“Независимая газета”, редакционна статия.
Френският вестник “Монд” се запита как да оцелеят европейците
при днешното поскъпване на горивата. И наистина, от септември
2020 до септември 2021 г. цените на горивата примерно в Германия
нараснаха с 14,3 на сто при общ ценови ръст от 6,1 процента,
отбелязва в. “Велт”. Особено много се вдигнаха цените на мазута
(със 76 на сто) и на отоплителните материали (с 28,4 процента).
Проблемът е многопланов, тъй като след
енергоносителите започнаха да поскъпват храните, а на практика и
всички останали стоки. Въпросът не е само там, че тази зима
Европа ще замръзне, защото не всички (дори промишлените
компании) могат да си платят сметките за консумираните киловати
– нещо повече, всичко ще трае дълго. Защото и през лятото рязко
нарастват разходите за тока, задвижващ климатиците. Климатът на
планетата става рязко континентален – сурови зими и горещо лято.
Дали причина е глобалното затопляне или, както
смятат някои учени в Русия, идването на нов ледников период, от
гледище на енергоснабдяването е без особено значение. Европа се
озова в един вид политическа безизходица. В последния си доклад
Международната агенция по енергетиката твърди, че без масирани
инвестиции във възобновяеми енергоизточници светът не ще може да
осъществи енергиен завой и да постигне целите на Парижкото
споразумение за климата. От друга страна обаче, именно спадът на
инвестиционната дейност в петролногазовата сфера предизвиква
сега поскъпване на горивата и нататък по веригата – спад в
бизнес активността. С други думи, задава се заплахата никой да
не инвестира в зеления завой, просто няма да има кой – всички ще
фалират.
За да смекчи социалните последици от днешното
поскъпване на горивата, Брюксел представи за разглеждане от
страните членки на ЕС цял арсенал от временни мерки. Комисията
на ЕС вече одобри сваляне на данъците върху енергията, въвеждане
на ваучери за ток, целеви помощи за най-бедните слоеве от
населението. Очаква се, че предстоящата европейска среща на
върха в края на октомври ще даде по-нататъшни препоръки.
За най-реален се смята проект, предвиждащ
създаването на стратегически резерв от горива и най-вече от газ.
В най-близко бъдеще запасите от газ в Европа, възлизащи на 76
процента от общата мощност срещу средно 90 на сто през
последното десетилетие, ще бъдат “ограничени”, но “достатъчни за
покриване на зимните потребности”, увери еврокомисарят по
енергетиката Кадри Симсон. Международният институт “Брьогел” в
Брюксел обаче предупреждава за “недостиг” в случай че “тези
ниски запаси бъдат управлявани неправилно”.
Впрочем някои страни като Германия и Нидерландия се
обявяват срещу прилагането на “крайни мерки”, твърдейки, че
недостигът на енергоносители, а оттам и поскъпването са временна
ситуация.
Но кризата с цените – най-вече тези на газа –
поднови дебатите за ядрената енергия, по-евтина и безвъглеродна,
чиито предимства хвали особено силно Париж. Други политици,
например унгарският лидер Виктор Орбан, се възползваха от
високите цени, за да поставят под съмнение “зелената сделка” на
ЕС, насочена към свиване на въглеродните емисии с 55 на сто до
2030 г. и създаването на пазар за СО2, на който доставчиците на
енергия трябва да плащат за “замърсяване на околната среда”.
Фактите показват, че енергийната криза, прерастваща
вече в пълномащабен икономически спад, застрашава климатичните
амбиции на Европа.
Със съдействието на БТА.
