Тел Авив, Йозеф Краус от Асошиейтед прес.
Колумбийският президент Иван Дуке има големи надежди за
промишленото производство на марихуана за медицински цели в една
страна, която от десетилетия води скъпоструваща война срещу
друг наркотик – кокаина.
В интервю, което даде за АП по време на посещение в Израел,
той каза, че популяризирането на канабиса за медицински и други
цели е “различна история” в сравнение с кокаина, който освен
всичко друго се отразява пагубно на околната среда.
“За да засадим един хектар кока в Колумбия, се унищожават
два хектара тропическа джунгла“, заяви Дуке той. “Другото нещо
е, че производството на кокаин има много голям въглероден
отпечатък. Използва се много бензин, много цимент“, а химикалите
за обработка се изхвърлят в гората.
Освен това има наркобарони, готови да убиват. Един от тях
беше заловен само преди месец по американска съдебна заповед.
Картели прибягват до насилие, а разпръснати останки от
бунтовническата групировка ФАРК продължават да се сражават,
въпреки знаковото мирно споразумение, постигнато преди пет
години.
Но идвайки от срещата на високо равнище на ООН за климата,
на която Колумбия се ангажира да стане въглеродно неутрална до
2050 г., и току-що открил колумбийски център за иновации в
Ерусалим, Дуке нямаше търпение да обсъди как Колумбия и Израел –
самообявили се за стартъп държави, могат да си сътрудничат, за
да направят света по-добро място.
“Иновациите вероятно са решението на повечето от нашите
проблеми. Дори онези, които са предизвикани от иновации, трябва
да бъдат разрешени с помощта на иновации“, каза Ави Хасон,
главният изпълнителен директор на неправителствената организация
“Стартъп нейшън сентръл” (Start-Up Nation Central), която която
свързва правителства и международни компании с израелски
предприемачи. Тя беше домакин на експертна дискусия с участието
на Дуке вчера.
Канабисът е една от възможностите.
През юли Колумбия отмени забраната за износ на изсушен цвят
от канабис. Колумбийският президент заяви, че неговата страна се
опитва да използва деривати за всичко – от медицинското лечение
и производството на храни до козметиката. “Международни
инвестиции в голям мащаб идват в Колумбия“, каза Дуке, който ще
бъде заменен от нов президент на изборите догодина.
Израел може да е в състояние да подаде ръка. Марихуаната за
медицински цели беше легализирана преди години и над 100 хиляди
израелци, при население от повече от 9 милиона, са лицензирани
потребители. През 2019 г. Израел одобри износа на марихуана и
стана едва третата държава, направила това.
Израел може да се похвали с повече от 110 технологични
компании, занимаващи се с канабис, повечето от които в здравния
сектор. От 2015 г. те са привлекли близо 350 милиона долара
инвестиции, според “Стартъп нейшън сентръл”. Израел е и сред
най-големите вносители на медицински канабис.
Дуке казва, че има разлика между използването на наркотици
за полезни цели и пълното премахване на забраната.
“Не използваме канабис за развлекателни цели. Използваме го
за медицински цели“, заяви той.
За Дуке, който се представя като консерватор по отношение на
реда и законността, е твърде неприсъщо да се застъпва за
канабиса в една страна, която от десетилетия е важен елемент от
водената от САЩ война с наркотиците. Той встъпи в длъжност,
заклеймявайки начина, по който наркотиците “унищожават
семейства”, а като президент подписа указ, забраняващ
използването на наркотици на обществени места, оспорвайки
решение на най-висшата съдебна инстанция в страната, което
позволява на колумбийците да носят у себе си малки количества
марихуана, кокаин и други наркотици.
Той също така се ангажира да възобнови унищожаването от
въздуха на насажденията с кока, на които се дължи рекордният
скок на производството на кокаин, въпреки че правни
предизвикателства и протести на фермери в отдалечени райони не
му позволиха да изпълни тази цел.
В годините след сключването на мирната сделка, разоръжените
неотдавна бунтовници изоставиха отдалечените райони, където се
приютяваха от десетилетия под прикритието на джунглата.
Животновъди, дървосекачи, миньори, фермери, занимаващи се с
натурално земеделие, и престъпни групи са се настанили в
освободилата се ниша, според доклад, оповестен по-рано този
месец от Международната кризисна група.
Колумбия е загубила 747 хиляди хектара гори по време на
четирите години след мирното споразумение – площ, която е около
10 пъти по-голяма от тази на град Ню Йорк, по данни на
Националния институт за екологични изследвания. За сравнение,
през четирите години преди 2016 г., когато бяха извън контрол
много части от страната, където действаше ФАРК, бяха загубени
около 562 хиляди хектара гори.
Колумбия е и сред най-опасните държави в света за
природозащитниците. Около 65 екоактивисти бяха убити само през
2020 г. – близо една трета от общо 227-те жертви в целия свят,
според правозащитната група “Глоубъл уитнис”.
Дуке защити направеното от него за околната среда, като
отбеляза, че е създал първия в страната национален съвет срещу
обезлесяването, подкрепил е законопроект, увеличаващ санкциите
за престъпления срещу околната среда, и се е ангажирал до 2030
г. обезлесяването да бъде сведено до нула.
На срещата на високо равнище на ООН за климата в Глазгоу
колумбийският президент обеща да превърне 30 процента от земята
в страната в защитена територия до края на мандата си.
Националните паркове и управляваните от правителството резервати
в момента обхващат около 15 на сто от площта на страната.
Той обвини за нападенията срещу природозащитници
наркокартели, включително този, оглавяван от Дайро Антонио Усуга
– наркобос, известен с прозвището Отониел – когото Дуке сравни
с Пабло Ескобар.
“Един от най-опасните престъпници в света, и особено в
Колумбия, който е поръчвал убийството на природозащитни лидери,
беше Отониел – наркобарона, когото заловихме преди две седмици“,
каза той.
Със съдействието на БТА.
