Ерусалим, Джоузеф Краус от Асошиейтед прес.
Всичко протече както се очакваше и новото правителство в
Израел вчера положи клетва, слагайки край на 12-годишното
управление на Бенямин Нетаняху и политическата криза, която
доведе до четири парламентарни вота за по-малко от две години.
Новото правителство, оглавено от ултранационалиста Нафтали
Бенет, обеща да следва нов курс, насочен към лекуване на
разделенията и връщането на усещане за
нормалност.
Всичко по-амбициозно от това би могло да завърши много зле.
Коалицията е съставена от осем партии от целия политически
спектър в Израел, включително една малка партия на арабското
малцинство, каквато за първи път в историята на страната влиза в
правителството. Ако дори една партия излезе от коалицията,
правителството ще бъде изправено пред сериозен риск от
разпадане, а Нетаняху, който възнамерява да остане лидер на
опозицията, само това и чака.
Следва преглед на това, което можем да очакваме:
Крехка коалиция
Коалицията има съвсем крехко мнозинство в 120-местния Кнесет
и включва партии от десницата, левицата и центъра. Всяка от тях
подписа коалиционното споразумение преди крайния срок в петък,
осигурявайки прехода във властта.
Единственото, което ги обединява обаче, е желанието да
отстранят от власт Нетаняху, който е разследван за корупция.
Очаква се те да си набележат скромен дневен ред, приемлив за
израелците от целия идеологически спектър, който да не засяга
горещите теми. Първото им голямо предизвикателство ще бъде да се
споразумеят за бюджета, първия от 2019 г. След това може да
последват икономически реформи и разходи за инфраструктура.
Бенет ще заема длъжността премиер през първите две години,
след което ще бъде заменен от центриста Яир Лапид – бивш
журналист, който е движещата сила зад създаването на коалицията.
Това ще се случи обаче само ако правителството се задържи
толкова дълго.
Справянето с конфликта
Бенет е религиозен ултранационалист, който подкрепя
разширяването на еврейските селища и се противопоставя на
създаването на Палестинска държава. Той обаче рискува да загуби
поста си, ако не намери общ език с умерените си коалиционни
партньори.
Това вероятно ще означава продължаване на подхода на Нетаняху
за справяне с десетилетния конфликт, без да се правят опити да
му се сложи край. Най-вероятно няма да се обмисля анексия на
окупирания Западен бряг и инвазия в Газа, но няма да се правят и
големи отстъпки на палестинците.
Всяко израелско правителство разширява еврейските селища на
окупирания Западен бряг и в Източен Ерусалим, които Израел
завладя след войната през 1967 г., и които палестинците искат да
влязат в бъдещата им държава. Новото правителство се очаква да
продължи тази политика по-завоалирано, за да не дразни
правителството на Байдън, което настоява за сдържаност и
евентуално подновяване на мирните преговори.
Очаква се новото израелско правителство да запази твърдия
курс на Нетаняху спрямо Иран и да се противопоставя на усилията
на американския президент Джо Байдън за съживяване на ядрената
сделка с Техеран. Високопоставени служители обаче вече обещаваха
да правят това не толкова публично, вместо да изкарват наяве
разногласията, както направи Нетаняху по време на управлението
на Обама.
Новото правителство вероятно също ще работи с Байдън за
укрепване на връзките с арабските държави.
Лекуване на разделението
Най-голямата промяна вероятно ще дойде във вътрешен план, тъй
като новото правителство се стреми да лекува разделенията в
израелското общество, появили се по време на мандата на
Нетаняху, между евреи и араби, както и между ултраортодоксалните
и светските евреи.
“Правителството ще работи за всички слоеве на израелското
общество – религиозни, светски, ултраортодоксални, арабски, без
изключение, като едно цяло”, каза Бенет в петък и добави: “Ще
работим заедно в партньорство и национално отговорно и вярвам,
че ще постигнем успех”.
Обединената арабска листа, малка партия с ислямистки корени,
оглавявана от Мансур Абас, е първата арабска партия, която влиза
в управляваща коалиция. В замяна на помощта си за отстраняване
на Нетаняху се очаква тя да осигури големи държавни средства за
подобряване на жилищните условия, инфраструктурата и
правоприлагането в арабските общности.
Арабските жители на Израел съставляват 20 процента от
населението и често са обект на дискриминация. Те имат тесни
семейни връзки с палестинците и до голяма степен се
идентифицират с тяхната кауза, което предизвиква подозрение сред
много от евреите. Напрежението ескалира по време на войната с
Газа миналия месец, когато евреи и араби влязоха в сблъсъци по
улиците на израелските градове със смесено население.
Новото правителство вече се посреща враждебно от
ултраортодоксалните евреи в Израел, които са твърди привърженици
на Нетаняху. Миналата седмица ултраортодоксални лидери
заклеймиха остро новия кабинет, а един от тях настоя Бенет да
свали своята кипа – традиционната шапчица, носена от
религиозните евреи.
Завръщане на краля?
След четвърт век на върха на израелската политика, никой не
очаква 71-годишният Нетаняху, наричан от привържениците си
“Краля на Израел”, тихо и кротко да се оттегли в дома си в
крайморския град Кесария.
Като лидер на опозицията и водач на най-голямата партия в
парламента от Нетаняху се очаква да продължи да прави всичко по
силите си за сваляне на новото правителство. Надеждата му да
избегне присъда по сериозни обвинения в корупция е да се бори
срещу това от позицията на премиер с управляваща коалиция, която
би могла да му даде имунитет от съдебно преследване.
Неговото силно присъствие обаче може да продължи да сплотява
противниците му. Бенет, който вече бе заклеймен като предател от
голяма част от десния електорат, който си дели с Нетаняху,
оглавява малка партия и е малко вероятно да има втори шанс да
стане премиер.
Междувременно Нетаняху може да се изправи пред
предизвикателства в своята претърпяла поражение партия Ликуд, в
която има политици с амбиции да го наследят. Те знаят, че без
поляризацията около личността на Нетаняху Ликуд ще може да
състави силно и стабилно дясно правителство. Нетаняху обаче
здраво държи юздите на партийните структури и електоралната база
на Ликуд и висшите партийни функционери трудно биха могли да
оспорят позициите му, освен ако политическият му крах не стане
неизбежен.
Със съдействието на БТА.
