Липсата на адекватна информационна кампания за ваксинацията е тежък комуникационен и политически провал

Снимка Gajus-Images

Позиция на Центъра за анализ и кризисни комуникации

България се намира в изключително тежка епидемична ситуация в резултат на продължаващата над година и половина пандемия. Починалите от COVID-19 към момента надхвърлят 20 000 души. Нивата на позитивни тестове се върнаха на стойности от около 10% на дневна база, а хоспитализациите нарастват главоломно. Мутациите на вируса засягат все повече млади хора и деца.

На този фон нивата на напълно ваксинирани граждани в страната ни стоят на около 22%, най-ниското за Европа и съотносимо само към някои развиващи се страни. За Европа средното ниво вече е около 57%, като в Дания и други държави достига близо 90%.

Безспорен факт е, че ваксините са решение. В тяхната разработка са инвестирани знанията от предишни пандемии, професионализма на много водещи учени, стотици милиони долари на национални правителства, компании и на Европейския съюз. Това бе сторено, заради увереността, че ваксините са реалният отговор на пандемията, който ще ни даде възможност за спасяване на милиони човешки животи, за нормализация на обществения живот, за отваряне на много затворени бизнеси, спасяване на икономиката и бюджетите, връщане на усещането за сигурност в съществуването у всички хора.

Важно е да припомним, че за закупуване на ваксини, както и за обучение на лични лекари, са инвестирани средства на европейски и български данъкоплатци. Абдикацията от по-категорични и адекватни действия, за чийто генезис има факти и документи още от март 2020 г., може да доведе до заключението, че сякаш България се обособява като остров на резистентност. Това би могло да доведе до неприятни последици за движението на хора, а в най-черните сценарии – да се наложи блокада на държавата. Това може да изглежда като лошо начало на апокалиптичен филм, но може да се окаже близка реалност.

На база мониторинги и наблюдения в социалните мрежи може да се установи, че гражданите са притеснени, подхождат със сериозна доза недоверие към част от официално разпространяваната информация. В позициите си много хора изпадат в крайности – или отричат значимостта на пандемията или дават сигнали за ирационален страх.

На този фон правителствата от месец март 2020 г. насам нямат нормална повсеместна комуникационна кампания, която да отговоря на въпроси, да дава информация, да успокоява страховете и да върне доверието в (поне част от) институциите у нас. Този комуникационен вакуум се запълва от всевъзможни конспиративни теории, фалшиви новини и откровени глупости, които заемат огромно пространство и време в публичната сфера: телевизионен ефир, социални мрежи и разговори между хората. Участията на част от авторитетните имунолози и други лекари, лекуващи COVID 19 и неговите последствия по БНТ и други национални телевизии, не са достатъчни. Нещо повече, станахме свидетели на телевизионни формати, в които срещу научното мнение на обучени експерти се „противопоставя“ мнение на антиваксъри. Като естествен резултат хората масово се страхуват, масово отказват да се ваксинират, масово стават сами проводник на фалшиви новини и безпочвени страхове. Наскоро станахме свидетели на случаи, при които антиваксъри целенасочено спират процеса по имунизация и пречат на мобилни екипи да ваксинират желаещите. Явно цивилизационният ни избор да сме част от модерната западна демокрация, основана на наука и рационално мислене, е изправен пред заплаха.

Последните действия на отговорните органи също будят притеснение. През изминалата седмица на среща в Министерството на здравеопазването е обсъдено провеждането на информационна кампания, което за пореден път се е случило без участието на комуникационни специалисти. Не се съмняваме в експертизата на присъствалите на срещата, но тя явно е в други професионални сфери. Това е все едно хор от оперни певци да бъде консултиран за методика на провеждане на мозъчни операции. Известно е съществуването на Обществен съвет към МЗ, в който участват редица експерти, но в него също липсват професионални специалисти по комуникации.

Активната позиция на ЦАКК по въпросите за професионална информационна кампания е видима от доста време насам – публикации, материали, участия и интервюта. Надявайки се, че с това ще допринесем за повишаване на информираността на обществото и работата на институциите в тази посока, ние, а и много комуникационни организации непрекъснато повдигаме тези въпроси и предоставяме предложения. В страната ни има изключително добри ПР специалисти и агенции, които работят на световно ниво, разработвали са комуникационни и информационни кампании на световно ниво, носители са редица световни награди. Институциите, а и настоящият министър на здравеопазването и неговият екип или не обръщат внимание на тези факти, или целенасочено не искат да се направи нормална информационна кампания.

В тази връзка изказваме притеснението си от методите и начините на реакция на институциите към комуникационната криза в процеса по ваксинация и настояваме за:

  • Спешна промяна в комуникационната политика на Министерство на здравеопазването;
  • Информационната кампания за процеса по ваксинация да получи най-висок приоритет от Министерски съвет и да се потърси координация и общуване с работодателски и бизнес асоциации за осъществяването й;
  • Постигане на надпартийно съгласие за важността на ефективна и резултатна информационна кампания за процеса по ваксинация, както и осигуряване на финансиране, ясни протоколи за реакция и лечение във всички звена и аспекти на здравната система;
  • По-ясна и категорична позиция по отношение на нуждата от ваксинация сред лекари и медицински персонал от страна на съсловните и професионални здравни организации;
  • Създаването на Информационен борд, който професионално да поеме комуникацията;
  • Полагането на усилия за спиране на фалшивите новини и конспиративните теории, поне по обществените медии;
    • Министерство на здравеопазването спешно да влезе в контакт с комуникационните асоциации в страната и да поиска съдействие, за да може да се впрегне целият сектор в тази информационна кампания, важна за сигурността и здравето на българския народ.

Ако в Министерството на здравеопазването липсва функционално разбиране какво е модерна комуникация и как работи тя в 21 век, то вратите на ПР организациите са отворени за помощ. Иначе тенденцията за хлъзгане към безпросветното Средновековие ще се засилва все повече.

Липсата на нормална комуникация ражда чудовища. Пред нас е многолико чудовище, изтъкано не само от вируса SARS CoV-19, но и от невежество, фалшивите новини, липса на политическа воля, разбиране за национални приоритети и опазване на живота и здравето на пациенти и медицински специалисти, взима все повече непрежалими жертви. Само защото политиците не искат да послушат специалистите. Недопустимо е.

За Центъра за анализ и кризисни комуникации

Центърът за анализи и кризисни комуникации е създаден през месец септември 2018 г. от доц. д-р Александър Христов, Любомир Аламанов и Даниел Киряков. Центърът има за цел създаване на анализи и прогнози за комуникационни кризи, оценка на потенциалните комуникационни рискове, препоръки за създаване на процедури по превенция и реакция в случай на криза.

За създателите на Центъра за анализ и кризисни комуникации

Доц. д-р Александър Христов е управляващ директор на Параграф 42 – ПР агенция, профилирана в измерването и оценката на ефективността в комуникациите и преподавател в УНСС и в НБУ. Заместник-председател е на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА), а в периода 2011–2013 г. е Председател на Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО). С ПР се занимава с кратко прекъсване от близо 20 години. Бил е журналист, заемал е мениджърски позиции маркетингови и комуникационни звена във финансови институции, управлявал е комуникационни проекти на клиенти от различни браншове като акаунт директор в ПР агенция Сивитас България. Завършил е Международни икономически отношения в УНСС и е защитил докторска дисертация по тема, свързана с негативните въздействия на рекламата. Автор е на четири книги и над 80 публикации.

Любомир Аламанов работи в сферата на комуникациите повече от 20 години. За този период той е ръководил проекти за Coca-Cola, Microsoft, HP, Telenor, Lidl, Beiersdorf, Nestle, Siemens и много други. Проектите и кампаниите, в които е участвал, са спечелили повече от 100 български и международни награди. През 2016 г. е посочен за един от най-влиятелните комуникационни специалисти в сферата на Community Relations, а една от най-авторитетните световни медии за комуникации PR News го включи в своя ежегоден списък с професионалисти-иноватори, допринесли изключително за развитието на ПР професията – 50 Game-Changers of PR for 2017. The Holmes Report го посочи в престижния списък Innovator 25 EMEA 2018. А най-голямата световна организация на ПР-агенции и национални асоциации International Communications Consultancy Organization (ICCO) го номинира три години поред за PR Leader за целия свят в престижните Global Awards 2018, 2019, 2020. PR News го номинира за CEO of the Year 2019. Включен е в списъка PR People of the Year 2020. Агенцията му, Sitemedia Consultancy става Агенция на годината за цял свят на няколко световни форума. Член на БДВО. Един от създателите на Българската асоциация на ПР агенциите и неин пръв председател.

Даниел Киряков, PMP, в момента е мениджър „Комуникации и връзки с институциите“ на Американска търговска камара в България, която наброява ок. 310 членове. В нея членуват редица от американските брандове у нас и в ЮИЕ, както и водещи български и мултинационални компании. Даниел отговаря за стратегическото позициониране на Камарата, както пред българските институции, така и за международните контакти, в т.ч. и с Търговската камара на САЩ и с мрежата AmChams in Europe. Той има над 16 години опит в сферата на комуникациите, корпоративна социална отговорност и институционалните отношения, който е натрупал в сектор „Енергетика“ (компаниите-собственици на ТЕЦ „Марица-изток 3“ – Enel и ContourGlobal) и в минната индустрия (Българска минно-геоложка камара). Член е на БДВО и EACD. Председател на Комисията по професионална етика към БДВО (2016 – 2020), доброволец към фондация bCause, член на завършилите Alianz Academy. Автор в сп. „Мениджър“, сп. „BGlobal“ и сп. „Твоят бизнес“.

Свързани публикации

Искал ли е лидерът на републиканците в Камарата на представителите на САЩ негови колеги да бъдат баннати от Туитър и защо?

Американският в. Ню Йорк таймс публикува статия, разкриваща съществуването на аудиозаписи, показващи, че миналата година лидерът на републиканското…