Сантяго, Франс прес.
Чили, където този уикенд ще има избори за Конституционно
събрание след жестоката социална криза, е от края на диктатурата
на Пиночет (1973 г. – 1990 г.) ултралиберална лаборатория, в
която има силна неравнопоставеност, полюс на политическата
стабилност и на икономическия динамизъм в Латинска Америка.
От Пиночет до Пинера
На 11 септември 1973 г. генерал Аугусто Пиночет сваля от
власт Салвадор Алиенде, първия марксист, избран за президент на
Чили през 1970 г. Обкръжен от пучистите, Алиенде се самоубива в
президентския дворец.
Пиночет ръководи страната с желязна ръка в продължение на
17 години. След като на референдум през 1988 г. мнозинството от
гласоподавателите се обявяват срещу удължаване на президентския
му мандат, той отстъпва властта през 1990 г. на
християндемократа Патрисио Айлуин, демократично избран, но
продължава да командва въоръжените сили до 1998 г.
Пиночет умира през 2006 г., без да бъде съден за
престъпленията, извършени от режима му, причинил смъртта на над
3200 души и подложил на мъчения 38 000 души. Сред тях е
социалистката Мишел Бачелет, станала първата жена президент на
страната (2006 г. – 2010 г.) След втори мандат (2014 г.- 2018
г.) тя оглави Върховния комисариат за човешките права към ООН.
Милиардерът консерватор Себастиан Пинера я наследи на поста.
Ултралиберална лаборатория
Пиночет приложи ултралиберални методи, приватизирайки
здравеопазването, образованието и пенсионната система, която
беше ръководена от Хосе Пинера, брат на настоящия президент.
Чили, първа в света по производство на мед, се обърна към
износа, ставайки през 1980-те години латиноамериканската
държава, привлякла най-много чуждестранни инвестиции.
Моделът, чийто основни принципи все още съществуват, породи
доста завист. Но на обратната страна на медала на “чилийското
чудо”, съществуваха много силни неравенства между близо 19-те
милиона жители на страната, което подхрани народното
недоволство, избухнало преди година и половина и довело до
избора този уикенд на Конституционно събрание, след референдум
за нова конституция.
Пенсионната система чрез капитализация е силно критикувана.
Здравеопазването и образованието са с високи разходи.
През 2020 г. БВП спадна с 5,8 процента според Централната
банка, в резултат на коронавирусната пандемия.
Земя на трусове
Страната с площ от 756 950 квадратни километра се простира
на 4300 километра, от пустинята Атакама на север до Антарктика
на юг, на тясна ивица (350 километра максимална широчина), между
Тихия океан и Андите.
Чили е най-сеизмичната страна в света и е връхлитана също от
цунами. През 1960 г. във Валдивия стана земетресение с магнитуд
9,5 – най-мощното регистрирано някога – и което уби 5700 души.
На 27 февруари 2010 г. силно земетресение (с магнитуд 8,8),
последвано от цунами, отне живота на над 520 души.
В Чили има и няколко активни вулкана.
Астрономия и поезия
В северната част на Чили, която се радва на безоблачно небе
през по-голяма част от годината, са разположени най-важните
телескопи на света. Изграждането на най-големия телескоп в света
/ELT/ започна през май 2017 г. в пустинята Атакама под егидата
на Европейската обсерватория за Южното полукълбо.
Чилийката Габриела Мистрал беше първата поетеса с Нобелова
награда за литература през 1945 година. Пабло Неруда получи
същото отличие през 1971 година.
Сред останалите чилийски писатели, които са световно
известни, са Исабел Алиенде и Луис Сепулведа (почина от
Ковид-19 миналата пролет).
Със съдействието на БТА.
