстраняването на
бившия премиер Ахмет Давутоглу, срещу сина на друг бивш премиер
– Бинали Йълдъръм, който в един период беше дясна ръка на
Ердоган, за търговия с дрога.
Но най-разтърсващи обществото са последните видеа, в които
Пекер обвинява Мехмет Агар и бившия отговорен функционер на
спецслужбите служби Коркут Екен за поръчители на атентата срещу
известния турски журналист Угур Мумджу през 1994 г. /Мумджу през
1990-те години публикува редица разкрития срещу
ултранационалистическата групировка Сивите вълци в книгата си
“Папа-Агджа-мафия”/. Това убийство и до днес остава неразкрито.
Друго убийство, за което Пекер твърди, че е поръчково, е на
депутата от кюрдски произход Саваш Булдан /неговата съпруга
Первин Булдан е председател на Демократичната партия на
народите, бел.ред./.
“Дългата ръка” се простира и до турската част остров Кипър,
където известен кипърски турски журналист Кутлу Адалъ става през
1996 г. жертва на поръчков атентат.
Обвиненията на Пекер биха изглеждали като опит за очерняне
на “силни личности” /бившият премиер Бинали Йълдъръм публично ги
определи като клевета/, ако не беше фактът, че подобни
твърдения отдавна се въртят в публичното пространство, но
оставаха без последствие, а задаваните въпроси без отговор. Или
биха могли да са опит на Пекер да изчисти имиджа си и да се
завърне безнаказано в Турция.
Интересно е, че Пекер публикува видеата си от Дубай, където
се намира в момента. Освен модерен и богат център за бизнес и
туризъм, Дубай се слави и като сигурно убежище за мафиоти или
подсъдими от различни националности.
В случая със Седат Пекер няма да е изненада, ако са замесени
и външни сили, казват наблюдатели.
Обвиненията на Пекер срещу Сюлейман Сойлу шокираха
управляващата ПСР, нанесоха силен удар върху имиджа й и
разклатиха още повече подкрепата на електората.
Министърът през последните дни непрекъснато дава изявления по
тв канали, но в средите на ПСР се коментира, че не са
убедителни.
Председателят на парламентарната група на ПСР Джавит Йозкан
заяви, че трябва внимателно да се разследват обвиненията на
Пекер. “Ние като политическа сила вложихме много усилия в
борбата срещу престъпните групировки”, посочи той.
Но обвиненията на престъпния бос Пекер срещу отделни личности
са само видимата част на айсберга. Другата, по-дълбоката част е
свързана със самоличността му на активист от средите на
ултранационалистите от Партията на националистическото действие
/ПНД/ на Девлет Бахчели, който в същото време е партньор на
Ердоган в Републиканския алианс.
Въпреки че Пекер много внимателно отбягва във видеопосланията
си твърдения, които директно да са свързани с Ердоган, явно е,
че цели да удари съюза, “достлука Ердоган-Бахчели”, както
образно се изрази един коментатор.
Увеличават се онези, които настояват за скъсване на съюза с
националистите, “заради които губим престиж сред електората”,
както коментира функционер на ПСР, пожелал анонимност.
От фронта на съюзника Девлет Бахчели след доста продължително
мълчание, дойде подкрепа за Сюлейман Сойлу, която заяви лично
Бахчели в парламента.
Сойлу е единственият досега министър, който миналата година
дръзна да подаде оставка /във връзка с решение за локдауна
заради КОВИД-19/, но Ердоган не я прие, което също е прецедент.
Твърди се,че Ердоган е бил принуден да не приеме оставката на
Сойлу и го е оставил на поста под давление на Девлет Бахчели.
За Ердоган става все по-трудно да носи на плещите си бремето
на националистите, коментира анализаторът Мурат Йеткин.
Най-силно е недоволството сред крайните ислямисти и
консервативните исляистки общности, наричани джемаат. В последно
време Ердоган, в търсене на подкрепа за спадналата популярност
на партията си предприе редица ходове, за да ги удовлетвори
/отмяната на статута на Света София като музей и превръщането й
в джамия, отказът от Истанбулската конвенция, съюзът с
фундаменталистите от партията на бившия премиер, сега покойник,
Неджметтин Ербакан/.
Но в същото време президентът Ердоган все още има нужда от
Девлет Бахчели срещу опозиционния Народен алианс на основната
опозиционна Народнорепубликанска партия и Добра партия на Мерал
Акшенер, която също разчита на националистическия електорат.
Към това може да се прибави и фактът, че случаят Пекер се
разиграва на фона на проекта за нова конституция, който Бахчели
предложи на Ердоган. Засега не е известно дали Ердоган одобрява
този проект.
Противно на очакванията, изявлението на Ердоган по повод
обвненията на Пекер прозвуча доста лежерно: “Тъжно е, че има
такива жалки и недостойни хора, които прибягват до услугите на
мафията. Подобно на терористичните организации, тези криминални
банди са една отровна змия”, заяви той.
Опозицията настоява за разследване на обвиненията на Пекер
срещу вътрешния министър. Също и за съставяне на парламентарна
комисия, която да разследва обвиненията, че депутат от ПСР е
финансирал Пекер, но засега няма резултат.
Сойлу подаде иск в съда за разследване, но за да бъде
заведено дело, министърът трябва да се откаже от имунитета си.
Но тъй като досега не го е направил, няма и дело, коментира
юристът Дениз Байрак.
Сойлу категорично отказва да подаде оставка. Запитан от
журналисти дали е разговарял с Ердоган по обвиненията, той
заяви, че не е, като подчерта, че всички те са клевета за
очерняне на имиджа му.
Тези дни турски съд постанови,че бившият турски министър на
вътрешните работи Мехмет Агар и още 17 души ще бъдат съдени
отново във връзка с неразкрити убийства от 90-те години.
Но дали това ще бъде достатъчно на Ердоган, за да парира
недоволството и разпада в собствената му партия? Надали.
По-вероятно е опит за отклоняване на вниманието, тъй като
обвиняемите по това дело – Мехмет Агар, Коркут Екен и др. са
силните хора от управлението на бившия министър-председател
Тансу Чиллер в борбата срещу ПКК. Въпреки че се оттегли от
активната политика, Тансу Чиллер при важни поводи често се
появява сред най-близкото обкръжение на Ердоган.
“Няма да е изненада, ако в крайна сметка министър Сюлейман
Сойлу от централното дясно пространство бъде пожертван”,
коментира анализаторът Бедри Фуркан. “Има два пътя – или да бъде
принуден да подаде оставка или да бъде отстранен с президентски
указ. Но това няма да стане веднага, вероятно ще мине малко
време и тогава Ердоган ще задейства механизма, за да поразчисти
боклука”.
Очакванията са, че вероятно в близко бъдеще ще последват
рокади във властта на Ердоган.
Анализаторът Мурат Йеткин прогнозира чистка в център-дясно.
Към това крило в правителството се отнасят министърът на
отбраната Хулуси Акар, образователният министър Зия Селчук,
министърът на културата и туризма Мехмет Нури Ерсой.
Видеообвиненията на престъпния бос Седат Пекер от Дубай
сериозно разклатиха камъните във вътрешната политика, а в някои
отношения е вероятно да имат и международен ефект. Дали и как ще
бъдат наместени остава да видим. А дотогава милиони турците ще
продължат да очакват с нетърпение поредната видеопорция на
престъпния бос Седат Пекер.
