Лхаса, Хелън Роксбърг от Франс прес.
Строителни кранове и високи сгради се издигат на фона на
Хималаите: в Лхаса има строителен бум благодарение на китайските
инвестиции. Те обаче създават пазар на недвижимите имоти на две
скорости – на чиновниците и на останалите.
Икономическото развитие като борба със сепаратизма. Пекин се
надява да свърже икономически Тибет с останалите региони на
Китай и прави големи инвестиции в инфраструктурни проекти
(летища, пътища, железопътни линии) след антикитайските прояви
през 2008 г.
Целта, която се афишира: чрез модернизация да бъде подобрен
всекидневният живот в изолирания регион.
Строежите в Лхаса обаче изменят градския облик на това
свещено за будистите място. Освен това изострят социалните
неравенства в този чувствителен регион, в който населението е
разделено по въпроса за китайския суверенитет.
Недалеч от двореца Потала, в който живееше Далай лама, преди
да замине в изгнание през 1959 г., работници довършват строежа
на високи сгради, дело на китайската компания “Кънтри гардън”.
Скъпите апартаменти в тях се продават на цени, сходни със
средните в китайските градове, които са далеч по-високи от
средния доход в Тибет, един от най-ниските в Китай.
Тибетски чиновници
Резултатът: строителният бум поляризира града с население от
860 хиляди души и противопоставяне между служителите от
държавния сектор, които имат пари, за да се настанят в тези
чисто нови апартаменти, и останалото население.
Много чиновнически постове се заемат от тибетци, но има и
представители на други етноси, най-вече на китайците хан, които
са над 90 процента от населението на Китай.
В Тибет, който вече е един от китайските региони с най-голям
икономически растеж, миналата година само в Лхаса са продадени
близо един милион квадратни метра нови жилища – с 28 процента
повече в сравнение с предходната година.
От документацията на агенциите за недвижими имоти става ясно,
че понастоящем действат около 30 нови програми за продажба на
жилище, констатира Франс прес при посещение, организирано от
правителството (на чуждестранните журналисти не се разрешава
сами да посещават Тибет).
За да се сдобиеш с жилище обаче, трябва да работиш като
чиновник, “защото няма много други възможности да спечелиш
толкова пари“, казва Андрю Фишър, преподавател от университета
“Еразъм” в Ротердам, Нидерландия.
“За да получите достъп до пазара на недвижими имоти, трябва
да минете през тази врата“, изтъква той.
Надпревара за работни места
При тези условия слабо образованите мигранти, идващи от
селските райони на Тибет, нямат големи шансове да се настанят в
новите квартали, казва Емили Йе, преподавателка в Колорадски
университет в Боулдър, САЩ.
Много от тях не говорят добре китайски, а владеенето му е
задължително, за да получиш работа в държавния сектор.
Голям брой хора продължават да са неграмотни, което
допълнително изостря социалното неравенство.
“Около десет процента от жителите (на региона) имат дипломи
за висше образование, а една трета от тибетците са неграмотни“,
изтъква Андрю Фишър.
Тибетците, които стават чиновници обаче, често са принудени
да не афишират, че изповядват будизма и това им се отразява
много тежко.
Дори сред по-висшите слоеве обаче надпреварата за работни
места е много голяма и много млади хора с дипломи остават без
работа.
“Повечето от тях работят за държавата, но все повече млади
тибетци не успяват да станат чиновници“, разказва установил се в
чужбина тибетец, пожелал да остане анонимен.
Няма данни за етническата принадлежност на чиновниците в
Тибет.
Китайците хан обаче, за които китайският е майчин език, по
официални данни са 12 процента от населението на региона. Това
изостря надпреварата за работни места.
“Свещен град”
В стария град има тенденция жителите да напускат
традиционните си домове, за да направят място за търговски
обекти и хотели за туристи. Така се озовават в периферията.
Макар да признават, че населението се радва на нови
инфраструктури и по-добри жилища, тибетците в изгнание са
разтревожени от видимите промени в района около храма Чжокан,
духовният център на Лхаса.
Улицата, която води до храма, е осеяна с табели на
американски вериги за бързо хранене като “Кей Еф Си” и “Пица
Хът”. Туристи, дошли от другите части на Китай, си правят
снимки, облечени в традиционни тибетски дрехи.
Шейсет и две години след нахлуването на китайската армия в
Тибет Лхаса е изпъстрена с китайски знамена, червени фенери и
портрети на президента Си Цзинпин.
Като бивша столица на будистките духовни водачи “Лхаса не е
просто свещен град, тя има важно политическо значение за
тибетската идентичност“, казва Тензин Чоки, изследователка от
асоциацията “Тибет уоч” (Tibet Watch).
“Когато тибетците погледнат Тибет, какво остава на практика
от тяхното минало?“, се пита тя.
Кинорежисьорът Дондуп Ванчън, който е бил шест години в
затвора за заснемането на документален филм за страданията на
хората, причинени от Пекин, смята, че “разработването на
инфраструктурата има за цел единствено да облагодетелства
Китай”.
“Промяната, наложена на тибетците, за да бъде изкоренена
тяхната идентичност и култура, никога не може да бъде
компенсирана от няколко програми за недвижими имоти“, казва
установилият се в САЩ режисьор.
Със съдействието на БТА.
