Защо в Русия вечната замръзналост се топи и това е заплаха за сградите и инфраструктурата?

Снимка vvoennyy

Чурапча, Русия,Максим Шеметов от Ройтерс.

Старото летище в сибирския град Чурапча е неизползваемо от
години, а пистата му се е превърнала в блатисто поле с
образували се бабуни и вдлъбнатини.
Както други градове в Северна и Североизточна Русия Чурапча
изпитва върху себе си последствията от климатичните промени,
водещи до топене на трайно замръзналата почва, върху която е
изградено всичко.
Няма нито едно населено място в руска Арктика, където да не
видите разрушена или деформирана сграда
“, каза Алексей Маслаков,
учен от Московския държавен университет.
Домовете се отделят от потъващата земя. Положените тръби и
складовите помещения са застрашени. Пътищата все повече се
нуждаят от ремонт.
Докато Русия се затопля 2,8 пъти по бързо от средното за
планетата, стопяването на продължително замръзналата сибирската
тундра води до изпускане на парникови газове. Учените се
опасяват, че това може да попречи на глобалните усилия за
ограничаване на емисиите, свързани със затоплянето на климата.
Тъй като вечната замръзналост съставлява 65 процента от
почвата в Русия, разходите вече нарастват.
Русия може да понесе щети за инфраструктурата, възлизащи на 7
трлн. рубли (97 млрд. долара) до 2050 г., ако темпът на
затопляне се задържи на същите нива, каза Михаил Железняк,
директор на якутския Институт за вечната замръзналост
“Мелников”.
Неравната местност около Чурапча – град, намиращ се на около
5000 км източно от Москва, напомня голямо платно от опаковъчен
найлон с мехурчета на местата, където ледените клинове в земята
са се разтопили, заради което почвата едновременно пропада,
сляга се и се набраздява.
Пътища, електрически кабели, газови и петролни тръбопроводи
– всички линейните структури са най-силно засегнати от
затоплянето на климата и отражението му върху вечната
замръзналост
“, каза Александър Фьодоров, заместник-директор на
Института за вечната замръзналост.

“Ще трябва да се приспособим”

Построени през 60-те и 70-те години на миналия век, когато
Съветска Русия осъществяваше експанзия в Арктика, много сгради в
Далечния Север и Далечния изток бяха изградени според
схващането, че замръзналата от хилядолетия почва, е стабилна и
никога няма да започне да се топи.
Жилищните блокове стоят върху кокили, забити на метри
дълбочина в земята.
Чурапча – град с население от 10 000 души, трябваше да
затвори летището си през 90-те години на миналия век заради
топенето, казват учени.
През годините някога равната писта се превърна в набраздено
поле, което изглежда повече като гърба на дракон, след като
земята се сляга, а ледът се топи. В крайна сметка районът може
да се превърне в езеро, казват учените.
Фьодоров от Института за вечната замръзналост изучава района
от години и е открил, че някои места потъват със среден темп от
2-4 см на година, докато други дори с 12 см годишно.
В осем населени места в Централна Якутия, регион в
Североизточна Русия, 72 процента от хората, анкетирани от
Североизточния държавен университет, казват, че имат проблеми с
потъването на основите на домовете си, каза Фьодоров.
В цяла Русия общо над 15 милиона души живеят върху вечна
замръзналост. Руските власти инвестират в по-добър мониторинг на
топенето на почвата.
Не знаем какво точно се случва с нея“, каза през август
министърът на околната среда Александър Козлов и добави:
“Необходим ни е мониторинг не само за да проследим какво се топи
и как. Учените ще използват данните, за да прогнозират
последствията от топенето и да проучат как да се предотвратят
нещастни случаи”.
Министерството планира да разположи 140 мониторингови
станции, всяка с до 30-метрови сондажи, за да се измерва
ситуацията под земята.
Макар че това може да спомогне за определянето колко бързо се
топи региона, то няма да помогне на местните жители като Егор
Дячковски, чийто дом до бившото летище на Чурапча вече се
деформира.
През петте години откакто семейството му е построило тази
къща почвата под нея потъна. Първоначално къщата се издигала на
30 см над земята върху пръти. Сега пролуката между къщата и
земята е цял метър.
Дячковски поръча пет камиона с пръст, за да запълни пролуката
между земята и дома си, и казва, че му трябва още.
Някои от съседите му се опитват да продадат домовете си.
Всеки се опитва да се справи сам“, каза още един жител на
Чурапча Сергей Атласов.
Семейството на Дячковски обаче в момента строи гараж и
изглежда готово да се справи с трудностите.
Какво можем да направим срещу природата? Ще трябва да се
приспособим
“, Каза Дячковски и добави: “Така е навсякъде. Няма
на кого да се оплачем. Може би само на Всевишния
“.

Със съдействието на БТА.

Свързани публикации