Какво да очакваме от КОП26 и каква е ролята на Русия на климатичния форум?

Снимка twenty20photos

Ирина Кезик, в. “Известия”.

В шотландския град Глазгоу започва основната световна среща
на върха за климата – 26-ата сесия на страните по Рамковата
конвенция на ООН за климатичните промени, съкратено КОП26. Това
е най-големият по рода си форум от 2015 г., когато се състоя
подобна проява в Париж.
В конференцията ще участват делегати почти от 200 страни,
включително близо 100 държавни и правителствени глави. Срещата
цели да приближи изпълнението на целта, посочена преди шест
години в Парижкото споразумение – да се задържи нарастването на
глобалната средна температура под 2 градуса по Целзий и да се
положат усилия температурата да не се вдигне с повече от 1,5
градуса. Смята се, че това е праговото равнище, над което
промените в климата може да имат продължително и необратимо
въздействие върху екосистемите. Според мнозина експерти взетите
вече мерки не са достатъчни, преходът към нисковъглеродна
енергетика и намаляването на емисиите от парникови газове трябва
да стават по-бързо.
Преди конференцията избухнаха няколко енергийни кризи. През
зимата времето в САЩ бе ненормално студено и за по-малко от
денонощие токът поскъпна с над 1000 процента, а перките на
вятърните централи просто замръзнаха. А през есента поради липса
на вятър те не спасиха и Европа – цената на газа скочи почти до
2000 долара за хиляда кубика.
Последните събития сочат, че стабилността на силата на
вятъра се надценява. Според оценки на климатолози силата на
вятъра в Европа през септември-октомври т. г. е спаднала с 15 на
сто спрямо историческите равнища, което се е отразило зле върху
производството на вятърна електроенергия
“, отбеляза шефът на
“Роснефт” Игор Сечин миналата седмица пред Евразийския
икономически форум във Верона.
Неведнъж вече бе посочено от различни трибуни, че
приоритетна задача на енергопрехода трябва да е надеждността на
енергийните доставки, а не да се действа в угода на популистките
лозунги. И на първо място трябва да се развиват технологиите в
енергийния отрасъл. Както с право посочи Нийл Чапман, старши
вицепрезидент на “ЕксънМобил”, “ние разбираме към какво се
стреми светът, но нямаме представа как да се постигнат тези
цели
“. Според него, внедрявайки нови технологии, не бива да се
забравят вече съществуващите отрасли като добива и преработката
на газ и петрол. “Смятаме, че трябва да се работи с оглед да
доставяме на потребителите евтини енергоносители с ниско
натоварване върху околната среда. Точно това се опитваме да
правим сега
“, заяви Чапман.
Днешната енергийна криза в Европа безспорно ще се обсъжда и
в Глазгоу, макар че едва ли ще е сред темите на основните сесии.
Тя обаче ще се анализира от различни страни, между другото ще
се обърне внимание на интерконекторите. В този контекст Русия би
могла да събуди голям интерес, защото имаме огромни територии,
тук винаги някъде духа вятър или грее слънце, а това са
източници на “зелена” енергия.
Главната промяна през шестте години между Париж и Глазгоу е
преминаването на нисковъглеродния дневен ред от
доброволно-принудителна мода в категорията ключови инструменти
за международна конкуренция – както търговско-икономическа, така
и геополитическа.
Затова за Русия ще е важно да отстои позицията си по редица
въпроси. Това включва желанието ни в рамките на трансграничното
въглеродно регулиране да се отчитат ограничителните проекти в
страната, изобщо да бъде създадена единна система за търговия с
въглеродни единици – ако не в световен мащаб, то поне в Европа.
Експерти вече нарекоха трансграничното регулиране, измислено в
Стария свят, опасен прецедент на “частни” инициативи при липса
на общи правила. Светът може да затъне в противоречия, тръгне ли
по този път. Сред основните идеи, с които руската делегация
замина за Глазгоу, е да се разработи механизъм за взаимно
признаване на въглеродните единици – именно като опит да се
сложи ред в наближаващия хаос.
За да бъдат признати руските оценки за поглъщателния
капацитет на горите и формирани механизми за финансиране на
проекти в тази сфера, ще е нужна мащабна и дългосрочна дейност,
като се започне със създаване на карбонови полигони*, системи за
мониторинг и проверка на поглъщането. Само при наличие на
сериозна доказателствена база и действаща система за мониторинг
ще можем да претендираме за признаване на руските проекти в тази
област.
Друг въпрос от дневния ред на срещата, пряко засягащ Русия,
са емисиите на метан, който за момента не е включен в системите
за въглеродна търговия, при все че глобалният затоплящ потенциал
на метана е 25 пъти по-висок, отколкото на въглеродния диоксид.
Затова създаването на международни механизми, финансиращи
проекти за намаляване на метановите емисии, също е в интерес на
Русия.
Няма да останат без внимание въглищата и атомната енергия.
Тук Русия има и собствени национални приоритети. Първият е да се
признае атомната енергия за “зелена”. Страната ни е лидер в
изграждането на АЕЦ и това признание ще ни даде такива
конкурентни предимства, за каквито много страни не смеят и да
мечтаят. Твърде вероятно е това да се случи. В единен строй с
нас стоят още 10 европейски страни, включително Франция.
Колкото до въглищата, това гориво се справя доста по-трудно
от изкопаемите си “енергийни братя”. Не е изключено да чуем в
Глазгоу призиви горенето на въглища да бъде спряно възможно
най-скоро. Но както показа сегашната енергийна криза в Европа,
този енергиен ресурс се притече навреме на помощ на замръзващия
континент. Нещо повече, дори да се вземе някакво решение, то
трябва да бъде ратифицирано от участниците в пазара. А това ще
изисква време, за да се докаже, че въглеродната неутралност не е
отхвърляне на изкопаемите горива, а стремеж към “чиста нула”. И
в този контекст Русия трябва да води диалог за развитие на
технологии, които да намалят въздействието върху природата. В
крайна сметка ще спечелят всички.

* Карбоновите полигони са територии с уникална екосистема,
създадени с цел тестване на технологии за контролиране на
климатично активните газове, б. пр.
Бележка на изданието: Авторът е журналист, член на
експертния съвет на Института за развитие на горивно-енергийния
комплекс, ръководител на проекта Tekface. Позицията на
редакцията може да не съвпада с мнението на автора.

Със съдействието на БТА.

Свързани публикации

Работодателите ще наемат служители, но разминаването между търсени и налични кадри се задълбочава според Българската конфедерация по заетостта

В периода октомври 2023 г. – март 2024 г. работодателите в страната предвиждат скромен, но стабилен пазар на…