- Очаква се през септември Фед да намали лихвените проценти с 25 базисни пункта – мярка, която се счита за достатъчна за поддържане на икономическата стабилност в САЩ.
- Европейската централна банка ще продължи да намалява лихвените проценти с 25 базисни пункта, макар че по-агресивно намаление с 50 базисни пункта би било по-оправдано предвид крехката икономическа ситуация в Европа.
- Що се отнася до Японската централна банка, очаква се през четвъртото тримесечие лихвените проценти да се повишат с 10 базисни точки, за да се подкрепи възходящата траектория на японската икономика.
Федералният резерв се готви да намали лихвените проценти през септември – за първи път след пандемията от COVID-19. Междувременно Европейската централна банка (ЕЦБ) вече започна новия паричен цикъл и се очаква да го продължи през септември с още едно понижение от 25 базисни пункта. От друга страна, Япония може отново да повиши лихвените проценти, тъй като икономиката ѝ показва признаци на възстановяване. Веселин Бекяров, главен валутен дилър в iBanFirst, водещ доставчик на международни плащания и валутни услуги за бизнеса, дава допълнителни разяснения.
Федералният резерв (ФЕД): Перфектният момент
Според последните данни на Бюрото за трудова статистика на САЩ от април 2023 г. до март 2024 г. в САЩ са създадени 818 000 работни места по-малко от очакваното. Някои бързо обвиниха Фед, че изостава от икономическия цикъл, твърдейки, че е трябвало да понижи лихвите по-рано. Според тях тази ситуация подкрепя идеята за намаляване на лихвите с 50 базисни пункта по време на заседанието на 17-18 септември, вместо прогнозираното от консенсуса на Bloomberg намаление с 25 базисни пункта. Според Веселин Бекяров обаче тази интерпретация е неправилна.
Данните за заетостта в САЩ често са обект на значителни ревизии. Намаление с 800 000 работни места спрямо първоначалната оценка може да изглежда значително, но то не е толкова значимо в сравнение с предходни години. Освен това трябва да се избягва прекомерното тълкуване на тази цифра, тъй като окончателната оценка, която може да се различава от наскоро публикуваната, ще бъде обявена едва през февруари 2025 г.
При разглеждане на данните в по-широк план и на високочестотните показатели ( заетост на хотелите, резервации за представления на Бродуей и т.н.), ясно се вижда, че икономиката остава силна. Тя може и да се забавя, но американските потребители продължават да харчат със солидни темпове. Ето защо Фед отлично подбира времето за своя цикъл на намаляване на лихвените проценти – нито твърде рано, нито твърде късно. Не е необходимо да се бърза: едно намаление с 25 базисни пункта през септември ще бъде удачно.
Европейска централна банка (ЕЦБ): твърде малко и твърде късно
В еврозоната растежът отново не надхвърля 1%. Защо? Нейната парична политика не е достатъчно гъвкава. Предвид европейската икономическа ситуация смятаме, че намаление на лихвения процент с 50 базисни точки през септември би било по-оправдано от първоначално планираното намаление с 25 базисни точки. Как тогава може да се обясни неотдавнашното поскъпване на еврото? През последните седмици по този въпрос беше казано много: нараснал оптимизъм на инвеститорите по отношение на растежа в еврозоната, очаквания за намаляване на лихвените проценти от страна на Фед и т.н.
В действителност спадът в доходността на американските облигации е основният двигател на поскъпването на еврото спрямо щатската валута. Това стимулира инвеститорите да се пренасочат от долара към други валути, като например еврото. Не е сигурно обаче дали това ще продължи дълго. Структурната икономическа разлика между еврозоната и САЩ е дългосрочен фактор, който може да натежи на еврото.
Японската централна банка: Най-накрая сред отличниците!
Превръща ли се японската икономика отново в „нормална“? От 2022 г. насам инфлацията се е върнала, заплатите са се увеличили значително – с договорено увеличение от 5,3% през пролетта на 2024 г. – и пазарът на акции се е събудил от дрямката си. Най-накрая настъпва краят на дефлацията!
Макар че застаряващото население и астрономическият дълг на Япония продължават да бъдат структурни проблеми, изглежда, че икономиката ѝ отново е в правия път. Увеличението на заплатите стимулира потреблението, намалява склонността към спестяване, а освен това се наблюдава значително нарастване на корпоративните инвестиции. Оформя се благоприятен цикъл.
Ролята на Японската централна банка сега е да затвърди икономическата траектория на Япония. Със сигурност е необходимо още едно повишаване на лихвените проценти. То вероятно няма да се случи този месец, а по-скоро през четвъртото тримесечие с увеличение от 10 базисни пункта. Този ход се подкрепя от целия политически спектър, включително от Шинджиро Коидзуми, който може да стане следващият министър-председател на Япония след вътрешните избори на Либералнодемократическата партия, насрочени за 27 септември (датата предстои да бъде потвърдена).
