Орхан Джошкун и Хюмейра Памук от Ройтерс, Анкара
Стремежът на Ердоган към могъщество представлява предизвикателство за Байдън.
Когато турският президент (Реджеп) Тайип Ердоган за
последен път прие Джо Байдън в официално качество, през август
2016 г., Ердоган тъкмо беше изпратил танкове в Сирия.
Седнал до Ердоган на кремав стол на златни листа в
президентския дворец в Анкара, тогавашният вицепрезидент Байдън
каза: “Ние подкрепяме тази операция”.
Въздушната подкрепа на САЩ помогна за това нахлуване,
докато Вашингтон демонстрираше солидарност след опита за преврат срещу Ердоган предишния месец; Байдън посети парламента, за да види щетите от бомбите, нанесени, когато разбунтували се военни части с танкове и изтребители се опитаха да вземат властта.
От тогава са минали почти пет години, Байдън е президент, а
интервенциите на Ердоган в чужбина се умножиха до степен, че
Турция участва в много от борбите, които Байдън трябва да
проведе в най-нестабилния регион на света. Интервюта с десетки
вътрешни лица и официални представители от двете страни показват
как седмиците около преврата и посещението на Байдън създадоха
условията за нова ера в проявите на турската мощ, като се
започне от това нахлуване в Сирия.
Турция си проправи със сила пътя към водеща роля в Близкия
изток, Северна Африка и Кавказ. У дома си Ердоган предприе
чистка, при която в крайна сметка отстрани 20 хиляди военни, и
започна да съсредоточава властта около президентството.
Като се опираше силно на близките си лични отношения с
предшественика на Байдън Доналд Тръмп – съветници казват, че
Ердоган се обаждал на Тръмп на голф игрището – Ердоган разви
идеята за това, което един западен дипломат нарече “клуб на
силни лидери, които подреждат света”.
Това е схващане, което Ердоган споделяше с Тръмп, но не и с
Байдън, който публично определи Ердоган като авторитарен лидер
и обеща на американски дипломати през февруари, че САЩ ще се
противопоставят на “новия импулс на настъпващ авторитаризъм” в
света чрез старомодна дипломация и изграждане на съюзи. Това
няма да бъде лесно. От 2016 г. турският лидер предприе още три
нахлувания в Сирия, едно от тях пряко насочено срещу съюзените
със САЩ кюрдски бойци. Той промени хода на гражданската война в
Сирия, купи оръжия от Русия, оспори морските претенции на
европейските си съседи в Източното Средиземноморие и съдейства
за военната победа на Азербайджан над Армения в Нагорни Карабах.
През уикенда Ердоган внезапно оттегли Турция от конвенция,
която защитава жените от насилие – ход, който САЩ и съюзниците
от ЕС заявиха, че представлява нова крачка назад за човешките
права в Турция. Той освен това хвърли пазарите в хаос, като
уволни управителя на централната банка, който се радваше на
възхищението на европейските инвеститори.
Все пак Турция се надява, че срещата на върха на
Европейския съюз тази седмица може да бъде стъпка към
подобряване на обтегнатите отношения, казва (турското)
правителство. Ердоган заяви освен това, че ще търси добри
отношения с Байдън, но настоява, че Турция трябва да защитава
интересите си.
“Ние нямаме претенции към земята, морето или суверенитета
на никоя страна”, каза Ердоган пред офицери в края на голямо
военноморско учение в Средиземно море този месец. “Ние само се
опитваме да защитим своето отечество и своите права”.
Попитан дали американската подкрепа за по-ранните турски
интервенции в Сирия може да са насърчили Анкара във военните й
операции, Държавният департамент отказа коментар.
“САЩ се опитват да закърпят именно онова статукво, което
Ердоган отхвърля”, каза Макс Хофман, директор в Центъра за
американски прогрес, базиран във Вашингтон аналитичен център,
който е участвал във формирането на политиките на
Демократическата партия на Байдън. “Съществува очевидно
напрежение”.
А-отборът
Когато Байдън посети Турция през 2016 г., страната беше в
шок от неуспешния опит за преврат. Но Ердоган, който отдавна
кроеше планове срещу могъщата армия, която се противопоставяше
на призивите му за интервенция в Сирия, видя в сътресенията
възможност. Той описа опита за преврат като “подарък от Бог” и
като възможност да прочисти армията.
Двама турски представители, близки до него, казват, че два
случая, разделени във времето от интервал от четири години,
показват как властта се е изместила в посока на президента.
Когато турски разузнавателен самолет беше свален от Сирия през
2012 г., Ердоган искаше да изпрати пет турски бойни самолета, за
да нанесат за отмъщение удари по сирийски цели, но беше
игнориран от офицери, които казаха, че това би могло да доведе
до ескалация, за която армията не е готова. Турското
министерство на отбраната отказа да коментира този въпрос.
Един месец след опита за преврат през 2016 г., когато
терорист от Ислямска държава извърши самоубийствено бомбено
нападение на сватба в Южна Турция, Ердоган беше решен да удари
ислямистката групировка в нейния сирийски рай. Този път, и с
помощта на САЩ, той успя.
Ахмет Давутоглу и Али Бабаджан, които бяха високопоставени
членове на правителството на Ердоган преди да се отцепят и да
създадат конкурентни партии, казаха пред Ройтерс, че след 2016
г. президентът е маргинализирал външното министерство, както и
генералния щаб на армията.
Бабаджан, бивш министър на икономиката и на външните
работи, каза, че Турция преди е избягвала преки военни
интервенции. Давутоглу, който беше премиер и привърженик на
политиката на “нулеви проблеми със съседите”, каза, че преди
2016 г. “щяха да бъдат търсени мнения… Тогава щяхме да
достигнем окончателно мнение и да го предадем на премиера или
президента”.
Тези бивши съюзници (на Ердоган) казаха, че промяната към
по-тесен кръг съветници е засилила по-агресивната позиция на
Турция. Официално решения по въпроси на сигурността и отбраната
се взимат от кабинета и от националния съвет за сигурност, но
трима високопоставени служители в сферата на политиката и
сигурността казват, че Ердоган разчита предимно на Хулуси Акар –
военен командир, който беше взет в плен по време на преврата
през 2016 г., а сега е министър на отбраната, както и на
ръководителя на разузнаването Хакан Фидан и на президентския
говорител и съветник Ибрахим Калън.
“Тези хора, които почти винаги са в съгласие за операции в
чужбина, действат като А-отбор на Ердоган”, заяви служител в
областта на сигурността, който работи с президентството.
Официални представители на президентството, структурите на
разузнаването и министерството на отбраната отказаха да
коментират ролите на Акар, Фидан и Калън и изказванията на
бившите министри.
Приятели или врагове
Сътрудник (на турския президент) описва мисленето на
Ердоган като “Турция на първо място”. На Анкара, каза
сътрудникът, ѝ дотегнаха сценарии, при които САЩ или Русия
“определят правилата, а Турция плаща цената”.
Операцията в Сирия през 2016 г. например ограничи напредъка
на кюрдските бойци, които САЩ бяха избрали за партньори срещу
Ислямска държава. Ердоган започна да играе двойнствени роли с
Москва и Вашингтон.
В Либия Турция изпрати бойни дронове, военни инструктори и
сирийски наемници, за да отблъсне офанзива срещу Триполи,
подкрепена от Русия. Този ход срещу Москва дойде месеци след
като Турция купи руски ракетни системи за 2,5 млрд. долара –
сделка, която разгневи Вашингтон и доведе до американски санкции
срещу турската военна индустрия.
“Беше съвсем ясно, че те се опитват да получат повече
влияние в региона на Близкия изток, както и в някои от страните
на Персийския залив”, каза пред Ройтерс ген. Джоузеф Вогъл, по
онова време командващ американските сили в Близкия изток.
Ердоган освен това отправи предизвикателство и към
Европейския съюз, като изпрати кораби за проучвания за природен
газ във води, за които отдавна имат претенции Гърция и Кипър.
Когато ЕС заплаши със санкции, Ердоган игнорира заплахите.
Отвъд непосредствените си съседи, Ердоган разположи военни
бази в Катар и Сомалия, като разпростря турската сила в
Персийския залив и Рога на Африка.
“Когато предприе тези операции, Турция осъзна собствените
си способности и разбра, че конкурентите й нямат възможност –
или желание – да реагират”, казва Йозгюр Юнлюхисарджъклъ,
директор за Турция на Германския фонд Маршал на САЩ. “Турция
практически беше с развързани ръце… и разбра, че може да
промени реалностите на място”.
Решаващият фактор
Ердоган също така откри някои местни военни решения.
Неговият зет Селджук Байрактар е съсобственик на “Байкар”,
компания, която беше първа в местното производство на дронове в
Турция. Нейните летателни апарати помогнаха на армията да нанесе
удари по далечни противници без да рискува живота на войници в
битка и са част от провъзгласения от Анкара курс към развитие на
независима военна индустрия.
Турция казва, че е използвала дронове срещу кюрдски бойци в
Югоизточна Турция и Северен Ирак, където разгръщането на
сухопътни сили е рисковано. В Либия нейните дронове унищожиха
руски противовъздушни системи. В кампания срещу подкрепяните от
Русия сирийски правителствени сили в Идлиб в Северна Сирия в
началото на 2020 г. дронове помогнаха да бъдат унищожени три
сирийски изтребителя, осем хеликоптера и 151 танка, според
турски военни източници. Мащабът и резултатите на операциите
привлякоха вниманието.
“Дори и само половината от тези твърдения да са верни,
последствията от тях променят ситуацията”, каза британският
министър на отбраната Бен Уолъс в лекция за бъдещето на
въздушната сила в конфликтите. Турция е използвала електронни
средства, лековъоръжени дронове и умни боеприпаси, “за да спре
танкове, бронирани машини и противовъздушни системи”.
Отвъд бойното поле, силно персонализираната дипломация на
Ердоган промени хода на събитията. Той разговаряше редовно с
Тръмп в телефонни разговори, които според американски съветници
често се отклоняваха от сценариите, подготвени от
правителствените служители в САЩ.
Ердоган засили тази връзка през март 2018 г., след като
Тръмп уволни държавния секретар и съветника по националната
сигурност, които работеха за успокояването на спора с Турция за
Сирия. Уволнението накара Ердоган да се държи сякаш контактите с
когото и да било освен с президента са загуба на време, казва
Фиона Хил, която беше старши директор по европейските и руските
въпроси в Съвета за национална сигурност при Тръмп.
При един от разговорите през декември 2018 г. Тръмп беше
посъветван да предупреди Ердоган да не извършва операция в
Североизточна Сирия, където турският лидер планираше да удари
съюзените със САЩ кюрди, казват американски представители.
Вместо това, насърчен от Ердоган, Тръмп обеща да изтегли
американските сили от Сирия и да предаде отговорността за
борбата с Ислямска държава в Сирия на Турция. Това решение,
частично отменено по-късно, изненада дори съветници на Ердоган,
казаха те през Ройтерс.
Мълчанието на Байдън
От тогава насам Ердоган възобнови разговорите с Гърция по
техния морски спор, снижи тона в словесната война с френския
президент и засили перспективите за подобряване на отношенията с
Египет и Саудитска Арабия.
Но неговите интервенции му спечелиха врагове и докато
близкият му кръг се стеснява у дома, проучванията показват
спадаща подкрепа за партията му, която разчиташе на съюз с
по-малка националистическа партия, за да си осигури мнозинство
след парламентарните избори през 2018 г.
Комбинация от 15 социологически проучвания, проведени през
февруари, показва, че подкрепата (на двете партии) е 46
процента, което подсказва, че (Ердоган) ще трябва да се бори, за
да удължи управлението си в трето десетилетие на изборите,
очаквани през 2023 г.
По-непосредствено той е изправен пред нова администрация в
Белия дом.
Миналата седмица Ердоган порица Байдън, че каза в
телевизионно интервю в САЩ, че смята (руския президент) Путин за
убиец, като определи тези коментари като неприемливи и
неподходящи за американски президент. Два месеца след
встъпването си в длъжност Байдън още не се е обадил на турския
президент.
Със съдействието на БТА.
