Мадрид, Мари Жифар от Франс прес.
Те бяха възмутени – и се нарекоха точно така. Преди
десетилетие те изпълниха площадите в Испания, протестирайки
срещу кризата, безработицата, корупцията. Нова форма на протест,
вдъхновила недоволните по света чак до Ню Йорк.
През май 2011 г. площад “Пуерта дел Сол” в самото сърце на
Мадрид внезапно привлича обективите от цялата планета.
Десетките хиляди демонстранти, които прекарват там дни и
нощи, мечтаейки за един по-добър свят, смайват погледа.
Пенсионери, безработни, наемни работници разпъват палатки и спят
на картони в това алтернативно селище.
“Без (финансовата) криза от 2008 г., Възмутените нямаше да
се появят”, обяснява Пабло Галиего, член на “Истинска
демокрация сега” (Democracia real ya) – сдружение, сложило
началото на “15-М” (“15 май”), както най-често наричат
движението в Испания.
На този ден тълпи се събират по площадите в редица
испански градове, откликвайки на призивите в социалните мрежи,
“дали възможност да се обединят роптанията на всички”, описва
ситуацията Клаудия Алварес, член на движението от Барселона,
написала заедно с Пабло Галиего “Ние, Възмутените” с предисловие
от французина Стефан Хесел, автор на манифеста “Възмутете се”.
С хоризонтална структура, без ясен лидер, движението се
организира далеч от синдикатите и политическите партии.
Разнородните му искания с идеалистични акценти са всъщност
обвинения и срещу ексцесите на капитализма, и срещу
несигурността, и срещу изборната система, която благоприятства
големите партии, . . . съответно подхранват критики, сочещи
известно идеологическо объркване.
“Движението нямаше етикет (. . .), но бе твърде
политическо”, изтъква Пабло Галиего, спомняйки си “с много
нежност” за този “романтичен” момент, за “тези хора, които
изобщо не бяха активисти, но излизаха на демонстрации“.
“Писна ни”
“Ние сме народът”, “те не ни представляват”, крещят
демонстрантите и блокират изгонването на свръхзадлъжнели
семейства от жилищата им, заявявайки, че им е писнало от кризата
и режима на икономии, наложен от “тройката” (ЕС, МВФ и ЕЦБ) на
страната, бележеща рекордна безработица, обхванала тогава почти
половината младежи под 25 години.
Те координират действията си чрез социалните мрежи.
Кампания, лансирана “едновременно от 80 профила в Туитър,
създава тренд тема”, която може да привлече вниманието на
медиите, спомня си 38-годишният юрист Франсиско Хурадо, бивш
член на Възмутените от Севиля.
По думите на 48-годишния Оскар Ривас – един от Възмутените
на “Пуерта дел Сол”, на този площад, станал символ на протеста,
покрит сякаш с жив “килим от хора”, се заражда нов начин на
общуване, скъсяващ нескончаемите митинги: вдигнати ръце са знак
за ръкопляскания, кръгове с ръцете – знак, че ораторите
превъртат едно и също, кръстосани ръце – знак за несъгласие.
Притеснено от това движение, спечелило широка народна
подкрепа, тогавашното социалистическо правителство не дава нито
едно нареждане да бъдат разпръснати тълпите. Тази “Испанска
революция” става все по-мощна, появяват се и нови лагери.
Наследниците
В средата на юни Възмутените си събират багажа с
уверението, че няма да се укротят. Фрондата дава кълнове във
Франция – в лицето на “Будни нощем” и “жълтите жилетки”, в
Гърция и чак в САЩ, където през септември 2011 г. се ражда
движението “Окупирай Уолстрийт”.
Три години по-късно “Подемос” – нова партия от радикалната
левица, изразява в борбата си някои от стремежите им, при все че
редица Възмутени отказват да я признаят за техен единствен
наследник.
Създадена от университетски дейци, “Подемос” бързо се
превръща в трета политическа сила в страната и слага край на
двупартийния модел социалисти/консерватори, регулирал от
десетилетия испанския политически живот.
Нейният бивш лидер Пабло Иглесиас – навремето също един от
Възмутените, бе вицепремиер в правителството на Испания от
януари 2020 до март 2021 г.
“Всички партии припознаха за свои исканията на “15-М”,
отбелязва Пабло Симон, преподавател по политически науки в
мадридския университет “Карлос Трети”, който вижда зародиша на
това движение в “разочарование от традиционната политика”.
Според него “това явление изглежда е политизирало цяло
поколение испанци, по-специално родените след 80-те”.
Уталожило ли се е възмущението днес – десет години
по-късно? След изборен неуспех Иглесиас току-що обяви, че се
оттегля от политиката, но фрондьорите от “Пуерта дел Сол”
смятат, че тъкмо те са посели семената на борбата с климатичните
промени и на мащабните феминистки протести.
Със съдействието на БТА.
