ООН е изправена пред трудната задача да постигне рестартиране на кипърските мирни преговори

Снимка CreativeNature_nl

Никозия, Менелаос Хаджикостис от Асошиейтед прес.

Обичайно всеки опит да бъдат накарани двете страни на
етнически разделения Кипър да седнат за нов кръг преговори е
предшестван от множество добри пожелания и послания за надежда, че този път ще бъде постигнато мирно споразумение.
Тази седмица е различно, съвсем различно. Настроението е
мрачно дори още преди двете страни да са се съгласили да седнат
на масата за истински преговори, защото те вече не изглежда да
споделят една и съща визия как би трябвало да изглежда едно
финално споразумение.
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш ще бъде домакин
на неформална среща в Женева на враждуващите лидери на
кипърските гърци и кипърските турци, както и на външните
министри на страните “гарантки” на Кипър – Гърция, Турция и
бившия колониален владетел Великобритания. Целта е да бъдат
върнати двете страни обратно на същата страница и да се
ангажират с нов кръг формални преговори.
Говорителят на Гутериш Стефан Дюжарик призова страните “да
дойдат с нагласата за креативност” на неформалната среща. Следва
кратко обяснение докъде са стигнали нещата:


ЗАЩО ДОЙДЕ ПРОМЯНАТА?

След продължили над 47 години преговори последната цел,
подкрепена от Съвета за сигурност на ООН, беше за обединение на
отцепилата се кипърско-турска северна част с международно
признатата кипърско-гръцка южна част чрез федерация – две зони,
които сами движат делата си, с федерално правителство, което
ръководи основните елементи на националното управление като
външната политика и отбраната.
Но сега Турция и новото кипърско турско ръководство, което
се стреми към още по-близки връзки с Анкара, промени правилата,
отхвърляйки по-нататъшни преговори за базирано на федерация
споразумение като “губене на време”, защото близо пет
десетилетия преговори по този модел не са довели до нищо. Вместо
това те предлагат по същество двудържавен модел, който
кипърските гърци казват, че никога няма да приемат, защото би
легитимирал разцепването на страната завинаги.


ЗАЩО НЯМА СПОРАЗУМЕНИЕ ТОЛКОВА ДЪЛГО?

Голяма част от това как би работила една федерация вече беше
договорено, но практическите детайли провалиха предишния кръг
преговори през 2017 г.
По-малобройните кипърски турци са недоволни, защото казват,
че кипърските гърци отказват да ги признаят за равностойни
партньори във федералния модел, което те наричат “политическо
равенство” или равностойни правомощия във вземането на решения
на всички нива на управление. Кипърските гърци твърдят, че
даването на право на вето на едно малцинство противоречи на
демократичните принципи и е без прецедент в международен план, а също така може да доведе до блокаж на управлението и
потенциално да позволи на Турция да се намесва във вътрешните
работи на острова.
Вместо това те предлагат формула, в която кипърските турци
биха имали право на глас, ако някой закон или правителствено
решение нарушава интересите им. Въпреки съпротивата на Турция и
кипърските турци кипърските гърци искат също Европейският съюз
да участва във формалните преговори, за да гарантира, че
евентуално мирно споразумение съответства на законите и нормите
на ЕС.


СЪС ИЛИ БЕЗ ВОЙНИЦИ?


Турция настоява да запази военно присъствие на острова за
неопределен срок като част от мирното споразумение, за да
гарантира, че кипърските турци са защитени. Над 35 000 турски
войници са разположени в северната част на Кипър от 1974 г.,
когато турска инвазия раздели страната след подкрепян от
гръцката хунта преврат, целящ обединение с Гърция. Но кипърските
гърци отхвърлят подобно военно присъствие, защото го виждат
като екзистенциална заплаха и сериозно нарушение на суверенитета
на страната. Кипърските гърци също така казват, че всякакви
права за едностранна военна намеса трябва да бъдат премахнати в
конституцията на страната от 1960 г.

ЗАЩО ЕДНО МИРНО СПОРАЗУМЕНИЕ Е ВАЖНО НЕ САМО ЗА КИПЪР?


Едно споразумение за Кипър би помогнало съществено за
успокояване на напрежението между Турция и съюзничката й от НАТО Гърция, а също така би помогнало проблемната кандидатура на Анкара за членство в ЕС да се върне отново в релси. То също така
би отворило възможност за вълна от ново сътрудничество между
регионалните съседи за експлоатацията на съществените газови
залежи, които се смята, че лежат под дъното на Източно
Средиземно море.
Турция не признава Кипър като държава, оспорва правата му
върху вече открити офшорни находища и прави собствени проучвания за въглеводороди край острова. Анкара обаче засега остава аутсайдер в нови споразумения за енергийно сътрудничество, които Израел, Египет, Гърция и Йордания подписаха с Кипър.
Едно мирно споразумение също така би улеснило напредъка на
потенциални проекти като трансфер на газ от Източното
Средиземноморие към Европа по газопровод, който би минал както
през Кипър, така и през Турция.

Със съдействието на БТА.

Свързани публикации

Саудитската сила

Петър Калпакчиев Саудитска Арабия под фактическото ръководство на престолонаследника Мохамед бил Салман претърпява бързи и видими промени. Престолонаследникът…