Великият английски философ Сър Пелам Гренвил Уудхаус е казал – каквото и да се случва, всичко е за добро.
Део е никому неизвестен селянин с деца и екзотична мацка. Део, никога не е бил жертва на операция тип „Бяло“, не се е появявал по телевизии, и дори не е любил хип-хоп певици. Део гледа чери домати, учи децата си да обичат котки и вярва, че тътена от удара на топките ще отекне във Вечността.
жгффффффффффф (ох, това е котката Бижу)
- Прибирам се след работа, отварям вратата, децата ме чуват, затичват се и крещят “татииии”.
- С жена ми седим на маса, ядем постен гювеч, топим си хляб в него, белим си чесън от баба ми. Мълчим.
- 6:30 сутрин. Пръв. Тишина в къщи. Кафе машина. Изпиюква ми. Плътно, силно кафе.
- Нощем, редовно се събуждам точно в 2:30 и за да продължа да спя, си пускам на телефона “Блейд рънър”. Слушам гласовете не актьорите и музиката на Вангелис. Заспивам пак. Кеф. Всяка нощ, години наред. Вече.
- Подготовката за ежедневното ми бягане до съседна Лопушня ме кара да се чувствам добре. Дори не самото бягане. Самата подготовка – слагане на маратонките, чорапите, бъфче и знанието, че като се прибера ще съм много свеж.
- Купих си голям бидон, напълних го със студена вода и го сложих зад къщата. Всеки ден се топя в него за по две минути. Сутрин си е хладничко и се налага да разбивам леда на повърхността. Експлозия от допамин има в последствие. Най-добре изхарчените 40 лв.
- Имам и друг бидон… Ха ха ха. С кисело зеле. На терасата, разбира се. Ритуалът по надуването на маркуча ме центрира. Чопвам си по някое листенце и си хрупам.
- Матю Макконъхи – “Зелени светлини”.
- Водена Рам медитация. Всеки ден. 20 минути.
- Игра с котката Нинджа на двора.
- Сударшан крия, дихателна техника с терапевтично действие. Веднъж месечно.
- Влизане и пазаруване в железария. Огромно удоволствие ми доставя, не съм вярвал, че е възможно
- Музика. Сетове на Yotto, Marsh, Above & Beyond и повечето артисти на Anjuna deep.
- Косене на трева с бензинова косачка.
- Откъсване на домат или краставица от двора и моменталното им изяждане.
- Работното място. Спазването на определени ритуали с колегите преди и след тираж. Обръщаме се един към друг с фамилни имена, пожелаваме си успех преди ефир, а като свърши след пет удара по едно желязо си аплодираме един на друг. 104 пъти в годината.
- Сам сглобих къщичка за инструменти с винтоверт, подарък от Орлин Павлов. На залез си я гледам и се дивя на инженерните си умения.
- Пътят от София до Годеч, след работа.
- Като изскочат сърнелите, тичам с торбичка по полето и ги бера. После ги панирам.
- Преходче с детска раница, с някое от децата. До Равна или до платформата над Годеч.
- Шоколад.
