Богота, Анастейжа Молони от Фондация “Томсън Ройтерс”
Договор, целящ да защити активистите в Латинска Америка,
може да стане буквално животоспасяващ вододел в региона, където
всяка година се извършват голям брой убийства на активисти, но
успехът на споразумението ще зависи от ангажираността на
правителствата и едрия бизнес, казаха правозащитници.
Никарагуанската активистка Лоти Кънингам, която нарече
Договора от Ескасу “много важен“, очаква заплахи за убийство и
обиди в интернет заради това, че се бори с проекти в минното
дело и селското стопанство в земи на коренното население в
централноамериканската държава.
“Станахме обект на сплашване, тормоз и заплахи за убийство,
защото защитаваме правата на коренното население и майката Земя
с природните й ресурси“, каза по телефона за Фондация “Томсън
Ройтерс” Кънингам, която е адвокатка и представителка на
коренното население.
“На практика това е война. Едно от посланията, което получих
във Фейсбук, гласеше: Войната означава кръв“, заяви Кънингам,
която оглавява Центъра за правосъдие и човешки права на
атлантическото крайбрежие на Никарагуа (CEJUDHCAN).
Подобна агресия срещу активисти често не се ограничава само
до заплахи: близо 300 правозащитни активисти са били убити в
Латинска Америка и Карибите миналата година.
В най-смъртоносния регион за активисти като Кънингам обаче
Споразумението от Ескасу поражда надежди сред някои, че ще бъдат по-добре защитени, а извършителите на престъпления ще бъдат изправяни пред правосъдието.
Договорът, който влиза в сила на 22 април, е подписан от 24
от общо 33 държави в региона и е официално ратифициран от 12.
Никарагуа е сред дузината страни, които са се съгласили да го
направят правно обвързващ.
Отвъд предвидените в споразумението предпазни мерки за
активистите, Кънингам каза, че се надява то да позволи
“ефективно участие” на представителите на коренното население
при взимането на решения за разрешителни и концесии за компании,
като тези в минното дело и стопанствата за едър рогат добитък.
Договорът задължава също страните да гарантират на
активистите достъп до обществена информация за свързани с
екологията проекти и въпроси.
“Новаторско”
Дейвид Р. Бойд, специален докладчик на ООН за човешките
права и околната среда, каза, че “новаторското споразумение“
може да стане “животоспасяващ преломен момент“.
“Това е първият договор в света, който включва специални
задължения за правителствата за закрила на околната среда и на
правозащитниците“, отбеляза той.
“В глобален план някои латиноамерикански страни са се
превърнали в огнища на насилие срещу еколози и правозащитници,
и този договор има пряка цел да се справи с този проблем чрез
вдигане на летвата и създаване на задължения за правителствата“,
коментира докладчикът.
Споразумението може да подтикне държавите да приемат
по-строги закони, които да гарантират, че престъпленията срещу
природозащитници, които често остават ненаказани, ще бъдат
разследвани, а извършителите ще бъдат съдени, допълни Бойд.
Договорът влиза в сила в период на увеличаване на атаките
срещу активисти в някои латиноамерикански държави.
В Северна и Южна Америка миналата година са убити 284
правозащитници, което е 86 процента от убийствата на активисти в
световен мащаб, сочат публикувани миналия месец данни на
неправителствената организация “Защитници на фронтовата линия”
(Front Line Defenders).
В Колумбия, която подписа Договора от Ескасу, са извършени
най-много убийства на активисти срещу усвояването на земи на
коренното население и природозащитници миналата година, сочи
доклад за 2020 г. на правозащитната организация “Глобален
свидетел” (Global Witness).
Организацията е регистрирала миналата година убийствата на
64 активисти, защитаващи правата върху земите на коренното
население, в Колумбия миналата година, което е увеличение спрямо
25-имата убити през 2018 г., и представлява най-големият
отчетен някога от “Глобален сведетел” брой убийства в страната.
Хондурас, който все още не е подписал Договора от Ескасу, е
друго огнище на насилие, където при една неотдавнашна атака през
декември маскирани мъже, въоръжени с огнестрелни оръжия и
мачете, застреляха природозащитник пред очите на семейството му.
Нулева толерантност
Договорът задължава страните да създадат органи, които да
наблюдават, докладват и гарантират, че новите правила се
спазват, и уточнява правата на природозащитниците, включително
на свобода на изразяване, на свободно движение и на мирни
събирания.
Бойд каза, че голяма част от конфликтите, които поставят
природозащитниците в опасност, са във връзка с разногласия по
проекти, осъществявани от добивната промишленост, и липсата на
консултации с общностите за това какво се случва на техните
земи.
За да работи договорът на практика, правителствата и
компаниите трябва да признаят правото на коренното население да
решава какво ще се случи на неговите земи и да бъде надлежно
информирано и консултирано за проекти, за да се предотврати
насилието, заяви той.
“Тази проста стъпка всъщност би предотвратила много от
конфликтите, които водят до излагане на живота на хора на
опасност“, каза докладчикът.
Ангажиментът на правителството да осигури адекватни ресурси и
промени в корпоративните ценности също ще бъде от ключово
значение, заяви Марина Командули, активистка от “Глобален
свидетел”.
“(Договорът ще работи само) ако е правилно финансиран, ако
всяка държава в региона се ангажира да го приложи и ако големите
компании започнат да поставят хората и планетата на първо
място“, каза тя и отбеляза, че нагласите също трябва да се
променят.
“Активистите редовно са заплашвани, стават обект на
престъпления и убийства, в Латинска Америка и Карибите. Често
това е насилие, свързано с корпоративна дейност, и
правителствата стават съучастник в извършването му“, заяви
активистката.
“Природозащитниците играят централна роля в борбата с
климатичната криза . . . ние се нуждаем от подход на нулева
толерантност към насилието и заплахите“, допълни тя.
Със съдействието на БТА.
