Кабул, Елиз Бланшар от Франс прес.
Рахимула е прекарал 13 години в редиците на талибанските
бойци. Днес, заедно с полицейския си патрул, той трябва да стои
на контролен пост или да обхожда улиците на Кабул, за да залавя
“крадци, убийци, хора, които пият вино”.
Подобно на останалата част от талибанското движение, той
преживява този колеблив преход от всекидневие, изпълнено с
насилие, война и бунт, до предизвикателствата пред гражданската
администрация на страната.
Полицаят е начело на “автомобил и осем мъже”, които
отговарят за поддържането на реда и за борбата срещу дребната
престъпност в сектор, наречен “полицейски район 10”, в центъра
на афганистанската столица.
“Работата не е рискована“, отсъжда веднага 28-годишният бивш
боец. “Да се сражаваш беше наистина опасно“, казва мъжът,
родом от провинция Вардак, западно от Кабул. Той разказва, че се
е присъединил към талибаните, когато е бил още юноша, “за
исляма и за страната си“.
Днес “талибанската полиция” в града наброява 4000 мъже,
обяснява Афез Сираджудин Омери, говорител на полицията в Кабул,
седнал зад волана на прашна стара Корола, докато по радиото в
колата му се чуват религиозни песнопения.
“По време на предишното правителство, дневно се съобщаваше
за 300-400 престъпления, днес получавам информации за около
петнайсет“, пресмята държавният служител. Оценката му няма как
да да бъде проверена.
Недвусмислени послания
Талибаните отправиха недвусмислени послания към населението,
като четирите трупа на похитители, обесени на строителен кран в
западния град Херат, или крадците, изложени на показ в Кабул с
боядисани в черно лица.
За няколко седмици, признават жителите на Кабул,
многобройните кражби и отвличания са намалели.
Докато управляваше страната между 1996 и 2001 г.,
ислямисткото движение, което прилага едно от най-строгите
тълкувания на шериата, властваше с терор, като практикуваше
пребиване с камъни, публични екзекуции на стадиони, бой с камшик
насред улицата или отсичане на ръце.
Двайсет години по-късно, тези мерки за момента не са
възобновени.
Да спират коли, да отварят багажници, да разпитват
шофьорите… По време на патрулирането някои полицаи изглежда
още се чувстват неуверени.
Те изглеждат и объркани от зрелището, което представлява
животът в столицата, твърде далеч от техния живот в селските
райони, които са много по-консервативни.
Да се укриеш ли да избягаш
В “талибанската” версия полицейското облекло вече не включва
панталон и яке, а традиционна афганистанска туника “шалвар
камиз”. Тази дреха е от син плат за военно облекло, цветът на
униформите на техните предшественици.
Малко е останало от предишната афганистанска полиция,
създадена и обучена от международните сили. С идването на
талибаните преди седем седмици, повечето полицаи избягаха от
постовете си.
Опасявайки се от отмъщение и издевателства, много от бившите
високопоставени служители са се укрили или са избягали от
страната, особено малцината жени полицайки.
Но Кари Сайед Хости, говорителят на министерството на
вътрешните работи, сега ги кани да се върнат на работните си
места, защото, както казва “те познават добре работата си”.
“В момента е в ход програма за обучение и ще има
професионалисти във всички области“, уверява министерският
служител.
Поддържането на реда, сигурността, борбата с корупцията и
защитата на цивилните всъщност са част от водещите обещания на
талибаните.
34-годишният Мавлави Шакер, командир на “10-ти район” в
Кабул, ръководи 200 мъже и се занимава с “проблеми на
сигурността, правни спорове и престъпни прояви”.
“Не е любимата ни работа, но е наша отговорност“, признава
командирът с голям черен тюрбан, седнал в кабинета си в
полицейското управление.
На стената още може да се види емблемата на полицията на
бившето правителство, а до нея – талибанското знаме.
Преминаването от всекидневие, белязано от крайно насилие,
към това на сдържаност, на поддържане на реда, е
предизвикателство за младите талибански новобранци.
Но 25-годишният Яхия Мансур, който отговоря за КПП в западен
Кабул, уверява, че той и другарите му са там преди всичко, “за
да служат на хората”.
“Преди служехме като водим джихад, сега градим страната си“,
заявява младият мъж, като същевременно признава, че дори да не
съжалява за битките, духът на “свещената борба” му липсва.
Със съдействието на БТА.
