Седем дена в три теми (за да е 21, разбира се)
- Издигането на Лозан Панов за Президент на България и влизането на кампанията в нова фаза.
Много добър ход. Интересна кандидатура, способна да обедини истинското про-европейско дясно. Лозан Панов стои сериозно, през последните години беше подложен на неистови атаки от всякакви структури на завладяната държава, надали има вече какво да извадят за него. Има искрени и мотивирани позиции по много от темите на ежедневието, за разлика от Герджиков. Ще е интересно в един бъдещ дебат какво би се получило, ако се зададе въпрос за бити студенти, злоупотреба с институции или 75% от законодателството, минало в преходни и заключителни разпоредби на други закони. Все пак бъдещия президент ще мисли къде и за какви закони да налага вето.
Най-забавно от седмицата беше, че Герджиков сляпо изпълняваше първоначалната си кампания. А именно, да се прави на дистанциран от ГЕРБ и уж независим, който да се прави на „обединител“ на нацията. Но това беше възможно преди появата на третия играч. Лозан Панов започна да изглежда като единствения десен про-европейски кандидат, подкрепен от партия от семейството на ЕНП. И теоретично, ако поддръжниците на ГЕРБ са консистентни в думите и действията си, то те би трябвало да гласуват за кандидата на ЕНП, а не за някакъв независим кандидат, който се разграничава от тях.
Интересна кампания ни очаква.
- Досиетата Пандора. Разкриващи истини за много световни лидери, но и за някои българи. Пеевски в прокуратурата.
Магнитски, Границки, Пандора, Мандора, ЕК, ЕС, ЕП, целият свят, всички, повтарям всички ни разбраха какви сме корумпирани. Само прокуратурата нищо не е разбрала…
Но не е виновна тя. Ако едни Бивши са приели закони, които дават Специални права на Специална прокуратура и тя Специално не прави нищо, но никой нищо не може да й каже, нито да я застави да работи, то кой е виновен?
Не знам колко време ще отнеме на бъдещите управляващи мнозинства да разчистят нормативния батак оставен от мнозинството на ГЕРБ, ръководено от ПКП, както нежно я наричаше Борисов.
- Назначаване на бившия главен секретар на МВР Ивайло Иванов за шеф на Столичния инспекторат
Столичната община все повече се превръща в приют на партийно верни кадри. Независимо дали административни структури или общински фирми, ръководните места се завладяват от хора, верни на ГЕРБ. А като става дума за бившия главен секретар на МВР, който твърдеше, че няма насилие над протестиращите зад колоните на Министерски съвет, нещата стават грозни. Интересното е, че където ГЕРБ и Патриотите имат мнозинство, там не говорят за „обединение“. Там си мачкат партийно и не ги интересува нищо друго.
Но като видят, че никой не иска да се занимава с тях, веднага обръщат другата страна на монетата и започват да бъбрят в скороговорка за „обединение“. Страхът, че скоро съвсем ще изпаднат отвсякъде, ги прави нервни.
Това са 7 дена в три теми.
Хубав уикенд!
