Енергийната криза, ниското търсене и по-рестриктивните закони оказват силен натиск върху индустрията.
Индексът на промишленото производство на химически продукти (графика 1) в Еврозоната се понижи с 9% на годишна база през юни 2023 г., достигайки рекордно ниско ниво от април 2020 г. досега. Показателят започна да се понижава в началото на 2022 г., но от края на миналата година е в режим на свободно падане. Европейските компании от химическия сектор също така са изправени пред редица предизвикателства, сред които силна конкуренция, особено от САЩ и страните от Персийския залив. Последните се възползват от лесния и евтин достъп до суровини (най-вече енергия), от благоприятните индустриални политики, провеждани от правителствата, и от новопоявяващите се „незрели“ пазари.
Натиск върху дейността на химическите компании оказва по-слабото търсене на стоки и услуги, тъй като тази индустрия до голяма степен зависи от работата на други сектори като строителство, автомобилостроене, търговия на дребно или ИКТ (по-специално електрониката). Друг проблем е намаляването на складовите наличности на предприятията, които използват химически компании като доставчици. Според експертите от Кофас тази тенденция ще влоши перспективите пред сектора през второто полугодие на 2023 г. (графика 2) и първото тримесечие на 2024 г.
Влияние оказва и намаляването на цените на производителите след драматичния растеж, започнал през 2021 г. (графика 3) Тогава производителите на химикали се възползваха от високите производствени цени, но от началото на тази година те бележат спад. Оттогава насам търсенето се понижава. Ключов момент за оценка на конкурентоспособността между европейските и американските производители в перспектива ще бъде разликата в цените на суровините – на природния газ и на петрола. Всъщност европейските производители разчитат на петрол за производството на химикали, докато американските им конкуренти използват основно природен газ.
По-ниската активност означава и по-ниски оперативни ставки в момент, когато фирмите в сектора разширяват капацитета си, особено в Азия, ССПЗ и САЩ. Разширяването на производството на етилен в световен мащаб вероятно ще възлезе на 485,9 млн. метрични тона до 2030 г. в глобален мащаб (ръст от 25% спрямо 2023 г.), докато търсенето ще бъде близо 426,8 млн. метрични тона до 2030 г. (+29%). Половината от този ръст в производството ще бъде насочен към Китай, което може да застраши европейските конкуренти поради увеличаването на износа.
Рискове
Позицията на европейските производители на химикали ще пострада в сравнение с тази на азиатските и американски им колеги. Причината е, че последните са подкрепени от правителствени политики за насърчаване на цялостна бизнес среда за химическо производство, за привличане на инвестиции от световни компании (например Законът за намаляване на инфлацията в САЩ) или за поддържане на политика на диверсификация (главно в Кралство Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Катар). Целта на тези мерки е да се намали крайната зависимост от петрола и газа.
В допълнение, енергийната криза в Европа затруднява производството на химикали. В средносрочен план (от три до пет години) се очаква цените на електроенергията и на петролните и газовите деривати да продължат да страдат от висока волатилност, тъй като Европа разчита до голяма степен на втечнен природен газ, за да захранва своите газови електроцентрали.
За производителите на етан и нафта по-ниското търсене от страна на производителите на химикали ще окаже натиск върху оперативните цени на европейските рафинерии и способността им да се конкурират с тези от Персийския залив и САЩ. Това е така, защото последните имат достъп до евтини суровини, рафинериите им са по-нови, по-големи и следователно по-печеливши. Тази тенденция би могла да увеличи зависимостта на европейските производители на химикали от чуждестранни доставчици и да направи европейската верига за доставки по-уязвима към външни сътресения.
Не на последно място – европейските химически компании трябва да се справят с по-рестриктивни закони по отношение на околната среда. Те имат за цел да декарбонизират производствените процеси и да намалят последиците от някои химикали върху човешкото здраве, като същевременно ще допринесат за увеличаване на разходите за спазването им. Например, Стратегията за устойчивост на химикалите (CSS) планира да забрани повечето вредни химикали в потребителските продукти. Това може да застраши позициите на европейските производители на световните пазари спрямо чуждестранни компании, които не са изправени пред такива норми.
