Оливие Тибо от Франс прес, Париж
*Право на глас
През 1893 г. Нова Зеландия става първата страна, която дава
право на глас на жените. Австралия прави същото в началото на
20-и век, но само за белите жени. Аборигенките (както и
аборигените) остават без право на глас в избори до 60-те години.
През 1906 г. Финландия става първата европейска страна,
която приема всеобщото гласоподаване без разделение по полов
признак. След нея това правят Русия през 1917 г., Великобритания
през 1918 г., САЩ през 1919 г. (с изключение на чернокожите
жени, които, както и мъжете, трябва да чакат до Закона за
правото на гласуване от 1965 г.).
Във Франция жените трябва да потърпят до 1944 г. за правото
си на глас. Швейцария дава право на глас на федерално ниво едва
през 1971 г., а в Португалия трябва през 1974 г. да дойде
Революцията на карамфилите, за да станат жените равни на мъжете
пред урните.
През 90-те и 2000-те години монархиите в Залива въвеждат
постепенно това право: Оман през 1994 г., Катар през 1999 г.,
Кувейт през 2005 г. През 2011 г. кралят на Саудитска Арабия
Абдула дава на саудитките правото да гласуват и да се
кандидатират на общински избори (единствените избори в тази
страна).
*Право на аборт
През 1920 г. Ленинова Русия става първопроходец, като
премахва забраната и наказването на аборта. Забраната е
възстановена през 1936 г. от Сталин, а след това окончателно
отпада през 1955 г.
Великобритания узаконява абортите през 1967 г. при
управлението на лейбъристкото правителство на Харолд Уилсън.
След дълги и бурни парламентарни дебати френската министърка
на образованието Симон Вей постига декриминализиране и законово
регламентиране на абортите във Франция през декември 1974 г.
Днес правото на аборт далеч не е универсално. Двадесетина
страни го забраняват напълно, като сред тях са Малта, Египет,
Мадагаскар, Демократична република Конго, Сенегал, Салвадор,
Хондурас, Никарагуа и Хаити.
В САЩ с решение на Върховния съд по делото “Роу срещу Уейд”
от 1973 г. принципно се гарантират абортите, но някои щати силно
ограничават тази практика.
*Право на противозачатъчни
Първите женски орални контрацептиви стават разрешени в
началото на 60-те години в САЩ, а след това в Австралия,
Германия и Великобритания.
По същото време във Франция обаче закон за насърчаване на
раждаемостта от 1920 г. забранява рекламирането и продажбата на
противозачатъчни средства. Десният депутат Люсиен Нойвирт с мъка успява през 1967 г. да постигне анулирането на този закон и
узаконяването на контрацепцията.
Достъпът до “доброволни и безопасни” противозачатъчни
средства е основно право и въпреки това и днес над 200 милиона
жени все още нямат достъп до тях, напомня Фондът на ООН за
населението.
*Политически паритет
През 1995 г. Швеция става първата страна с правителство, в
което има паритет между мъжете и жените.
Това е само един от аспектите на неравенствата между мъжете
и жените. Паритетът при съставяне на правителства или
избирателни листи се превръща в индикатор за постигнатото в
борбата за равенство на половете.
Във Франция “законът облагодетелства равния достъп на жените
и мъжете до изборни мандати и длъжности” от 1999 г.
Европейският парламент се приближава към паритет. В момента
жените в него са 41 процента (а през 1979 г. са били 16
процента) спрямо 23,6 процента жени в Конгреса на САЩ.
*Неравнопоставеност в трудовото възнаграждение
Плановете за премахване на неравенствата на работното място
следват един след друг, но разликите в заплащането остават:
европейската статистическа служба Евростат е изчислила, че
“жените получават средно 14,1 процента по-ниско заплащане от
мъжете” в ЕС по данни от 2018 г. Разликата се стопява, но съвсем
бавно (през 2015 г. тя е била 16,3 процента).
Неравнопоставеността в трудовото възнаграждение се обяснява
с цялостната професионална неравнопоставеност между жените и
мъжете: жените по-често работят на непълно работно време или на
по-нископлатени длъжности, а професионалните им кариери биват
прекъсвани.
Честит празник, дами!
Със съдействието на БТА
