Всичко е наред и никой не е щастлив ХXXI. Гост: Васил Русев {Чайката}

Великият английски философ Сър Пелам Гренвил Уудхаус е казал – каквото и да се случва, всичко е за добро.

Чайката е ироник, гол Диоген Синопски, сиатълски първопроходец у нас. Триото “Тъмно”, от мрака на 94-та, е най-животопроменящата архитектура на другомислещите, и до днес. Иконостас на бг Поколението Х, който сте чували подпрагово във всичко качествено, дори и в FM радиостанциите. Днес, той има бруталната обреченост да живее щастливо. И ви дава акъл “как”, хаха.

• Музика. Прокълнат. Харесвам всичко – от метъл, през поп, хаус, джаз, хип-хоп, диско, класика, та до родопски напеви. Слушам “на общо основание”, търся нови неща и колекционирам. Само поп-фолкът не ми е присърце. Едно – не различавам песните, ама и текстовете. Хващам, че – нещо там – за лъжи и изневери се пее, ама какво точно… Като естествено продължение на меломанщината идва и концертманщината. Сиреч, ходи ми се на всичко. И ходя. И се раздавам. А на другата сутрин ми е лошо и имам мускулна треска.
• Музикално оборудване – синтезатори, микрофони, колони, ефекти. Пристрастен съм. Най-вече към китари, имам 20-ина. Електрически, акустични, класически, басове и едно укулеле. Няма нищо, което да се сравни с отваряне на куфар с нов инструмент и мирис на пресен лак и дърво; душата ти се възнася до райските селения. И си посвирвам, и си попявам, и си записвам. Бил съм в – около – 10 групи и е голям кеф. А още по-натопорчено става, когато излезеш пред публика и видиш в очите на хората, онова, което е хем радост, хем любов, хем искат да те бият.
• Филми на ужасите. Вярно, после ме е страх да се погледна в огледалото, току-виж има някой таласъм зад мен, ама не спирам. Такава ми е напра́вата – суисидално-хорър-ориентиран. Обаче – без върколаци и вампири (освен Хотел Трансилвания) – банални работи. Моля и без сюжети – семейство се мести в нова къща и бащата откача. Хиляди са. Защо ми е толкова висока сметката за ток? Заради нощното осветление. Спя на светло. Шубе съм.
• Пийване. Приемам спиртни напитки под всякаква форма, от най-достолепна младежка възраст. Имам способността да отделям хормон на щастието, дори само при вида на чаша с биричка. Черпавайте се и без мярка – здраве наобратно. Мъдрите са казали, че който не пие в кръчма, пие от аптека, алкохолът в малки дози е полезен във всякакво количество и други велики прозрения.

• Хапване и мезене. Рибена чорба, яхнийка, картофена салата, палачинкова торта. The number of the fat beast по Iron Maiden. Както е видно от снимката горе – чукнах 100. Седна ли вечер и се започва – образователни предавания, риалитита, сериали. Гледам, сипвам и мезя. До откат. Особено място – в сърцето ми заема трапезата на Бъдни вечер. Ох, лелеее, няма по-вкусни манджи! Сармички, боб на фурна, содена питка. Трудно е човек да не преяде. Това, ошава, обаче, не го одобрявам. Промита работа.
  
• Планина. Лъхне ли ми на шишарки и борови иглички – всичко губи значение. Друго си е на високо. Едно, че атмосферното налягане е по-слабо и не вдигам кръвно, ами горе и насекомите са от сой, и зайците му зайци, и вълците му вълци. А най-хубаво е, когато извадиш сплескания сандвич, който си спретнал вкъщи по тъмно. Това, че си седял върху него по време на пътуването му е придало особен вкус и форма. Едно време шофирах ски, “лизгах” малко сноуборд – вече само гледам. Най-вече в неделя “по телевизора”, докато си пия обедното винце.
  
• H2O. Поставени във вода, повечето хора плават по повърхността. При мен не е така – поради странна ексцентричност на телесата – потъвам. Направо си лягам на дъното. Нямам идея защо. Въпреки това, мога да се кисна с дни, месеци, години. Мога да се кисна, в някое ледено езеро, докато щуките ми оглозгат задника. Мога да се кисна в басейн, докато ми окапат сланините от хлора. А най-благо е да се носиш върху надуваем фотьойл и да се блъскаш в други къпещи се. Препоръчвам.
  
• АСМР. Едно мравучкащо усещане по гърба, а понякога – по цялото тяло, което се появява при наличието на определени звуци. Аз го получавам при мляскане. Имам я тая тръпка още от малък – непрекъснато ходех при съседите по обедно време, за да ги слушам как джвакат. А веднъж се возих в тролея до последната спирка, понеже някаква жена зад мен ядеше пуканки и преживяше като прасе в копаня.
  
• Порно. Не съм същия от момента, в който отворих първото си списание. Подвластен съм, сори. Мой приятел: „Всичко започна, когато баща ми купи видеото.“ Събирахме са да гледаме, разменяхме касети, дискети, снимки. С появата на интернет, нещата ескалираха тотално. И до днес гледам да съм информиран и дори ме изненадват с нови концепции.
  
• Цветя. Обичам и ги отглеждам изключително успешно. Не знам защо и как, но при мен всякаква флора просперира. Бях успял да отгледам авокадо с кора и плодове, а това не е лесно и иска време. Но през една от онези „юнни“ години, човек губи равновесие – на прибиране, в 5 сутринта – и моето авокадо отече.
  
• Картини. Мои няма. Дадеш ли ми молив и третото измерение магически изчезва. Всичко става плоско и нарисувано от петгодишно дете с температура. Единствено ми се отдават чайки на син фон. Обичам Климт, Мунк, Шагал, Кандински, че и Джордано Бруно, хаха.
  
• Смях. С повод и без повод, на маса или под нея. Гледам да поддържам ведро настроение, но все по-трудно става. Всеки се е взел сериозно и се обижда “на общо основание”. Не можеш да се шегуваш с нищо. Бе, много раними стана́хте всички! Поради това посягам към самоиронията, поне със себе си мога да се бъзикам. Не! И тук – дирек.
  
• Банкноти и монети от различни страни. Форинти, леи, вонове, песо и други хартиени носители с „високи“ котировки. Подреждам ги в класьорче и ще ги зяпаме вечер с „домашните животни“, за да търсим коя от къде е, къде – аджаба! – е тая държава и коя и́ е столицата ѝ. Разкош!
  
• Ремонт. Бетон, плочки, боя, шпакловане. Непрекъснато ремонтирам нещо. От години не спирам. А най-хубаво е като видиш крайния резултат – галещите окото розови и лилави стени, приятните на пипане тапети с деликатно загатнати емблеми на Версаче, первазите с римски мотиви, йонийските колони, баните от декорни плочки и фризове. Красота.
  
• Обувки без връзки. По – лесно е. Открих ги в последните години, но си е балсам. Няма навеждане, няма развързване, няма подпе́тване. Обуваш ги с поглед, събуваш ги с помръдване на ухото.
  
• Балончета за пукане. Има ли човек, който да остане безразличен? Пукаш и си траеш, и се хилиш вътрешно, а понякога и външно. Пред балончетата всички сме равни. Те размиват възрастовите, интелектуалните и културните граници.
  
• Игри. От, така да се каже, компютърни като Цивилизацията, Сим сити, Сетлърс. През, така да се каже, конзолни като Галаксиан, Галага, Соник. През, така да се каже, настолни като Катан, Диксит, Скрабъл. През, така да се каже, пиянски като покер, белот, генерал. През, така да се каже, механични като флипер, билярд, джага. През, така да се каже, спортни като пинг-понг, федербал, боулинг. През, така да се каже, психически като асоциации, филми, „познай кой съм аз“. През, така да се каже, мисловни като пасианс, шах, табла. Играя на всичко и при всяка удобна възможност. Има обаче една игра, която заслужава отделна точка – Монополи. Бог съм! Но – след 1000 пъти – си отиде късметът на начинаещия.
  
• Лего. За пръв път се докоснах до магическите тухлички на 12-годишна възраст и после няма откачане. Мога да сглобявам и конструирам целодневно. Прилагам снимка на една от творбите ми.

• Книги. Удхаус, Линдгрен, Кристи, Пратчет, Геймън, Зелазни, Толкин, Саймък, Кинг, Вонегът, Стайнбек. Сбогом и благодаря за рибата!
  
• Приятели. Имам много. Ама, много! И не, не са добри познати. На приятел можеш да се обадиш, да ти помогне, да пренесете канапето. На познатите – не може.
  
• Синът ми. Сигурен бях, че ще произведа нещо като Емил от Льонеберя, така и стана. Просто няма как да си чел една книга над 100 пъти и тя да не ти е влязла в ДНК-то. Обичам те повече от цялата вселена, Мите, мой най-добър приятел, мое фунтиуще търлингдроме (из поезията на вогоните в книгата Пътеводител на галактическия стопаджия от Дъглас Адамс – бел.ред.)!
  
  Расти щастлив, умен, щур и талантлив!