София, БТА
Резултатите от изборите в Шотландия и перспективите за
бъдещето й в рамките на Обединеното кралство и днес са акцент в
британски издания.
Лондонският в. “Гардиън” публикува анализ, озаглавен “Защо е
малко вероятно резултатът от изборите в Шотландия да ускори
произвеждането на референдум”. Авторът Майкъл Кийтинг –
политолог от университета в Абърдийн, посочва, че през
последните 3 години допитванията са сочели, че Шотландия е
разделена наполовина между привържениците на съюза и на
независимостта.
Резултатите от изборите за шотландски парламент сега
потвърждават това за пореден път. Докато Шотландската национална партия за малко не успя да получи мнозинство, привържениците на независимостта (ШНП и Зелените) ще разполагат със 72 от общо 129 места в законодателния орган.
Поляризацията в шотландската политика се изостри във връзка
с Брекзит, анализира Кийтинг. През 2016 г. юнионистите и
националистите подкрепиха със значително мнозинство оставането в ЕС, а оттогава насам има движение на привържениците на
“оставането” към независимост, а по-малък брой застъпници на
напускането са се насочили в обратната посока.
Тази поляризация облагодетелства ШНП и консерваторите, а
лейбъристите са се оказали притиснати. Центърът, където дотогава
беше групирана най-голямата част от шотландското обществено
мнение, се сви, смята Кийтинг.
“Гардиън” посочва, че има категорични данни, че в отделните
избирателни райони е било в ход тактическо гласуване, а
юнионистите са търсели каквито и да е кандидати, които да
обслужват тяхната линия. Авторът припомня, че шотландците
отдавна гласуват тактически, което през 70-те и 90-те години на
миналия век е било използвано главно срещу консерваторите.
ШНП и Зелените разглеждат изборния резултат като получаване
на ясен мандат за втори референдум. Юнионистите настояват, че
сега не е време за второ допитване, тъй като ще е твърде скоро
след предишното през 2014 г. или заради ковид кризата.
Това може и да е основание в краткосрочен план, но всъщност
ШНП не предлага референдум веднага, а след края на кризата,
изтъква авторът на “Гардиън”.
Шотландското правителство даде да се разбере, че ще внесе
законопроект за произвеждане на референдум и ще предизвика
британското правителство да го оспори във Върховния съд. Ако го
направи, е най-вероятно съдът да го отхвърли като се позове на
това, че съюзът между Шотландия и Англия е въпрос, който трябва
да решава Уестминстър.
Британското правителство ще откаже да даде разрешение, както
направи през 2014 г., когато позволи произвеждането на
референдум. Ръководството на ШНП пък даде да се разбере, че няма
да се противопостави на закона или да произведе едностранен
референдум в каталунски стил. То си дава сметка, за разлика от
каталунците, че единственият път към международно признаване е
през споразумение с Обединеното кралство, подчертава Кийтинг.
Дори ако шотландското правителство имаше начин да произведе
чисто консултативен референдум (на практика огромно допитване)
Уестминстър не би реагирал като испанските власти, изпращайки
полиция да го прекрати. По-вероятно е просто да го пренебрегне,
смята политологът.
Показателно е, че английските гласоподаватели, особено тези,
които са били за напускане на ЕС, са изненадващо безразлични
към перспективата за шотландско отцепване, като същевременно са
докачливи към всичко, което изглежда като специално отношение
към шотландците или като неоправдано шотландско влияние в
централната власт.
Конституционната задънена улица може да продължи дълго,
смята авторът на “Гардиън”, със сигурност до следващите общи
избори в Обединеното кралство през 2023 или 2024 г. Ако не се
получи изместване от сегашното съотношение 50:50 в общественото
мнение, предпазливи политици и от двата лагера може да проявят
неохота към пришпорване на нещата, прогнозира авторът на
“Гардиън”
