Мариупол, Сергей Волски и Аня Цуканова от Франс прес.
Петдесет процента отстъпка за рускоговорящите клиенти! Това е
отговорът на Галина Лекунова на закон за засилване на
използването на украинския език след векове на принудителна
русификация. Тази промоция коства на Галина заплашителни графити на фасадата на клиниката й. Табелата на кабинета на 47-годишната ветеринарна лекарка е изцапана с черна боя. А стените са
обезобразени с надписи като : “Смърт на враговете! и “Научи
украински!”, разказва тя.
В Мариупол, промишлен град в Източна Украйна, разположен
близо до фронтовата линия с проруските сепаратисти, Лекунова
обвинява националистите, че искат да я сплашат, защото тя се
бори срещу нов закон, който, по думите й, “дискриминира” много
рускоговорящи в страната.
Според текста, влязъл в сила през януари 2021 г., магазини,
ресторанти, клиники и други обекти в сферата на услугите, са
задължени вече да обслужват клиентите си на украински, освен ако
клиентите не поискат да се говори на друг език.
Законът предвижда глоби в случай на неколкократни нарушения,
достигащи до 200 евро, което е почти половината от средната
заплата в страната. Досега обаче нито една санкция, предвидена в
него, не е била наложена.
В тази бивша съветска република мнозинството от населението
е двуезично и 75 процента смятат украинския за майчин език. Но
голямо малцинство, съсредоточено в Изтока и Юга, е единствено
рускоезично.
Москва, която не престана да критикува “русофобията” на
украинското правителство, разкритикува мерките, предвидени в
закона, съзирайки в тях установяването на климат на “страх”.
Киев иска да се утвърди националната идентичност, след
десетилетия на репресия от царска Русия и СССР, чиято кулминация
беше организирания от Сталин глад през 30-те години на миналия
век, погубил милиони хора.
Усилията за украинизация бяха подети след разпадането на
СССР през 1991 г. и се задълбочиха след 2014 г. и анексирането
от Москва на украинския полуостров Крим, а после и със
започването на война в източна Украйна от проруските
сепаратисти.
Именно те превърнаха защитата на рускоговорящите в своя
кауза, подкрепяни от Кремъл.
На противоположната страна, 54-годишният Серхий Гусовски,
ресторантьор в Киев, смята, че новият закон е нещо добро, защото
“ще насърчи по-активното използване на украинския език и защото
това ни е необходимо”.
Неговите четири заведения, редовно посочвани като
най-добрите в столицата, от известно време използват само
националния език.
“По-добре е украинизацията да става плавно”, признава обаче
той. “Всяко по-рязко действие ще провокира реакция, което пък ще
породи конфликти и няма да е от полза за украинския език”,
посочва той.
Според неотдавнашно социологическо проучване 62 процента
от украинците подкрепят принципа услугите да са първо на
украински език, а 34 процента са против.
Сред последните е и ветеринарката от Мариупол, която
обяснява, че има само двама украинскоговорящи клиенти. Тя казва,
че ще емигрира в Русия, ако й наложат глоба някой ден.
“Ако работя, плащам заплати на служителите си и внасям
данъци, езикът, на който го правя, не ви засяга”, добавя тя.
Правителството е разделено относно строгостта, с която
иска да прилага закона. Министърът на културата Олександър
Ткаченко предлага да се отложат санкциите за по-късно и да се
постави началото първо на програма за изучаване на украински
език.
Представителят на правителството за защита на украинския
език Тарас Кремин обаче му отвръща, че “секторът на услугите е
имал година и половина да се подготви”.
Тези мерки освен това последваха първия закон,
задължаващ създаване на версии на украински език в сайтовете за
електронна търговия.
От своя страна секретарят на Съвета за национална
сигурност Олексий Данилов предложи втори език в страната да
стане английският, “за да се защитим от руски атаки”.
“Доброто владеене на английски от младите е залог за
нашата независимост”, заяви той на пресконференция през март.
Със съдействието на БТА.
