Седем дена в три теми (за да е 21, разбира се.)
Първият сняг.
Тихо се сипе първият сняг. Почистващите фирми закъсняха пак…
Провалът е по няколко параметъра.
- Синоптиците предупреждаваха, че може да завали сняг. Нищо не последва.
- Трябваше да имаме нов директор на Инспектората, който вещо да инспектира инспекциите. Но, ох, изненада, политическото назначение нищо не направи.
- Фирмите ще бъдат „глобени“. Но няма кой да верифицира, че това се е случило. А и фирмите остават едни и същи. Година след година, мандат след мандат.
Но какво ли се учудваме, когато ГЕРБ кажат ЧНГ!, трябва веднага да проверим дали не е 21и юли. Например.
Когато и да се случи промяна, все ще е късно. Защото поколения израснаха с идеята, че This is the way.
Опитите да се върнат децата в училищата.
Тъкмо бяхме на път да решим, че няма как още нещо да се обърка в процедурите по преодоляване на ковид-кризата, и дойде драмата с връщането на децата в училище. В рамките на седмица видяхме няколко министерски заповеди, които си противоречат една на друга. Видяхме опашки от ученици, чакащи на студа. Видяхме желание от много хора да има поне някаква нормализация. Но не видяхме организация. Не видяхме и кооперативни действия между двете отговорни министерства.
Най-цветното описание на ситуацията даде един родител, който стоеше пред Математическата гимназия и ядно каза: „Е, няма ли поне един човек в тази гимназия, който да сметне за колко време учениците ще минат през две лаборатории. За да не стоим на студа.“
Както винаги, някои обикновени хора дадоха необикновен пример. Респект за Испанската гимназия и усилията на директорката да върне учениците в класните стаи. Остана неясно защо Министерството искаше да я спре. А не просто да изследва действията й и да ги репликира.
Стартът на новото Народно събрание.
Очаквано от много време. Натежало с доста надежди. С лека погнуса какво ще трябва да слушаме и търпим.
Вече имаме първите примери. Човек, едвам преминал 4-процентната бариера за влизане в парламента, има наглостта да говори от „името на народа“. ГЕРБ продължават с истеричните си пресконференции по всякакви теми. Явно властовата абстиненция сериозно ги удря. Не им завиждам на парламентарните репортери.
Дано новото мнозинство направи правителство. Иначе много време няма да видят пак парламент. Надеждата ни остана, отказахме се от всичко друго. Така спокойно ще завършим.
Това са 7 дена в три теми.
