Как дискриминацията и онлайн сплашването процъфтяват във време на пандемия?

Снимка twenty20photos

Подгорица, Специално за БТА от Антоанета Пунчева.

Близо 800 случая на нарушаване на правата в интернет в осем
страни от Югоизточна Европа са регистрирани в специално
изследване на BIRN – Мрежата за разследваща журналистика, и
Фондация SHARE. Речта на омразата процъфтява, а фалшивите новини
не намаляват. Останахме у дома през по-голямата част от тази и
миналата година и въпреки бързото развитие на ваксините все още
живеем с КОВИД пандемията, а това означава и много прекарани
часове пред екрана. В резултат повечето платформи за социални
медии отбелязват ръст в броя на потребителите.
Най-големият скок в ползването се наблюдава при TikTok.
Приложението за споделяне на видео е ангажирало повече от 100
милиона потребители в световен мащаб по време на пандемията и
става все по-популярно в Югоизточна Европа, констатират авторите
на доклада. Но TikTok не се използва само за намиране на
рецепти за торти или уроци по гримиране, а и за разпространение
на заплахи, анти-ЛГБТ съобщения и теории на конспирацията срещу
ваксините. Двете най-често срещани нарушения са били “натиск
поради изразяване и дейности в интернет” и “манипулация и
пропаганда в дигиталната среда”. Нарушенията се извършват не
само в TikTok, но и във Facebook, Twitter и Instagram, а се
разпространяват чрез Viber и WhatsApp.
От август 2020 г. до август 2021 г. авторите на доклада са
регистрирали 799 случая на нарушаване на правата в интернет в
осем държави от Централна и Югоизточна Европа: Босна и
Херцеговина, Хърватия, Унгария, Косово, Черна гора, Северна
Македония, Румъния и Сърбия.
Докладът “Онлайн сплашване: Контрол на наратива на
Балканите” показва, че уязвимите групи, включително жени,
малцинствени, ЛГБТ+, ромски и еврейски общности, както и
непълнолетни и мигранти, са особено изложени на интернет атаки.
Политическото и религиозното напрежение също е нараснало и
допълнително поляризира обществото.
Свободата на изразяване е била застрашена в 449 случая, а в 309
хората са разпространявали дезинформация и пропаганда. Посягане
на сигурността на информацията е констатирана в 138 случая, а
нарушения на поверителността и личните данни са регистрирани в
109.
Журналистите най-често са обект на онлайн заплахи в Сърбия и
Унгария. И в двете страни проправителствени профили в
социалните медии са били замесени в клеветнически кампании срещу
независими журналисти. Мнения и дейност против ваксините виреят
най-добре в Хърватия и Румъния. Етническото разделение и
отричането на престъпления са били най-често срещани в Черна
гора и Босна и Херцеговина.
Политически опоненти, независими медии и журналисти на
свободна практика са сред популярните мишени в интернет. В
Унгария, където проправителствените медии на практика водят
война срещу неговите опоненти, политическите партии са били
мишена в 27 от 150 случая. В Сърбия и Хърватия, където
независимата журналистика е крехка, журналисти са били
атакувани, съответно в 30 и в 14 случая, твърдят авторите на
изследването.
Със 156 нарушения от общо 799 случая, речта на омразата и
дискриминацията заемат видно място в дигиталното пространство на
осемте наблюдавани държави.
ЛГБТ+ общността остава една от групите, изложени на
най-голям риск от онлайн тормоз почти навсякъде. Ожесточението
срещу тях е изригнало при публичните събития и шествия, както и
при решението на Хърватския конституционен съд, което позволява
на еднополовите двойки да отглеждат деца.
Националните и етническите малцинства също често стават
жертва на дискриминация в дигиталното пространство. Българското
малцинство в Северна Македония е чест обект на речта на омразата
в интернет поради напрежението между двете страни. В този
контекст атаката срещу северномакедонския участник на Евровизия
Васил Гарвалниев заради двойното му българо-северномакедонско
гражданство беше потискащо предвидима, пише в доклада.
В Босна етническото напрежение е ендемично за социалната
тъкан и политическата система. Албанските, босненските и
хърватските малцинства в Черна гора също страдат от епизоди на
етническа омраза, твърдят авторите на изследването. По същия
начин еврейското малцинство в Румъния все още се бори да бъде
напълно интегрирано в социално-културния контекст на страната.
Епизоди на антисемитизъм и отричане на Холокоста, като тези,
които са били насочени към Мая Моргенщерн, ръководител на
Еврейския държавен театър в Букурещ, и Силвиу Векслер, депутат
от еврейски произход в Румъния, показват, че на страната й
предстои още много работа в борбата с антисемитизма.
Годишното изследване показва, че това, което се случва във
виртуалното пространство, не е много по-различно от “физическия”
свят. Тлеещото напрежение и културните противоречия лесно
мигрират от едно място на друго, а механизмите за превенция или
защита не са така успешни. 

Свързани публикации

Кой беше Давид Сасоли?

Страсбург, Мари Жулиен и Любомир Милашин от Франспрес. Италианецът Давид Сасоли, починал през нощта срещу вторникна 65-годишна възраст,…