- Централните банки коригират политиките си въз основа на икономически показатели, а не по фиксиран график, което поддържа висока волатилност на валутните пазари. Очаква се съкращенията на лихвените проценти да бъдат по-малки, отколкото в предишните цикли, тъй като липсата на рецесия не налага драстични мерки.
- Международната търговия е все по-засегната от протекционистки мерки, икономически бойкоти и предизвикателства при осигуряването на критични търговски маршрути. За да намалят рисковете, българските компании, занимаващи се с вносна и износна дейност, могат да диверсифицират търговските си партньори и да натрупат вътрешен опит в управлението на геополитическите заплахи.
- Икономиката на еврозоната продължава да расте бавно, но в развитите страни не съществува риск от рецесия. Предвижда се САЩ да изпреварят глобалния растеж през следващите години.
- Очаква се щатският долар да остане силен, подкрепен от добрите резултати на американската икономика и привлекателността на нейния фондов пазар.
В условията на глобална икономическа среда, характеризираща се с несигурност и бързи промени, българските компании, занимаващи се с международна търговия, са изправени пред сериозни предизвикателства, свързани с осигуряването на рентабилност и финансова стабилност. В този контекст iBanFirst, водещ глобален доставчик на валутни услуги и международни плащания за бизнеса, публикува доклада FX Market Outlook 2025, за да помогне на компаниите да разберат и да управляват по-добре валутните рискове през следващата година.
Основни макроикономически тенденции, за които да следим през 2025 г.
Волатилността на пазара ще остане висока
Централните банки коригират паричната си политика въз основа на икономически показатели като инфлация, икономически растеж и заетост, а не по фиксиран график. Макар че този подход изглежда положителен, той внася и голяма волатилност на валутния пазар, което може да доведе до резки колебания на валутните курсове, усложнявайки финансовото планиране и прогнозиране на компаниите. Анализаторите прогнозират също, че намаляването на лихвените проценти през 2025 г. ще бъде по-умерено, отколкото при предишните цикли на облекчаване, тъй като отсъствието на рецесия не налага драстични мерки.
Атаките срещу международната търговия се увеличават
Свободната търговия все повече се влияе от протекционистки мерки, икономически бойкоти и пречки пред осигуряването на основни търговски маршрути. Приблизително една трета от държавите в света, включително 60 % от развиващите се страни, са подложени на икономически санкции, наложени от Съединените щати – това е безпрецедентно ниво. Блокирането на ключови търговски точки, като пролива Формоза, където Китай и Тайван са в конфликт, или пролива Баб ел Мандеб в Червено море, засегнат от регионални конфликти, представлява сериозен риск за световния икономически растеж.
За да смекчат тези предизвикателства, компаниите могат да диверсифицират търговските си партньори и да подобрят вътрешния си опит в управлението на геополитическите рискове.
Еврозоната расте бавно, но развитите икономики не са застрашени от рецесия
Еврозоната отбелязва скромен растеж от около 1% поради ограничената гъвкавост на паричната политика и стагнацията в Германия, която е стълб на европейската икономика. Тази ситуация може да окаже отрицателно въздействие върху износа и търсенето на български продукти на европейските пазари. Анализаторите обаче смятат, че рецесия в развитите икономики е малко вероятна, тъй като ръстът на реалните заплати, постепенното облекчаване на рестриктивната парична политика и експанзионистичната фискална политика, особено в САЩ, подкрепят глобалната икономическа активност. Очаква се през следващите години САЩ да изпреварят световните темпове на растеж.
България и Еврозоната
България има ясна възможност да се присъедини към еврозоната на 1 юли 2025 г., но това зависи от изпълнението на строгите Маастрихтски критерии:
- Инфлацията не трябва да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта средния темп на инфлация в трите държави-членки на ЕС с най-добра ценова стабилност.
- Годишният публичен дефицит трябва да остане под 3% от БВП.
- Държавният дълг не трябва да надхвърля 60% от БВП.
Въпреки че сроковете за приемане на еврото остават амбициозни, способността на България да изпълни тези икономически критерии ще бъде от решаващо значение. Страната трябва да балансира между контрола на инфлацията, фискалната дисциплина и устойчивия растеж, като същевременно преодолява потенциални предизвикателства като глобалните икономически промени и инфлационния натиск.
“С навлизането в 2025 г. пазарната нестабилност продължава, а глобалният протекционизъм и икономическите бойкоти променят формата на международната търговия. Българските компании, занимаващи се с вносна и износна дейност, трябва да се съсредоточат върху засилване на управлението на валутния риск и диверсификация на пазарите си. Прилагането на стратегически мерки за хеджиране и внимателното следене на макроикономическото развитие ще бъдат от решаващо значение за намаляване на валутните рискове и осигуряване на стабилни международни партньорства.”, казва Деан Тодоров, директор за България в iBanFirst.
Валутни прогнози за 2025 г.
Леко повишение при двойката EUR/USD
С намаляването на инфлацията в САЩ и облекчаването на паричната политика на Федералния резерв се очаква доходността на американските облигации да се понижи, което ще накара спекулативните фондове да пренасочат инвестициите си от долари към евро. Това нарастване обаче може да не е напълно устойчиво. Очаква се доларът да остане силен през 2025 г. и след това, подкрепен от добрите икономически резултати на САЩ и продължаващата привлекателност на американския фондов пазар. Макар че Доналд Тръмп подкрепя по-слабия долар, неговите мита биха могли неволно да повишат стойността му, като намалят обема на вноса, което от своя страна понижава търсенето на чуждестранна валута.