в. “Катимерини”, Алексис Папахелас.
Тъга, несигурност, отчаяние. Всички ние изпитваме комбинация
от силни емоционални реакции, наблюдавайки как големи райони от
страната са обхващани от пламъци. Гъстият облак дим, надвиснал
над страната, и парливият мирис на изгоряло правят невъзможно
пренебрегването на тежката реалност. Изглежда сме изправени пред
нещо по-голямо от нас, нещо, което е трудно да бъде обяснено.
Пожарите са поредният епизод от едно предизвикателство,
което просто няма да приключи. Първо беше финансовата и социална
криза, после дойде коронавирусната пандемия, а сега това. Сякаш
всеки път, когато надигаме глава над водата, за да поемем
глътка въздух, една невидима ръка се появява и я натиска обратно
във водата. Това е нещо, което всички ние изпитваме, но е
най-силно усещано сред най-уязвимите членове на обществото.
Въпросите “защо” са оправдани. Така, както и често пъти
безгласното ридание, докато опустошителните сцени се разгръщат
на екраните пред нас.
Страхувам се, че големите пожари, бушуващи из страната, ще
допринесат за реката на абсурда, която тече наоколо ни.
Пандемията подсили реката, която сега подлага на изпитание
бреговете на разума. Гневът, несигурността и нарастващата
токсичност ще послужат като допълнително мъчение.
Ситуацията изисква изключително внимание, защото няма
разумен човек, няма “разумна” политическа партия, която да
очаква да набере политически точки, като се опитва да се
възползва от нея. Доверието ще бъде подложено на изпит. Трябва
да бъдем подготвени за безпрецедентни политически зверства.
Междувременно трябва да се фокусираме върху въпроса на
следващия ден. Добре дошли са мерки като по-строги наказания за
подпалвачите, но трябва да отидем по-далеч. Трябва да проучим
дали пожарната служба – като оставим настрана смелостта на
мнозинството от пожарникарите – е показала слабостите си. Трябва
да проучим какво можем да направим като отделни членове на
гражданското общество и как местната администрация може да
осигури смислени резултати вместо да парадира по телевизионните
екрани. Трябва да дадем някои крайни отговори на въпросите,
които обсъждаме през последните 40 години – от поддържането на
електрическата мрежа до предпочитанието ни към иглолистните
дървета.
Времето, в което живеем, и настоящите условия изискват
сдържаност, прагматизъм и организиране. В Гърция има недостиг на
всички тези неща. Вълна от несдържан гняв и неконтролирана
токсичност ще ги направи още по-неуловими.
Със съдействието на БТА.
