Миналия месец Германия премина във втория етап от тристепенния си план за извънредни ситуации с доставките на газ, след като Русия намали притока по газопровода “Северен поток 1”. Правителството призова гражданите и компаниите да намалят потреблението на енергия и да помогнат на страната да запълни капацитета си за съхранение на газ до зимата, но някои градове също обмислят мерки в случай, че газът свърши, съобщи Асошиейтед прес. Германският град Хамбург ще нормира топлата вода за частните домакинства и ще ограничи максималната температура на отопление в случай на остър недостиг на газ, заяви неговият сенатор по околната среда.
“При остър недостиг на газ топлата вода може да се предоставя само в определени часове на деня при спешни случаи“, заяви сенаторът по околната среда на Хамбург Йенс Керстан, цитиран от вестник “Велт ам зонтаг”. На фона на усилията на Германия бързо да намери алтернативни маршрути и доставки на газ сенаторът предупреди, че временният терминал за втечнен природен газ, който се строи в Хамбург, ще бъде пуснат в експлоатация най-рано в средата на следващата година.
Рисковете за икономиката се простират отвъд рецесията и заплахата тази зима да има студени домове и затворени фабрики. В продължение на десетилетия Германия процъфтяваше благодарение на евтиния газ. Отговорът на нуждите на разрастващата се икономика най-често беше нов газопровод до Русия, коментира “Блумбърг”. Тази епоха вече приключи и компаниите ще трябва да се примиряват с новата реалност. Ще има бързи решения – като съживяване на замърсяващите въглищни централи и смяна на горивата в промишлените процеси – но се очертават и структурни проблеми, тъй като преходът към достъпна енергия от възобновяеми източници ще отнеме години.
Фирмите, произвеждащи метали, хартия и дори храни, може да бъдат принудени да свият производството или дори да затворят заводите си в Германия, което би ускорило постоянното изтичане на работни места в индустрията и би нанесло трайни щети на икономиката на страната.
“Компаниите ще преместят производството си там, където има газ от тръбопроводи на конкурентни цени, а това няма да е в Германия”, каза Волфганг Хан, управляващ директор на дружеството “Енерджи кънсълтинг груп”. “Не можеш да поправиш 20-годишни политически грешки за две или три години“, добави той.
Моментът на истината вероятно ще настъпи този месец, когато газопроводът “Северен поток 1” ще бъде спрян за планирана профилактика. Германия се опасява, че той може никога да не заработи отново. “Ще трябва да излъжа, ако кажа, че не се страхувам от това”, заяви министърът на икономиката Роберт Хабек в интервю за обществената телевизия “Цет Де Еф”.
Кризата далеч не е ограничена само в границите на Германия. Засегнати са 12 държави членки на ЕС, а 10 вече са издали ранно предупреждение съгласно регламента за газовата сигурност. Увеличеното търсене на втечнен природен газ в Европа ще засегне и по-бедните страни по света, които ще се конкурират за доставки.
Бундесбанк изчисли, че икономиката на Германия ще се свие с повече от 3% през 2023 г., ако руските енергийни доставки спрат. Това би бил най-сериозният спад извън рецесиите, предизвикани от пандемията от коронавируса и световната финансова криза.
Междувременно по всичко личи, че повишаването на цените на петрола повече от компенсира спада в обема на руския износ през първите 100 дни от инвазията в Украйна, коментира американското издание “Ню Йорк таймс”.
Четири месеца след началото на войната в Украйна на страните, които са се съюзили срещу Русия, се налага да се справят с все по-силна икономическа болка, а санкциите и енергийното ембарго изглежда не оказват голямо влияние върху военната кампания на руския президент Владимир Путин или върху политическите му позиции у дома.
Официални представители от САЩ се зарекоха, че финансовата система на Русия ще бъде разбита, ако тя нападне Украйна, а президентът Байдън през март се похвали, че санкциите “смазват руската икономика” и че “рублата е разрушена до основи”. Но приходите от руския петрол отбелязаха рекорди, тъй като цените на суровия петрол нараснаха. И след като се срина през февруари, рублата през юни достигна седемгодишен връх спрямо долара.
Служители от администрацията на Байдън твърдят, че въпреки това руската икономика понася щети, които ще се увеличават с времето, особено след като ограниченията върху износа на технологии за Русия започнат постепенно да спират растежа на нейните индустрии – от аерокосмическата до компютърната.
Не е ясно обаче коя страна разполага с повече време. Украинското правителство твърди, че ежедневно загиват до 200 негови войници, а Русия продължава да завзема територии в Източна Украйна. Путин продължава да упражнява почти диктаторска власт и е малко вероятно да започне сериозни мирни преговори с Украйна, докато неговите военни постигат успехи.
“Финансовата система на Русия се върна към обичайната си работа след няколко седмици на тежки банкови проблеми“, написа в “Туитър” Елина Рибакова, заместник главен икономист в Института за международни финанси. Тя отбеляза, че онези, които са смятали, че “отрязването на Русия от финансиране за няколко седмици в началото на войната ще я спре, са се оказали наивни”.
Малцина от служителите на Байдън очакваха, че санкциите ще спрат войната веднага. Но администрацията и нейните европейски партньори също не очакваха икономическия натиск, който изпитват сега. Въпреки първоначалните уверения, че санкциите няма да засегнат руския енергиен износ, оттогава САЩ забраниха вноса на руски петрол, а ЕС обяви плановете си да намали вноса с 90% през тази година. Отчасти в резултат на тези действия цените на енергията в САЩ и Европа се повишиха, като в някои щати средната цена на обикновения бензин надхвърля 5 долара за галон.
Администрацията на Байдън първоначално представяше заплахата от “масивни” икономически санкции като средство за възпиране на Путин от нахлуване. След като това се провали, точната им обосновка остана неясна. В изказвания пред репортери в Германия държавният секретар Антъни Блинкън заяви, че Съединените щати увеличават “разходите на Русия чрез безпрецедентни санкции и контрол на износа, за да приключи войната по-бързо”. Но американски официални представители не са предложили публично да отменят санкциите в замяна на руски отстъпки на бойното поле.
“Санкциите със сигурност не възпират руските сили“, каза Алина Полякова, президент на Центъра за анализ на европейската политика. “Повечето правителства като цяло не прецениха добре перспективите или светогледа на руския елит и това, от което се интересува Путин“, добави тя. “От много отдавна е ясно, че Путин и хората около него не се интересуват от икономическия растеж. Това, което интересува Путин и елита, са приходите, а те все още получават приходи от продажбата на енергия“, обясни Полякова.
Част от проблема, каза Андрю Вайс, дългогодишен експерт по Русия и вицепрезидент по проучванията във Фондацията за международен мир “Карнеги”, е, че икономиките на западните страни са по-изложени на риск, отколкото техните правителства са очаквали. Ожесточената отбрана на Украйна удължи конфликта за по-дълго време, отколкото експертите и разузнавателните оценки предвиждаха, вкарвайки Русия и нейните противници в дългосрочна – и все още ескалираща – икономическа война. “Подобно на всички бойни планове, първоначалният трансатлантически план за налагане на тежки и осакатяващи санкции на Русия се сблъска с реалността, след като войната действително започна и западните лидери бяха принудени да направят неща, които първоначално не са планирали или искали да направят – а именно да наложат санкции на руския петролен и газов сектор“, каза Вайс.
Въпреки всичко САЩ предупреждават, че не бива да се подценява икономическият шок, който е претърпяла Русия. Блинкън заяви в свое изказване в Берлин, че много икономисти прогнозират, че брутният вътрешен продукт на Русия ще се свие с 10 до 15 процента през тази година. Москва “досега предотвратяваше икономически срив, като предприемаше извънредни мерки за поддържане на валутата си, но тази тактика е неустойчива, тъй като започва да се усеща пълното въздействие на западните санкции и търговски ограничения”, добави той. Блинкън също така отбеляза, че контролът върху износа означава, че за Русия не са останали много стоки, които тя може да купи с приходите си от петрол. Според него запасите от стоки като телефони “Айфон” скоро ще се изчерпат, което ще доведе до все по-сериозни лишения за руския народ.
Високопоставен служител на Държавния департамент заяви, че въздействието на санкциите е очевидно на място в Москва: Луксозните магазини около Червения площад, включително тези, в които се продават кожени палта, чанти “Гучи” и автомобили “Ламборгини”, засега са затворени. Инфлацията е висока, а хората се притесняват за работните си места, заяви служителят, говорил при условие за анонимност. Според него много богати руснаци са заминали за Турция и Обединените арабски емирства. Но той също така призна, че държавите често показват невероятна устойчивост.
А когато става въпрос конкретно за Русия, висши американски служители и преди са надценявали въздействието на западните санкции. През януари 2015 г. президентът Барак Обама се похвали, че санкциите, въведени заради анексирането на Крим, са оставили руската икономика “в разруха”. Днес бивши служители на Обама твърдят, че тези санкции са имали в най-добрия случай скромно въздействие, въпреки че някои от тях настояват, че те са помогнали Путин да бъде възпрян от по-мащабно нахлуване в Украйна по онова време.
Наложените от САЩ санкции срещу Иран, Сирия, Северна Корея, Венецуела и Куба до голяма степен не успяха да променят поведението на тези правителства. Изследователи установиха, че обикновените граждани понасят основната тежест на санкциите, докато лоялните на режима намират начини да се възползват от тях.
Основният въпрос сега е дали търпението на западните столици към санкциите може да се изчерпи.
Все по-често срещан проблем във Вашингтон и европейските столици – който се следи отблизо от Кремъл – е възможността за силно разминаване в мненията на политиците относно по-нататъшните санкции. По време на неотдавнашния дебат в ЕС относно това дали да бъде бойкотиран руския петрол Унгария забави решението със седмици и си спечели изключение за собствения си внос.
Йенс Пльотнер, външнополитически съветник на германския канцлер Олаф Шолц, заяви, че германците трябва да проведат сериозна дискусия по “вълнуващия и актуален” въпрос за дългосрочните отношения на страната с Русия. Това изказване беше широко интерпретирано като знак, че Шолц подкрепя по-примирителен подход към Москва.
“Като цяло смятам, че сме достигнали политическите граници на санкциите“, каза Джерард ДиПипо, старши сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания и бивш висш служител на американското разузнаване по икономическите въпроси. “Нови санкции вероятно не са необходими и със сигурност не са достатъчни за постигане на приемлив край на конфликта. Но украински победи на бойното поле вероятно са както необходими, така и достатъчни. Това трябва да бъде в центъра на политиката на САЩ“, коментира той.
Със съдействието на БТА.
