Великият английски философ Сър Пелам Гренвил Уудхаус е казал – каквото и да се случва, всичко е за добро.
Марето е чудесна, защото може да помага на много хора по света (днес – на Украйна). Впечатляващ събеседник, Богопомазан кулинар с око за плейт и чудесии, културологичен ерудит и цинозура (“център на внимание” от латински, ма тук се праа на Нойзи). Бохем, по начина на водене; философски TikTok doomscroling и човек, който ти действа като Alka-Seltzer и витамин C в 11 сутринта.
- Ставането в 6:00 за работа не е приемливо. Води до това, да ставаш така и в почивните дни, което е още по-неприемливо.
- Никога не прави нещо, което трябва. Не носи радост, нито резултат. Нещата си имат и мястото, и момента.
- Да познаваш интересните разкази на добрите разказвачи. Един вид приятели с чувство за хумор и дар слово.
- Йогата ти започва след работа, когато сложиш новата си дървена дъска и още по-новия си нож и си направиш паста с аншоа и риба тон. И се порежеш при първото рязане на скилидка чесън.
- Да се сдобиеш с цвете (мушкато), въпреки че хич не те бива в отглеждането, но за да не го умориш го кръщаваш на Уляна Пръмова, която – по стечение на обстоятелствата – ти е майка. Затова Ули цъфти, та се пръска.
- Библиотеката на дядо ти, която носи историята и преди той да се роди. Речниците, енциклопедиите, историческите книги. Четенето е култура и познание.
- Филмите. Пак казвам филмите, не блокбъстърите. Кейт Бланшет си струва всяка минута.
- Съботният пазар и блъсканицата на Женския. Не е за пропускане. Винаги откриваш ненужна грозотия, която да си купиш, извън списъка, който си приготвил в понеделник.
- Откритието, че можеш да си пазаруваш продукти за готвене онлайн е по-велико от всичко. Няма нужда да се шушках излишно в магазина, в който няма голям избор. А и ти ги носят пред вратата. Която и да е тя.
- Обичай приятелите си, въпреки тях. Те със сигурност те обичат, въпреки теб.
- Хубавото е да можеш плюса и минуса: от гурме, тоест две гъби на бял фон, до хот-дога в лафката срещу училището. Величествено е.
- Париж. Точка.
- Книжарница „Нисим“, защото Валери Петров е гигант, а Ани Хаджимишева ме кара да си оставя заплатата там.
- Онези любими гости от чужбината, които идват за по седмица и не могат да се оправят в твоята кухня и ти се превръщаш в Мери Попинс (кафе, обяд, вечеря). Лошото е, че и ти като им отидеш на гости, пак е същото.
- Архитектурата. Не българската, разбира се. Тя в повечето си проявявания е като недомислица в света на Микеланджело. Един Ренцо Пиано е достатъчен, ако към него бъдат привнесени Калатрава и Заха Хадид.
- Не се интересувайте от българска политика. Дори и от световна такава. Девалвацията на политици е повсеместна. Гледайте National geographic, така ще същисате таксиметровия шофьор, който разбира от БНТ, футбол и политика в едно, когато му разкажете за вулкана Тоба.
- Откривайте нови неща всеки ден, дори това е да е популацията на делфини, коя е Мелина Меркури или защо еди-кой си в Холивуд се дрогирал, умрял, развел или има риялити.
- Поне веднъж отидете в Студентски град на кръчма. Условието е да сте от центъра на София. Изживяването е критично забавно. С лек елемент, все едно сте на роълкостър в Пратера.
- Карайте внимателно и не пресичайте като “пилци ударени от мълния”. Идиоти по пътищата има навсякъде.
- Канете гости, забавлявайте се, дори скапаните брускети или пилешкото с ориз да не ви се получи. Компанията, смеха и голямата излагация от кулинарния неуспех са най-запомнящи се.
- Бъдете полезни първо за себе си, познайте се, за да дарявате от сърце.
