в. “Дейли сабах”, Мюхиттин Атаман.
На 17 октомври президентът Реджеп Тайип Ердоган започна
обиколката си в три държави от Субсахарска Африка – Ангола, Того
и Нигерия. Обиколката на Ердоган беше широко отразена както в
турските, така и в западните медии. Много западни медийни
платформи, както и някои турски журналисти критикуваха
посещенията. Докато критиците в Турция обвиниха Ердоган, че е
заминал на ненужна визита “във време на дълбока икономическа
криза“, западните критици му отправиха обвинения, че пленява
континента от Запада.
От една страна критиците добре знаят, че тези посещения
създават възможности за Турция, като позволяват да действа
самостоятелно. Визитите съдействат в голяма степен за развитието
на турската икономика и диверсифицирането на турската външна
политика. С други думи, “лидерската дипломация” на Ердоган
укрепва ключовата независима роля на Турция в международната
политика. Откакто Турция започна своята Африканска инициатива
през 2005 г. Ердоган е посетил над 30 африкански държави. С тази
последна обиколка Ердоган става политическият лидер, който е
посещавал най-много африканския континент.
От друга страна, интересите на Турция в африканските дела
приоритизират приноса за икономическото развитие, политическата
стабилност и самоопределението на африканските държави. Ердоган
е подчертавал многократно, че международната система се нуждае
от всеобхватна реформа, която да осигури приобщаване,
ефикасност, представяне и управление. Противно на политическата
линия на западните държави, курсът на Ердоган набляга върху
независима и развита Африка.
ТУРСКАТА ПОЛИТИКА ЗА АФРИКА
Има няколко значими принципа, които определят турската външна
политика към африканския континент. Преди всичко за разлика от
много световни и традиционно колониални сили, Турция не търси
йерархически, императивни и колониални отношения с африканските
държави. Вместо това Турция се опитва да подобри отношенията си
с африканските страни въз основа на принципа за равностойно
партньорство.
Второ, Турция се опитва да окуражи африканските държави да се
стремят към реформи в глобалната система и да повиши тяхната
осведоменост за настоящата експлоативна система на континента.
По тази причина тя иска помощта на африканските държави, за да
се прекрати властта на колониални държави като Франция и по този
начин да се отхвърли колониалната система на континента.
Турция също така се опитва да бъде гласът на африканските
страни в глобални платформи като ООН и Г-20.
Трето, Турция се опитва да прекъсне новинарския и информационен
монопол, който определени колониални сили имат на континента.
Въпреки че броят на турските посолства нарасна на 43, а този на
африканските посолства в Турция – на 37, западни медийни
платформи и новинарски агенции продължават да доминират на
континента. Турски медийни платформи като Анадолската агенция и
държавната телевизия ТРТ започнаха да увеличават филиалите си в
Африка, за да доставят информация. Алтернативните източници на
информация ще допринесат за затвърждаването на взаимното доверие
между Турция и африканските страни.
Нещо повече, много турски институции, които отдават голямо
значение на Африка, засилиха дейностите си из целия континент,
подобрявайки по този начин имиджа на Турция.
ТРИ СТИЛА НА ПОЛИТИКА
Всичко на всичко, външните сили следват три традиционни стила
на политика по отношение на африканския континент –
йерархичен/колониален, взаимноизгодно/равностойно партньорство
или осигуряване на подпомагане. Първият стил, предпочитан от
колониални сили като Франция и други европейски държави, е
напълно експлоативен.
Вторият, предпочитан от страни като Турция, залага на стратегия
за взаимна изгода. По тази причина Турция набляга върху
инвеститорските възможности, засилването на двустранната
търговия, изграждането на инфраструктура и подобряването на
селскостопанската продукция – фактори, които ще допринесат за
държавотворческите капацитети.
Третият стил е следван от някои страни, които осигуряват
хуманитарна и развойна помощ за африканските държави. С
правителствените си и граждански организации Турция е един от
най-големите дарители на безвъзмездна помощ за африкански
държави като Сомалия.
Турция следва линия, съчетаваща втория и третия стил на
политика. Страната възприе исторически подход в отношенията си с
африканските държави, комбинирайки меката си власт /хуманитарна
помощ, неправителствени организации и търговия/ с твърдата
власт /отбранителна индустрия и оръжейни продажби/. Тоест,
Турция ще продължи да подобрява отношенията си с Африка във
всички сектори, било то икономика, търговия, отбрана, земеделие,
туризъм или борба срещу тероризма. За да задълбочи
турско-африканското сътрудничество, Турция ще бъде домакин на
третия Икономически и бизнес форум през октомври и на третата
Среща на върха за партньорство между Турция и Африка през
декември, и двете в Истанбул.
Със съдействието на БТА.
