София, Петър Къдрев от БТА.
Тези, които строят стени, ще станат затворници в стените,
които са издигнали, каза още през 2019 г. папа Франциск в
коментар за преградите, които изграждат САЩ и Испания срещу
нелегалните мигранти. Посещението му в Гърция между 4 и 6
декември показа, че позицията му не се е променила през
последните две години.
“Уважението към хората и човешките права – особено на един
континент, който не спира да ги проповядва по света – трябва
винаги да бъде защитено, а достойнството на всеки един трябва да
бъде поставено над всичко. Печално е, че чуваме да се предлага
като решение отделянето на обществени средства за изграждането
на стени“, заяви той в неделя по време на посещението си в
бежанския лагер Кара Тепе на гръцкия остров Лесбос.
В страна като Гърция, която вече е изградила стена по
границата си с Турция, обмисля разполагането на прегради срещу
мигранти и в териториалните си води, често е обвинявана в
изтласкване на мигранти и редовно декларира правото си на защита
на границите си от неразрешено преминаване, тези думи бяха
посрещнати предимно с дипломатично мълчание.
Разбира се, в Гърция папата любезно спомена и много неща,
които бяха приети със задоволство от домакините му, като ролята
на Гърция в световната цивилизация, мястото на гръцкия език за
разпространението на християнската вяра, както и необходимостта
от солидарност със страните, които са изправени пред трудности
заради миграционните потоци. Но основното, което остана от
словото му на остров Лесбос, беше критика към недостатъчното
състрадание, което показва Европа към засегнатите от бедност и
конфликти по света.
Като се обърна към политическите лидери и народите в
Европа, папата им напомни, че мигрантите и бежанците “са жертви
на спешни хуманитарни нужди, които те не са създали сами, но
страдат от тях, често след дълга история на насилие, което
продължава“. Без да назовава никого пряко, Франциск обвини
богатите страни в експлоатация на бедните, финансиране на войни,
икономически споразумения, подписани за сметка на човешки
същества, доставки на оръжия и др., които определи като основни
причини за страданията, за които плащат бедните.
И докато папа Франциск подкрепи посланието си с многобройни
цитати от Евангелията, от Омир, от Сократ и Аристотел, от
древни и съвременни автори, неговата позиция на духовен, но и на
политически лидер, винаги оставя поле за по-широко тълкуване на
думите му.
Ако допуснем, че думите му имат цели отвъд чистата
християнска етика, въпросът е към кого точно са отправени те и
доколко точно днешна Европа ще чуе това послание. Европейските
страни изглежда все по-малко са склонни да носят, още по-малко
колективно, отговорността за конфликти в други части на света.
Липсата на достатъчна външнополитическа координация в ЕС пък
позволява на отделните страни-членки да възприемат конфликтите
по света по-скоро като резултат от действията на сили като САЩ,
Русия и Китай, в които те са въвлечени против волята си, но
трябва да плащат сметките за тях. Греховете на колониалното
минало са вече твърде далеч назад, за да пробудят усещане за
вина у съвременния европеец, докато немалко европейски страни с
основание нямат чувството, че имат нещо общо с това минало.
Всичко това прави малко вероятно думите на папа Франциск да
бъдат чути от мнозинството в Европа. В Гърция той беше изслушан
любезно, но единственото, което домакините дадоха да се
разбере, че са чули, бяха похвалите към Гърция и призива за
солидарност с нея. Останалото – критиката към строителите на
стени и призива да бъдат чути бедните, които чукат на вратата,
останаха без коментар от гръцките представители.
И ако посланието на папата беше насочено към европейците,
но е малко вероятно да бъде чуто от тях, остава да потърсим
действителните му реципиенти извън Европа. Географското
разпределение на католиците по света продължава да се променя,
като тежестта на Европа в него е едва малко над 20 процента. За
сметка на това в Америка, преди всичко в Латинска Америка, са
почти половината от последователите на католицизма, а на Африка
вече се падат почти 19 процента. Израз на това изместване на
тежестта на католицизма извън Европа е и самият избор на
Франциск на папския престол през 2013 г., когато той стана
първият папа, роден извън Европа от осми век насам. Вероятно не
е случайно и това, че той замени консервативния и фокусиран
повече върху теологическите въпроси Бенедикт и въведе дневен
ред, насочен главно към социалните неравенства и бедността.
Дори самата ситуация, в която беше произнесено основното
послание на папата, поражда въпроси към кого бяха отправени
думите му и какъв беше ефектът, който целяха. Той произнесе
суровите си слова не пред група охранени и безразлични
европейци, а пред множество от кандидати за убежище с
католическо изповедание в бежанския лагер Кара Тепе на остров
Лесбос. Колкото и разнороден да беше съставът на присъстващите и
независимо от действителния дял на мигрантите на фона на
многобройните официални лица и журналисти, именно към бежанците
и мигрантите се обърна самият папа – “Тук съм, за да видя лицата
ви, за да ви погледна в очите”. И докато укорът за липсата на
милосърдие, отправен към богатите пред тях самите може да бъде
разглеждан тясно в рамките на религиозния дискурс, то критиката
към богатите, отправена пред бедните, повече напомня на
политическа ситуация.
Променените времена изискват големи визии, заяви папата в
Гърция и изглежда, че Ватиканът активно търси своята визия в
тази промяна на времената. И макар че посланията на
християнството са почти неизменни поне от времената на Светите
отци на Църквата, то времето и мястото на употребата им е
сериозен политически въпрос в Рим от също толкова дълго време.
