Кофас занижи оценката си за икономическото състояние на 19 държави
С бързото влошаване на икономическата и финансова среда, Кофас понижи рейтинга на 16 държави на европейския континент, включително всички големи икономики – с изключение на Италия, която вече е с рейтинг А4. Това стана ясно от Барометъра на Кофас за второто тримесечие на 2022 г.
Забавянето на икономиката и рискът от стагфлация стават все по-видими
Стойностите за растеж през първото тримесечие на 2022 са под очакванията в повечето развити икономики. Освен това, БВП в еврозоната нарасна много слабо за 2-ро поредно тримесечие, като във Франция дори спадна с -0,2%. Според експертите на Кофас, това се дължи на спад в потреблението на домакинствата на фона на намаляваща покупателна способност. Икономиката на САЩ също претърпя свиване, възпрепятствана от външната търговия и трудностите на производствения сектор при попълването на запасите си.
„Като се вземе предвид ускоряването на инфлацията, очакванията за влошаване на показателите и затягането на глобалните финансови условия, икономическата активност през второто тримесечие не изглежда много по-добре в развитите икономики и ще бъде значително по-неблагоприятна в развиващите се. Макар че вероятно е твърде рано да се каже, че световната икономика е влязла в стагфлационен режим, сигналите са в съответствие с тази гледна точка“ – сподели Пламен Димитров, управител на Кофас България
Натискът върху цените на стоките се усеща все повече
Въпреки стабилизирането на цените на суровините, те остават на много високи нива. Например, цените на петрола не са паднали под 98 долара от началото на войната, тъй като опасенията от потенциален недостиг на доставки остават значителни.
Този контекст е благоприятен за износителите на суровини и по-специално за петрола. Единствените две повишени оценки на Кофас се отнасят до Бразилия и Ангола, а секторните прекласификации засягат основно енергийния сектор на страните производители, докато секторните понижения са насочени към енергийния сектор в страни, където компаниите са разположени надолу по производствената верига (главно в Европа).
Подобно, индустрии, чиято стойностна верига е енергоемка в производствените си процеси, като хартия, химикали и метали, носят рискове, преоценени нагоре в барометъра на Кофас. Селскостопанският сектор е един от тези с най-голям брой понижени оценки през това тримесечие – почти всички региони са засегнати.
„Вероятно е компаниите, които все още не са прехвърлили изцяло увеличението на производствените си разходи върху продажните си цени, да го направят. По този начин нарастването на цените ще продължи в сектори със значителна сила по отношение на цените. Такъв е случаят с фармацевтичния сектор, където малък брой компании доминират на световния пазар. Вече идентифициран като един от най-устойчивите, той е единственият сектор с оценка за „нисък риск“ в нашия барометър“ – добави Пламен Димитров.
Централните банки са „с двата крака на спирачките“
ЕЦБ постепенно затегна позицията си, следвайки примера на Федералния резерв и Английската централна банка, до точката на предварително обявяване на бъдещи повишения на лихвите си. Според експертите на Кофас, това може да предизвика огромно забавяне на икономиката и да възобнови притеснения от нова криза на европейските държавни дългове.
В тази среда на затягане на кредитните условия, строителният сектор изглежда е един от най-уязвимите. Очаква се нарастващите разходи по заемите да засегнат пазара на жилищата и респективно и строителната дейност. Това вече е започнало в САЩ, където продажбите на жилища намаляват драстично.
„Нашият основен сценарий предполага значително забавяне на икономиката през следващите 18 месеца, което позволява на инфлацията да се забави постепенно. Има много рискове за намаляване на световната икономика, докато рискът за повишаване на инфлацията остава. За да ограничат инфлацията, Централните банки изглежда се изкушават да тласнат икономиката към рецесия, която се надяват тя да бъде по-мека, отколкото ако цените продължат да се покачват. Рискът, който не може да бъде изключен, би бил търсенето да спадне, а инфлацията да остане висока поради цените на суровините, които ще се борят да се понижат заради хроничен недостиг на предлагане“ – сподели още Пламен Димитров.
