Всичко е наред и никой не е щастлив ХXXIV. Гост: Светлозар Желев

Великият английски философ Сър Пелам Гренвил Уудхаус е казал – каквото и да се случва, всичко е за добро.

Светльо е книголюб, събирач на истории с частица хедонизъм в тях, добър слушател с поетична душа, чаевед и (тук, сериозно) як човек с крик, в развитието на литературата в БГ, в последните 1-2 десетилетия.

• Жената до мен – Кара ме да се чувствам цялостен, дава ми сила, спокойствие и сигурност, необходими за да продължа да дишам, работя, живея. Празнотата от липсата ѝ е антиматерията на щастието.

• Книги – Световете, които обитавам от дете, които се превърнаха в мое ежедневие, професия, безсъние, тревоги, мисия и посвещаване. Щастието, без което не мога, дрогата на дните и нощите ми. Някои дишат лепило, или имат бензин в кръвта, аз имам мастило, и дишам думи.

• Приятели – Атомите, които ме изграждат. Гордея се с тях, че са ме избрали за свой приятел, много повече от всяко нещо, което съм направил аз самия. Те са моят байпас, за да оцелея сред всякаквите мрак и зло, които ни заливат.

• Пътешествия – Всяко започва в главата ми, още преди да съм приключил предното. Щастлив съм да обмислям къде ще отида, какво ще видя и посетя, какво ще опитам, щастлив съм да тръгна и пътувам, щастлив съм докато откривателствам и любопитствам, докато опознавам един град с ходилата, очите и сърцето си. И така до следващото пътуване. Животът е винаги другаде.

• Чаят сутрин – Mедитация. Пропускам я само, когато пътувам, но там изворът на щастие е друг. Обичам глътките от любимите ми чаши. Едната е на книжарница Blackwell в Лондон, която си купих преди около 15 години, а другата е на списание New Yorker, която ми подариха приятели преди 5, вкусът на тръпчива феерия от нотки и ноти, цветът на чая, на напъпващ изгрев, есенен следобед и залез над море. Това ме зарежда за деня.

• Храната – Мога да “разяждам” деца, само като ме гледат с какво удоволствие ям. В нов ресторант обикновено ме чакат първо аз да поръчам, защото имам интуиция за добрата храна. Плод на това са Храната, начин на употреба и Опитай това. Добрата храна ме прави щастлив и доволен.

• Залезите – Заснел съм сигурно няколко хиляди залеза, по много крайща на света. Пристрастен съм към тях. Красотата и философията на залеза ме прави щастлив, кара ме да мечтая, да гледам нагоре, но да не навирвам нос. Залезите са предупреждение за крайността на светлината и човешкия живот, и естествен завършек на един прекрасен, или ужасен ден. От нас зависи какъв сме си го направили.

• Морето – “Не е измислица морето и щастието съществува!”. Когато съм на море, аз съм щастлив. А когато “Далеч усмихва се морето. Зъби от пяна, устни от небе.”, винаги, дори и мъничко, боли. Между тези стихове, първият на Христо Фотев, вторият на Лорка, е затворена моята любов към морето.

• Музиката – Отделя тишината, моето любимо състояние, от останалото време. Музиката е огледало, в което се оглеждам, с болката, щастието, радостта, енергията, умората, екзалтацията, депресията си. Тя ме успокоява и зарежда. И както се пее в една от най-любимите ми песни, на една от най-любимите ми групи Alan Parsons Project, “I’m a mirror” от албума Freudiana, “Погледни в очите ми и виж сълзите си.” Това огледало е музиката за мен.
  
• Тишината – Животът ми е свързан с постоянна комуникация и хора, и това звучи странно. Но така е и с бавното, за което много хора ми се смеят, с моите 300 ангажираности и дейности. Факт. Не мога без тишината. Обикновено я изпълвам с четене, това ми носи най-голямо и почти пълно щастие. 

• Поезията – Алфата и омегата на щастието. Всеки мой ден започва с поезия, и много често завършва. Тя е тъканта на съществуването ми, най-висшето изкуство, музиката на тишината между думите. Истинската поезия ме доближава най-много до божественото откровение, тя е като червеева дупка в тъканта не мирозданието и ни дава възможност да пътуваме мигновено между измеренията. Ако за нещо съжалявам дълбоко, то е че не съм поет, че нямам таланта да прозирам и синтезирам квинтесенцията на живота, да създавам светове и вселени само с няколко думи и мълчания. 

• Свободата – Центъра, сърцевината на моето щастие. Ако не я чувствам, ако не я имам, не мога да бъда щастлив. И за това щастие не се постига никак лесно. Отново ще цитирам поет, един от най-любимите ми, Фернандо Песоа: “Искай малко: ще имаш всичко. Искай нищо: свободен ще си. Даже обичта към нас Подтиска ни.” Много бих искал на гроба ми да пише, както на този на Никос Казандзакис: “Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.” Опитвам се.

• Сладкото нищоправене – Мързелив съм, а то носи щастие. Лежането на дивана, в хола, с книга в ръка – да – четенето за много хора е нищоправене, шляенето с ръце в джобовете из красив квартал, по тесните улички, вглъбен в мислите си – да – и мисленето е нищоправене за страшно много хора, или просто да съзерцаваш морето и остров Свети Иван на верандата на хотел Диаманти в Созопол или заливчетата на Алики, на Тасос, от Арходиса, с чаша узо или ципуро в ръка. Това е щастие, да.

• Моите студенти – Техните успехи ме правят истински щастлив. Разговорите ни, гледните им точки, непримиримостта им с много неща, които за мен са нормални, скрити под булото на примирението тука е така, енергията им, различната чувствителност, светлината и искрящата им младост. Всяка от срещите ми с тях е щастие. Те са моят извор на вечната младост.

• Светлината на свещите – На свещ всичко ми се струва по-щастливо, по-красиво, по-възможно. Винаги вечер паля свещи вкъщи, преди да науча за датската хюга. Тяхната трепкаща светлина оставя огромни пространства за въображението и свободата, и позволява интерпретации и многообразност на всичко.
  
• Дъждът нощем – И през деня, но в тишината на нощта, музиката на капките барабани и дърпа най-фините струни на душата ми. Той измива прахта на дните и пречиства затлаченото ни с наноси болка, тревоги и незадоволености сърце, отпушва артериите ни, и прави щастието малко по-възможно. 
  
• Да плувам в лунна пътека – Откритието да намериш светлината в мрака, да намериш твоя път и да го извървиш, да знаеш, че дори да не виждаш края на този път, той самия се превръща в смисъл, винаги ми е носило и допълнителното философско изживяване, освен чистата наслада на споделяне на мига с приятели, прегръдката на топлото нощно море и златото на лунната светлина по повърхността.
  
• Благодарността в очите и думите на другия – Една от най-великите еманации на щастието за мен, е да усетя разбирането у хората, и оценяването на извършеното от теб. Колкото да си говорим за това колко било важно да не се интересуваме от мнението и оценката за нас и делата ни, аз самия го твърдя често, да се чувстваш неразбран и неоценен е директния път към ада на съмнението, несигурността и депресията. А там щастие няма. Или, както пеят Animals, “Lord, please don’t let me be misunderstood”.

• Миговете на забелязана красота, откраднатите секунди съзерцание на нещо красиво – Щастието е мимолетно, и ние, забързани в ежедневието си, често пропускаме възможността да отбележим заобикалящите ни отвсякъде покани за кратко естетическо или емоционално пиршество. Разцъфнала роза, припичаща се на слънце котка, гълъб, оглеждащ се в локва, дете, щъпуркащо с несигурни първи стъпки, слънчев лъч пробил облаците, усмивка на красиво момиче. Толкова много пълнокръвни щастия.
  
• Да завършиш нещо. Ето и този текст.
  
• И любовта – тя е всичко. Без нея нищо не съществува истински. И щастието е невъзможно.