Има ли твърде много хора на планетата?

Снимка twenty20photos

Вече преминахме границата, отвъд която сме повече отколкото планетата ни може да подслони.

Тъжната истина е, че вече сме прекалено много. Има твърде много хора на планетата. Това е коренът на бъдещите ни големи проблеми.

Простете, банално е, но пластмасата е проблем. Голям проблем. Пластмасата не е само отпадък, но е и енергия. За да създадем найлоновата торбичка консумираме гориво и отделяме енергия. За да рециклираме същата тази торбичка отново отделяме енергия.

Проблемът с пластмасата е, че тя не се разгражда и под формата на малки парченца пластмаса, и т.нар. микропастмаса попада в хранителните вериги, в това число в човешкия организъм. Според изследователи количеството пластмаси, които  поглъщаме на година може да достигне 250 грама.

Пластмасата не е единственият проблем. Когато отиваме на работа ползваме гориво, превозни средства и консумативи за тях. Тях също първо трябва да произведем с гориво т.е. енергия, а после отново трябва да рециклираме отново като ползваме гориво.

Каквото и да правим – да учим, да работим, да пием бира, пътуваме, дори и когато четем този текст – освобождаваме енергия. Под каквато и да е форма. Това е физиката на нашия свят. И колкото по-технологично напреднала е цивилизацията, толкова повече енергия се изразходва и освобождава от всеки индивид. С една дума напредъкът на цивилизацията е съпроводено с повече отделяне на енергия и отпадъци.

И сега през 2021г. се сблъскахме с простия факт, че газ, петрол и енергия за всички на планетата няма. За разлика от 18-ти век средният китаец, индиец и африканец също иска да кара кола, да има електричество, да пътува и да потребява. За всичко това обаче се изисква енергия и суровини, които за съжаление, на планетата ни се изчерпаеми източници.

Какви са решенията на проблема.

Първото решение е да се върнем към начина си на живот от Тринадесети век. Без фабрики, без самолети, без железници. Ядем само това, което обществото ни може да произведе. Няма ток, пластмаса, стъкло и компютри. Информацията си я предаваме само устно, най-много на хартия. За телефони, интернет и компютри забравяме. Наричам подобно решение „регресивна утопия“. Утопия, защото подобно „решение“ не е решение. По този сценарии могат да бъдат изхранени максимум 500 – 600 милиона души, но не и 6-7 милиарда човека на планетата. Освен това никой не желае да живее така.

Така че, всъщност, има само едно решение на нашия проблем. Да намалим населението на Земята. И то да го намалим в такъв обем, че планетата да може да поема и да обработва боклуците ни.

Мнозина патриоти и националисти ни плашат с прогнози как населението на страната ни намалява, как се стопяваме и прочие. Нека да се замислим дали е толкова зле да има място за всеки от нас в собствената му страна. Да има място къде да разпънем хавлията си на плажа и къде да останем сами в парка. От предимство, многочисленото население е на път да се превърне в проблем за много страни. Липсата на достатъчна жилищна площ, на спокойна градска среда и на опазена околна среда ще става по-скоро бреме на бъдещите общества. Свръхнаселението води не само до екологични проблеми, но до социално напрежение и спадане качеството на живот.

Всяка страна по света трябва да изгради ясни демографски планове – колко население може да си позволи. Десетилетия наред икономисти и историци ни учеха, че нарастването на населението и урбанизацията му е от основните фактори за икономическия ръст. Изправени обаче сме пред нова реалност – прекомерното нарастване на населението води преди всичко на спадане на качеството на живот на същото това население и до трудно поправими щети за цялата планета. Затова смятам, че щастливото бъдеще се крие в  умерена деурбанизация съчетана с интелигентен контрол на числеността на населението. Инак всички рано или късно ще се озовем в положението на Бангладеш.

П.П. Бангладеш (около 144 хил.кв.км.) е страна с площ съпоставима с площта на България (110 993 кв.км). Населението на страната възлиза на малко над 170 милиона души.

Свързани публикации