Забавянето на информационната кампания за еврото създава напрежение и предпоставка за криза

Позиция на Центъра за анализи и кризисни комуникации по повод липсата на кампания във връзка с въвеждането на еврото у нас.

Ситуацията

България се намира в изключително сложна политическа и обществена ситуация. Поредно Народно събрание не успя да излъчи редовно правителство, насрочени са на нови извънредни парламентарни избори, назначен е пореден служебен кабинет, което засилва концентрацията на непропорционално много власт в президента. Голям брой закони, необходими за извършване на реформи в различни обществени сфери, все още не са приети. Това води до допълнително забавяне на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, като също допринася за увеличаване на напрежението.

На този вътрешнополитически фон се добавя войната на Русия в Украйна и тежките последствия от нея. Украинският народ търпи огромни жертви, държавата е разбита, световните системи за доставка са нарушени.

Всичко това е съпроводено с яростна анти-европейска и про-кремълска пропаганда, която се води от:

  • фалшиви профили в социалните мрежи;
  • сайтове за щафетно споделяне на фалшиви новини;
  • обикновени хора, жертва на многогодишна пропаганда и некачествено образование;
  • представители на различни обществени организации като синдикати, браншови организации, артистични съсловия, лидери на мнение със собствена аудитория и други;
  • журналисти от някои медии, включително обществени;
  • политици от различни парламентарни и извънпарламентарни партии и коалиции.

Едно от предизвикателствата пред политическата класа, независимо от убеждения, ориентация или представителност, е въвеждане на еврото в България, планирано за 01.01.2024 г. Подготовка се извършва от професионалисти в сферата на финансите, налице са необходимите документи, институциите подготвят механизмите, има и желание от страна на ЕК, ЕЦБ и другите страни-членки това да се случи в договорения срок.

Единственото слабо звено е комуникацията.

От едната страна, противниците на въвеждане на еврото отдавна започнаха да изразяват публично своите позиции по темата. Използваните послания са разнообразни, и неизчерпателно представени, имат следния вид:

  • икономически:
    • как инфлацията ще скочи;
    • как ще се появи спекула;
    • как цените ще скочат двойно и тройно и ще обеднеем още повече;
    • как при превалутирането ще се получат много измами;
    • как ние ще плащаме дълговете на Гърция и Португалия;
  • емоционални и патриотични:
    • как „изконният“ многовековен български лев ще загине,
    • как една от най-старите цивилизации в Европа ще загуби валутата си;
    • как вместо родния ни лев, ще ни натрапят еврото;
    • губим суверенитет;
  • обществени:
    • никой не ни е питал;
    • искаме всеки да си каже мнението;
  • анти-европейски:
    • искат да ни поробят;
    • искат да ни натрапят ценностите си;
    • слагат на еврото конник, който убива гордия
  • и много други.

В говоренето срещу въвеждането на еврото се включват специалисти, но и откровени манипулатори – количеството на фалшивите новини, слуховете и откровените лъжи по тази тема е голямо, залива големи групи хора и продължава да се разпространява.

Вече вървят две подписки за искане за свикване на референдум, които са съпроводени от яростно обливане с лъжи и манипулации.

Всички тези фактори може да изглеждат откъснати и фрагментарни, но взети в тяхната съвкупност представляват заплаха за промяна на общественото настроение към еврото, демократичните ценности и мястото ни в обединена демократична Европа, та дори и в НАТО.

Огромна тревога буди неглижирането на подобна тенденция. Докато псевдо-патриотите заливат групи хора с лъжлива пропаганда, голяма част от политическите сили, правителството и президентът не предприемат никакви активни или реактивни комуникационни действия. Спорадични изказвания, споделяне на мнения или единичен случаен разговор с финансов специалист трудно могат да компенсират потока от фалшива информация, който се лее всеки ден по огромен брой комуникационни канали. Организацията на псевдо-патриотите е на всякакво ниво, обхваща всички групи в обществото, стига до най-малкото населено място, влиза даже в училищата, което е забранено, но няма реакция.

Факт е, че е налице разработена комуникационна стратегия, подготвена от специалисти в МФ, БНБ и други институции. За съжаление по нея също почти нищо не се прави и тя не се изпълнява. Не е достатъчно само комуникационни специалисти да разработят план, колкото и те да са професионалисти в работата си. Нужно е много повече. Нужна е политическа воля, нужно е активен ангажимент на всички нива на държавната администрация и институции, нужно е политици да поведат кампанията с лицата, имената си и с фактите и истината.

Оценката на риска дефинитивно показва, че липсата на добра, силна и правдива комуникация по темата с въвеждането на еврото, може да доведе до поредната вълна на яростна анти-европейска вълна, която да нанесе нови щети на българското общество. А всяка следваща вълна става все по-силна, осцилациите на напрежение бележат все по-високи амплитуди, липсата на отговор само дава повече сили на разрушителните сили на хора и организации, искащи да ни отдалечат от цивилизационния ни избор да сме част от обединена Европа.

Новата вълна е толкова абсурдна по сила и липса на противопоставяне, че няма да е чудно, ако доведе до абсурден референдум, който ще бъде решен от истерична пропаганда. За съжаление това е първа стъпка по пътя към охлокрация, власт на излъганата и уплашена тълпа и затъване обратно в сферата на източните империи.

Липсата на комуникации за пореден път ще се окаже основна причина за тежка обществена криза.

Препоръки за действия

Президентът Радев назначи нов служебен кабинет. Подготовката и провеждането на поредните предсрочни избори, конституирането на следващия парламент и опитите да се състави следващо редовно правителство ще отнемат много енергия и време. Изключително важно е комуникацията на въвеждане на еврото да стане основен приоритет на новия служебен кабинет, независимо от всички други политически дейности, и това да е в координация с всички институции, работещи по темата, в т.ч. и с БНБ, НАП, ЕЦБ, ЕК и други. Само така ще може да се направи опит за избягване на задаващата се катастрофа.

Други препоръки на Центъра за анализи и кризисни комуникации за комуникационни дейности с цел избягване на комуникационната катастрофа биха били:

  1. Спешно формиране на политическа работна група, отговаряща за комуникацията на въвеждането на еврото. Ръководството й да е на ниво поне вицепремиер.
  2. Да се поканят представители на всички политически сили, които макар и само на думи се титулуват евро-атлантици.
  3. Спешно да се започне да се изпълнява подготвената или преработена комуникационна стратегия, за да се навакса загубеното време, като се фокусира върху ключови групи и подотрасли на икономиката (например: търговците на дребно).
  4. Спешно да се поиска подкрепа от всички комуникационни организации и общности, за да се използва ресурса им.
  5. Спешно да се формира Кризисен щаб, който да подготвя отговори на водената анти-европейска комуникационна война.
  6. Да се привлекат експерти и лидери на мнение, които да разсейват лъжите и пропагандата.
  7. Да се засили информационния елемент с помощта на визуални средства по всички медии.
  8. Да се напомни на обществените медии, че са обществени, а не разпространители на конспиративни теории и лъжи и че „другата гледна точка“ не винаги означава допринасяне за качественото информиране и образоване на обществото.
  9. Създаване и разпространяване на всички възможни информационни материали – сайт, брошури, плакати, листовки, клипове, видеа, предавания и много други.

И всички други мерки и форми на комуникация, от които би се нуждала една масирана информационна кампания.

Само цялостна информационна кампания и методични действия могат да се опитат да заличат вредата от липсата на комуникация досега. Цивилизационният избор на България трябва да бъде защитен. Включително от политици, които понякога ги е страх да се изправят и да поведат страната.

Заключение

Анализът на обществените комуникации потвърждава притесненията, че редица политици и организации са заинтересовани да ни отдалечат максимално от Европа. И да ни върнат обратно в орбитата на кремълския диктатор. Липсата на истинска информативна кампания по темата с въвеждане на еврото кара хората да се доверяват на политически измамници и откровени фалшиви новини. Притесненията и страхът им ще ги карат да вземат нерационални решения и да поставят под сериозна опасност бъдещето на обществото и децата ни.

Комуникационната война, която някои политици водят срещу България, е тежка и с огромни жертви. В този критичен момент би било добре всички политици да разберат, че липсата на информация вече има потенциал да се превърне в кошмар от ранга на терористична атака. А когато основна целева група са уплашени и притеснени за живота си хора, последствията може да са дълготрайни.

Само спешната намеса на институциите и проведена информационна кампания може да предотврати прерастването на информационната криза в истинска катастрофа.

————————————————————————————————————-

За Центъра за анализ и кризисни комуникации

Центърът за анализи и кризисни комуникации е създаден през месец септември 2018 г. от доц. д-р Александър Христов, Любомир Аламанов и Даниел Киряков. Центърът има за цел създаване на анализи и прогнози за комуникационни кризи, оценка на потенциалните комуникационни рискове, препоръки за създаване на процедури по превенция и реакция в случай на криза.

За създателите на Центъра за анализ и кризисни комуникации

Доц. д-р Александър Христов е управляващ директор на Параграф 42 – ПР агенция, профилирана в измерването и оценката на ефективността в комуникациите. Редовен преподавател е в УНСС, води курсове по ПР и в НБУ. В момента е и Заместник-председател на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА), а през периода 2011 – 2013 г. е Председател на Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО). С ПР се занимава от близо 20 години. Бил е журналист, заемал е мениджърски позиции маркетингови и комуникационни звена във финансови институции, управлявал е комуникационни проекти на клиенти от различни браншове като акаунт директор в ПР агенция Сивитас България. Завършил е Международни икономически отношения в УНСС и е защитил докторска дисертация по тема, свързана с негативните въздействия на рекламата. Автор е на четири книги и над 80 публикации в наши и чужди издания.

Любомир Аламанов работи в сферата на комуникациите повече от 20 години. За този период той е ръководил проекти за Coca-Cola, Microsoft, HP, Telenor, Lidl, Beiersdorf, Nestle, Siemens и много други. Проектите и кампаниите, в които е участвал, са спечелили повече от 100 български и международни награди. През 2016 г. е посочен за един от най-влиятелните комуникационни специалисти в сферата на Community Relations, а една от най-авторитетните световни медии за комуникации PR News го включи в своя ежегоден списък с професионалисти-иноватори, допринесли изключително за развитието на ПР професията – 50 Game-Changers of PR for 2017. The Holmes Report го посочи в престижния списък Innovator 25 EMEA 2018. А най-голямата световна организация на ПР-агенции и национални асоциации International Communications Consultancy Organization (ICCO) го номинира пет години поред за PR Leader за целия свят в престижните Global Awards 2018, 2019, 2020, 2021, 2022. PR News го номинира за CEO of the Year 2019. Включен е в списъка PR People of the Year 2020. Агенцията му, Sitemedia Consultancy става Агенция на годината за цял свят на няколко световни форума. Един от създателите на Българската асоциация на ПР агенциите и неин пръв председател.

Даниел Киряков, PMP в момента е мениджър „Комуникации и връзки с институциите“ на Американска търговска камара в България, която наброява над 300 членове. Той е експерт по комуникации, корпоративна социална отговорност и връзки с институциите с над 17 г. опит, който е натрупал в сектор „Енергетика“ (компаниите-собственици на ТЕЦ „Марица-изток 3“ – Enel и ContourGlobal), в минната индустрия (Българска минно-геоложка камара) и в Американската камара. Член е на БДВО и EACD, бил е член (2014-2020) и председател на Етичната комисия към БДВО (2016 – 2020), член е на мрежата на Фондация „Allianz Kulturstiftung”, доброволец към Фондация BCause – в помощ на благотворителността.

Свързани публикации

Доклад за киберсигналите на Microsoft: Заплахи за сигурността на местата за провеждане на събития и спортни прояви

Пети доклад Cyber Signals: Усъвършенстване на мерките за сигурност при големи събития с помощта на киберсигурността. Microsoft публикува…