Лондон, Натали Томас, Барбара Люис и Джонатан
Шенфийлд от Ройтерс.
Съкрушение, тъга, вина. Това са някои от емоциите, които
младите хора споделят, че изпитват когато размишляват върху
климатичните промени и върху опасенията си, че световните лидери
ще се провалят в опитите си да се справят с проблема.
Разпространението на този феномен, известен с общото
название “климатична тревожност”, бе измерено от проучване,
проведено преди започващата в края на месеца конференция на ООН
в Глазгоу, на която ще се обсъждат възможностите за ефективно
прилагане на Парижкото споразумение от 2015 г. за ограничаване
на климатичните промени.
Проучването е едно от най-големите досега, финансирано е от
мрежата за онлайн кампании “Авааз” и е проведено от Британския
университет в Бат в 10 страни сред 10 хиляди млади хора на
възраст между 16 и 25 години. Резултатите от него бяха
публикувани през септември.
Изследването показва, че около три четвърти от анкетираните
виждат бъдещето като плашещо, а сред 45 процента бездействието
на правителствата и индустрията създават чувство на климатична
тревожност и стрес, които са се отразили на всекидневния им
живот и поведението им.
Елуиз Мейол, студентка по екология от британския
Университет на Източна Англия и член на британската Младежка
климатична коалиция, каза пред Ройтерс, че изпитва вина и
съкрушеност.
“Това, което ще ми остане, може би е чувството на срам,
някаква мисъл от рода на: “как се осмеляваш да продължаваш да
искаш прекрасни неща докато светът върви към своя край и ти дори
не знаеш дали ще остарееш в един безопасен свят“.
Тя говори и за противоречиви чувства.
“Може би изпитвате тъга, може би има и страх, някакъв вид
съкрушеност“, каза тя. “На моменти дори може да се появи нещо
като див оптимизъм“.
Каролайн Хикман, психотерапевт и лектор в Университета в
Бат, която е и сред съавторите на публикуваното през септември
изследване, помага на младите хора да се справят с емоциите си,
свързани с климата.
“Те растат с чувството на скръб, на страх и на тревога за
бъдещето“, каза тя.
Аластър Сантхаус, психиатър, който работи в Лондон,
разглежда климатичните промени, както и КОВИД-19, като възможна
допълнителна тежест, която би се проявила особено силно при
хора, които са предразположени към тревожност.
Засега климатичната тревожност сама по себе си обикновено не
налага психиатрична помощ. Колкото и да е болезнена, тя може да
бъде и положителна при условие, че не излезе от контрол.
“Известна тревожност относно климатичните промени е
мотивираща. Въпросът е до каква степен е мотивираща и до каква –
неприемлива“, каза Сантхаус, автор на книга, която разглежда
борбата на здравните служби за справяне със сложни ментални
проблеми.
“Притеснителното в случая е, че докато климатичните промени
продължават, това ще оказва все по-ясно изразено влияние върху
душевното здраве“, добави Сантхаус.
Климатични сътресения могат да предизвикат проблеми и сред
някои от най-уязвимите общности по света. Например
посттравматично стресово разстройство.
Водещата активистка срещу климатичните промени –
18-годишната Грета Тунберг, е изпитвала високи нива на
климатична тревожност.
“Това е напълно естествена реакция защото, както виждате,
светът днес е свят, в който никой изглежда не се интересува от
случващото се, а аз мисля, че е напълно човешко да изпитваме
тревожност“, каза тя.
Засега обаче тя е изпълнена с надежда, защото прави всичко
по силите си.
“Когато предприемете действие, вие придобивате и чувство, че
нещо се случва. Ако искате да се отървете от тази тревожност,
вие може да предприемете действия срещу това“, каза Грета
Тунберг.
Със съдействието на БТА.
