Защо пандемичните трудностите са пред Гърция?

Снимка Netfalls

Янис Рецос *, “Катимерини”.

Пандемията, която завладя света в началото на 2020 година,
промени драстично и продължава да предизвиква сериозни промени в
икономиката, потреблението, начина на живот и естествено в
областта на туризма.
2020 година беше година на първото по рода си свиване на
потреблението в туризма, което в Гърция достигна осемдесет на
сто в сравнение с 2019 година, когато гръцкият туризъм успя да
издържи на големите сътресения, на които беше подложен. Тази
година летният сезон се разви според най-оптимистичните
сценарии, осигурявайки дълбока глътка въздух за гръцката
икономика и допринасяйки за възстановяването на брутния вътрешен
продукт. Причините за това са много.
Първата е, че туристическият сектор, работодатели и служители,
показаха впечатляваща зрялост и професионализъм, което е
необходимост за справянето с каквато и да е криза. Да не
забравяме, че те вече имаха опит в управлението на голямата
икономическа криза в началото на века, което даде на сектора
устойчивост, гъвкавост и една ценна култура на разбирателство. И
в тази голяма криза Сдружението на гръцките туристически
компании (СЕТЕ) работи по точния начин. Работи отговорно, за да
задържи гръцкия туризъм в кондиция в трудния период на пандемия
и променената реалност след възникването й. Оказа натиск и
изискваше от правителството чрез конкретни реалистични
предложения, засили взаимодействието между държавата и сектора,
планира и приложи нов дизайн в брандирането на дестинациите и на
страната като цяло.
Втората причина, за да удържим на кризата, е пряката намеса на
държавата. От първия месец от избухването на пандемията беше
изградена обстановка на сигурност, с прилагането на целеви мерки
за защита на компаниите и работещите в сектора, здравни
протоколи за осигуряване на безопасност и ясна позиция на всички
участващи институции, че туризмът в Гърция може да работи дори
и толкова трудни обстоятелства, каквито създаде пандемията.
Мерките за подкрепа бяха много и в положителна посока. От
особено значение беше и тазгодишната стратегия за навременно
оповестяване на правилата за отваряне на страната към чужбина,
дори когато Гърция беше в локдаун, като по този начин се даде
ясно послание на големите пазари и беше спечелено предимство
спрямо конкурентните ни дестинации.
Третата причина, която е от особено значение да удържим на
кризата, е силният бранд, който представлява страната ни. Според
Ипсос (световен лидер в маркетинговите проучвания) гръцкият
туристически бранд е сред петте най-силни в света. Изследване на
Националната туристическа организация на Испания от година
по-ранно показва, че Гърция е първа по предпочитание
туристическа дестинация, която европейските граждани искат да
посетят след пандемията. Изследване на Визит Британ (Visit
Britain) потвърждава това като Гърция заема от второ до шесто
място на предпочитани дестинации на европейските пазари.
Конкурентността на туристическия сектор в Гърция е най-добрата в
рамките на икономика на страната като цяло. Според Световния
икономически форум туристическия сектор на страната се нарежда
на 25 място сред 140 държави, а по отношение на конкурентността
на гръцката икономика като цяло страната слиза н а 59-та позиция
сред 141 други държави.
Всичко това показва, че гръцкият туризъм е преодолял едно
голямо препятствие. Тазгодишният скок в туризма е много по-голям
от този при конкурентите ни. Въпреки това трудностите са пред
нас. И това не е преувеличение. Предизвикателствата, пред които
ще се изправяме в близко бъдеще, са огромни. Дори по-големи от
тези, които създаде пандемията. Безспорно добрият сезон в много
дестинации достигна предела си. Заради конкурентноспособността
си и силното брандиране на туристическия си продукт Гърция
привлича туристи, чийто брой е тройно по-голям от този на
населението на страната. В основните туристически райони
посетителите са още повече – на остров Крит те надвишават осем
пъти броя на жителите, а на Додеканезите разликата е тридесет
пъти. И всичко това се случва с инфраструктура, която изостава в
значителна степен спрямо тази на конкурентните дестинации.
Както в сектори като качеството на пристанищната
инфраструктура, пътищата, управлението на отпадъци, транспорта,
предоставяне на електроенергия, водоснабдяване, управление на
отпадни води, така и по отношение на инфраструктурата като цяло.
И това е нещото, което трябва да ни притеснява. Годините, в
които броят на пристигналите чужденци беше единственият
показател за успех са безвъзвратно отминали. За да се запази
брандът на гръцкия туризъм силен и конкуретноспособността да
остане висока, посетителите трябва да се върнат в родината си
удовлетворени. За да се случи това, трябва да се развие
инфраструктурата, която да може да отговори на повишеното
търсене, което ще се наблюдава през следващите години. Това
изисква генерални действия и решения както на централно, така и
на местно ниво. Решенията, които първоначално би се смятало, че
ще са с висока цена, са онези, които ще запазят бъдещото
качество на туристическия продукт. Наши конкуренти в цяла Европа
вече въвеждат такси за влизане в определени дестинации и
определят максимален брой хора на час, които да посетят
емблематични обекти. В противен случай щетите, които ще понесем,
ще бъдат големи.
Функционалността и качеството на инфраструктурата са условие
за оцеляване и развитие на един жизнеспособен и доходоносен
туристически модел на развитие. Без тях ще говорим за една
предизвестена криза. Поради тази причина Сдружението на гръцките
туристически компании (СЕТЕ), която от септември 2020 година,
обръща внимания на проблема, внесе аналитично проучване,
включващо конкретни предложения за инвестиции в инфраструктурни
обекти в цяла Гърция. Защото това е голямото предизвикателство в
гръцкия туризъм днес. Държавният и частният сектор трябва
спешно да предприемат големи инвестиции, които да създадат нов
жизнеспособен модел за развитие на гръцкия туризъм.
Всяка инвестиция в туризма се връща многократно увеличена в
гръцката икономика. Възвращаемостта може да бъде впечатляваща.
Тази нова посока, нов модел на развитие означава опазване на
околната среда, балансирано развитие, обществено взаимодействие,
засилване на местна заетост, обществена подкрепа, запазване и
показване на местната култура. Прилагането на цялостна
жизнеспособна стратегия е нужното условие, единственият път, за
да може Гърция да игра водеща роля в туристическия сектор в
дните след пандемията. Ако не предприемем стъпки сега, скоро ще
плащаме скъпо. Нека се осмелим да се справим с
предизвикателствата пред нас.
* Янис Рецос, председател на Сдружението на гръцките
туристически компании (СЕТЕ)


Със съдействието на БТА.

Свързани публикации

Послания от Берлин

 Белград, редакционен коментар Търпението на официален Берлин и на останалите в ЕС заразвързване на косовския възел се изчерпва…